Както обещахме, връщаме се с новини от присъствието ни на най-голямото технологично събитие за Източна Европа – Techsylvania! MyRO.biz бе медиен партньор на събитието, което се проведе за първи път онлайн и на което присъстваха впечатляващи лектори, които споделиха своите иновации за бъдещето и не само. Пълна информация за събитието ще откриеш в тази статия.
По-долу ще прочетеш интервюто, което Даниел Динеш, CEO UiPath, даде по време на събитието. Не е от най-кратките, но и опита на успелите не може да се побере в няколко редове, нали така? 🙂 Тук ще ти представим първа част от това интервю и се надяваме то да вдъхнови и теб така, както вдъхнови и нас!
Интервю с Даниел Динеш, румънски милиардер, съвет за лидери: „Останете смирени“
Даниел Динеш е СЕО и създател на UiPath – компания, стартирала дейността си в Румъния и след време оценена на 10 милиарда долара. Междувременно и личното богатство на Динеш е надхвърлило един милиард, според традиционните изчисления в областта. Не изглежда обаче това да го е променило твърде много.
За компанията споменахме в миналото, а сега ще ви споделим разговор с нейния създател и собственик, който на практика създаде най-успешната компания, започнала от Румъния, ако считаме пазарната ѝ стойност. Тази година Динеш присъства (виртуално) на Techsylvania 2020 и един от медийните партньори на събитието – PressOne, взе интервю по темата, по която са написани хиляди книги: лидерството или знанието (и изкуството) да ръководиш.
Даниел Динеш е човек, който не използва сухия корпоративен език, който използват мултинационалните компании от калибъра на UiPath – отличителен знак на един автентичен предприемач, а не изпълнителен директор, достигнал поста си в резултат на бюрократично израстване. А отговорите му могат да бъдат от полза за всеки лидер, независимо от размерите на екипа, който ръководи.
Не всеки може да основе компания за десетки милиарди долари, тръгвайки от страна като Румъния.
UiPath започна дейността си в Румъния, но се превърна в компания с глобален замах. Кое беше най-трудното нещо за теб в самото начало, когато бяхте само един start-up от една малка източноевропейска страна?
Д. Динеш: Когато бях в самото начало и тепърва изграждах UiPath, един от основните ми проблеми беше, че трябваше да правя прекалено много неща едновременно. Занимавах се с всичко – от продажби до маркетинг и позициониране на бранда.
След това, трябваше да се науча да управлявам хора и да се уверя, че първите ми служители се чувстват пълноценни в ролите си. Това беше много важно, защото не исках просто да наемам, а да запазвам служители – най-талантливите хора, които успявах да открия. Това винаги е по-трудно при малките компании, при такива които все още не са много примамливи.
Също така, със сигурност съм се сблъсквал и с предизвикателството да бъдеш шеф и да осигуряваш непрекъснатост на дейността от едно тримесечие към друго. Осъзнах, че животът на служителите ми и техните семейства зависят от икономическото състояние на UiPath и че нямаме никаква сигурност, а това ме караше да се концентрирам и да дърпам напред с все сили.
Спомням си, че Бил Гейтс разказваше, че в първите години на Microsoft държал в банката достатъчно пари, с които да покрие оперативните разходи на компанията за една година, за да се увери, че ще премине успешно през някоя евентуално появила се криза. Опитах се да бъда благоразумен и отговорен с начина, по който управлявах ресурсите на UiPath.
Бих искал още да добавя, че това да убедиш първите инвеститори да обърнат внимание на малка румънска компания не беше никак лесно – дори напротив. Бяхме базирани в Силициевата долина, а английският не ми е майчин език. Това се случваше през 2005г., след като няколко години по-рано се беше спукал tech балонът, така че това да намериш капитал в онези дни не беше толкова лесно, колкото стана през последното десетилетие.
Искам да кажа, че първите ни клиенти, които бяха предимно от района на Индия, бяха най-големите ни промоутъри и че нямаше да бъдем тук без тяхната подкрепа и доверието, което имаха в нас.
Всичките тези предизвикателства ме направиха по-силен и ме превърнаха в СЕО-то, което съм днес – горд от това, което успях да постигна. Нямам търпение да листнем компанията на борсата догодина.
Успяхте да преминете бързо пред периода, в който организацията нараства органично, и пораснахте с големи скокове. Как се промени ролята ти на лидер тогава и кои бяха капаните, които успя да избегнеш? И, съответно, в кои попадна?
Д. Динеш: Да, правилно. Достигнахме доста бързо точката, в която преминахме от органичен към експанзивен растеж, благодарение на парите от рисковия капитал. Поглеждайки назад, и сега си мисля, че няма по-добър път да научиш как се прави бизнес и как се сформира компания, освен този, който минава през бойното поле.
Манталитетът, който трябва да придобиеш, е че единственият път е този напред, независимо колко големи изглеждат препятствията. Имаш добри и лоши дни, но е важно да се занимаваш с работата лично, защото така учиш най-бързо (макар понякога това да е много болезнено).
Опитах се да спазвам първоначалната си философия, която беше когато се провалям да осъзнавам бързо това, да оставам здраво стъпил на земята и да държа очите си отворени за нови възможности за учене. Ако нещо не вървеше, то само по себе си не представляваше неуспех. Провалът ставаше реалност само тогава, когато не успявах да се адаптирам и, в някои случаи, да се върна към първоначалната скица.
Натрапчивата ми идея да се настройвам според нуждите на клиентите още от първия ден помогна на нашия продукт и платформа да еволюират по начин, който е изцяло насочен към това да отговаря на техните нужди. Но не трябва да бъркаме това с иновация, което налага често пъти да знаеш по-добре от клиента какви са неговите реални потребности и да ги предоставиш още преди той да ги поиска.
Успях да създам солиден екип от мениджъри и да делегирам решенията в рамките на организацията, а това ми позволи да помагам там, където имат най-голяма нужда от мен или там, където мога да съм полезен, без да се притеснявам, че трябва да наблюдавам всичко. Наемам най-добрите хора в индустрията и им се доверявам, че ще вземат правилните решения.
Така работеше и Стив Джобс в първите дни на Apple – това да даваш сила на хората да си вършат работата означава, че не трябва да искаш винаги позволението на другите. Също и Джеф Безос беше казал, че времето му се използва най-добре тогава, когато взема две-три важни решения на ден, за да се увери, че са правилните. Никой генерален директор не би трябвало да взема стотици решения на ден.
Сега управляваш глобална компания, която не спира да расте. Как си адаптирал рутината си, за да се справиш с новата си роля?
Д. Динеш: Дори и днес, петнадесет години след основаването на компанията, все още съм така жаден читател, както тогава. Една от страстите ми е да уча непрекъснато и именно това е причината, поради която съм толкова горд от инициативата UiPath Academic Alliance, която лансирахме, за да подготвя студенти за ерата на хиперавтоматизацията.
Жаждата за знание, вроденото любознание и желанието винаги да си по-добър задължава СЕО-тата да четат десетки книги всяка година – и аз попадам по чудо в тази категория.
Относно адаптирането на програмата ми, при бързия растеж на компанията, със сигурност това си беше предизвикателство. Още повече сега, когато сме глобална компания, действаща на всички континенти. С КОВИД епидемията и преминаването на множество онлайн срещи в Zoom, програмата ми сега е много натоварена с видео разговори, разпръснати през целия ден.
Преди епидемията програмата ми включваше не малко пътувания и работа нон-стоп. Все пак, аз съм изцяло отдаден на дейността и мисията на UiPath, така че за мен много рядко работата е тежест. Казвам това, но когато имам възможност да си взема кратка почивка, разбира се че се радвам на нея.
Това лято успях най-сетне да се върна в Румъния, което беше невероятно. Обичам също тениса, поради което се зарадвах, че присъствах на Australia Open.
КОВИД епидемията води до сеизмични трусове в индустрията. Какво е влиянието ѝ върху UiPath? Как се приспособиха лидерите на вашата организация към новия контекст?
Д. Динеш: КОВИД беше удар, който се случва веднъж на сто години и който…
Прочети и втората част от това интервю в следващата ни статия – тук.
Даниел Динеш беше един от лекторите на Techsylvania Румъния. Тази година конференцията се проведе онлайн, в комфорта на твоя дом или офис. Главната тема бе лидерството и най-вече защо то е жизненоважно в контекста на КОВИД пандемията. Заедно с Даниел Динеш присъстваха още Марк Кубан, Ейми Люин (Sifted), Джонатан Ривърс (Fortune), Скот Белски (Adobe), Алекс Конрад (Forbes) и много други лектори от същия калибър.
Снимка: Facebook
Интервюто бе взето на румънски език от Адриан Михълцяну/Adrian Mihălțianu, журналист от екипа на PressOne, и преведено на български език от екипа на MyRO.Biz, със съгласието на PressOne и UiPath. Всички права запазени.
