Единственият информационен портал за българите в Румъния, МyRo.Biz реши да представи членовете на българската общност в страната в серия от интервюта.
За да се запознаем, за да се опознаем, за да разберем от първа ръка как можем да сме си полезни. И да споделим опит за тези, на които предстои да се преместят и/или да работят в Румъния! Да разберат кои са жокерите, кои са подводните камъни, кое е важното ноу-хау!
Днешното интервю е с Иван Николов, който живее и развива собствен бизнес в Букурещ.
Иван, здравей! Би ли ни разказал повече за себе си?
Здравейте,
Работя в сферата на маркетинга, живея в Букурещ от далечната 2001-ва година и съм предприемач от 2005-та година. През целия си професионален живот съм се занимавал с продажба на козметика, към момента имам собствена марка парфюми, които се произвеждат в България с френски етерични масла. Продавам ги най вече онлайн в Румъния, България и в Amazon на 5-те европейски пазара, където Amazon има присъствие.
Защо Румъния?
Попаднах в Румъния напълно случайно. След като завърших Софийския университет през 2001-ва година, кандидатствах в София за маркетинг пост в голяма мултинационална компания в сферата за бързооборотните стоки. След като минах тест и 3 интервюта стана ясно, че позицията е в Букурещ. Реших да опитам и така се преместих в Букурещ. Тогава бях на 24 години и в маркетинг отдела на компанията работиха по онова време 10-на българи, с които споделяхме опит и с които се виждахме и извън работа. След близо четири години школовка реших да започна собствен бизнес в Румъния, с който се занимавам и до ден днешен, въпреки че бизнесът претърпя доста метаморфози през годините. Първите десет години се занимавах с каталожна търговия и бях вносител на няколко козметични фирми от България и Турция. След това преминах изцяло на онлайн маркетинг и се фокусирах върху сегмента на парфюмите. Развиваме собствена марка парфюми (SANGADO), която е в ниския сегмент и която се надяваме да наложим в Европа, а защо не и в други обещаващи региони вбъдеще. Можете да разгледате sangado.ro, sangado.bg и amazon.de/sangado за повече информация. Парфюмите ни се базират на качествени френски есенции, ухаят много хубаво и са трайни. Цените им ще ви изненадат приятно.
Какви бяха основните предизвикателства, с които се сблъска в началото и как ги преодоля?
Езикът е много важен, той е част от начина по-който мислят хората, без езика не можеш да се потопиш в културата на мястото където се намираш и да го разбереш. След като научих езика, престоят ми стана наистина пълноценен.
Нещата много се промениха през годините. Бих разделил престоя си тук на два основни етапа – преди 2007-ма (влизането на Румъния и България в ЕС) и периода след това. Преди 2007-ма година беше по-сложно. За да се прибереш в България се минаваше два пъти митница (в двете държави). Освен това на влизане в Румъния се плащаше екологична такса, която беше близо 35 евра. Така че придвижването беше проблематично. Също Румъния беше по-затворена и по-бюрократична, но пък нямаше толкова конкуренция, защото пазарът прохождаше. Бизнесът вървеше много, но пък се управляваше трудно, а сега е точно обратното.
Конюнктурата започна да се променя след 2007-ма година когато и двете държави влязоха в Европейския съюз. Страната се отвори, усеща се че сме в Европа и че Румъния е част от нещо по-голямо. За мен Европейският съюз, въпреки всичките си проблеми, беше голям шанс за двете ни държави към онзи момент. В момента, например, продавам в Германия. Кой си е мислел преди 15-20 години, че един ден ще имам бизнес в Германия? И то с минимални инвестиции. Румъния се отвори и доста се разви в икономически план и не само. Смени се автопаркът, влязоха много корпорации, които предложиха на младите хора добре платени и перспективни позиции, неща немислими преди това. Въобще се модернизираха много аспекти на живота. Последните години започнаха да идват и много туристи от Западна Европа, което също го нямаше преди това. Единствено пътната инфраструктура не можаха да оправят, което е доста наболял проблем. Дано се навакса в следващите години защото в Румъния има много хубави места, но които за жалост не са лесно достъпни. Модернизирането на пътната инфраструктура ще развие още отвори още повече икономиката и туризма.
Сенките от комунизма постепенно се забравят и след неминуемата смяна на поколенията, никой вече няма да помни миналото, то ще бъде запечатано само в дебелите книги. Не знам обаче заради Фейсбук и другите дигитални развлечения кой ще ги чете, опасявам се, че ще са малцина….Това е животът, непрекъснато движение.
Според теб, по какво се различават българите и румънците?
Аз не намирам особено големи разлики. По-скоро е свързано с определения човек и манталитета му. Има всякакви хора. Народопсихологията е сложна тема, но съм забелязал обаче две интересни неща, по-скоро анекдотични. Първото е, че хората тук много похапват fast food, много повече от България. Например скоро отвориха нов McDonalds до мястото, където работя. Опашката от скъпи коли пред McDrive си е направо румънска класика, аз другаде поне не съм виждал такова нещо, включително в Щатите. Та не ги мислете веригите за бързо хранене, в Румъния се чувстват много добре :).
Другото което намирам за впечатляващо е северната част на Букурещ. Винаги се изумявам колко е богат този район. Не са много местата в Европа, които изглеждат толкова проспериращо. София категорично няма аналог, дори и далечен. Мога да кажа, че се оправям в живота, но като мина през северния Букурещ виждам как някои се справят значително по-добре от мен :). Или хората са много ефективни, или много работят, или не сме тръгнали от една и съща прослойка. Генезисът на това богатство за мен си остава мистерия. Но е факт, че северната част на града изглежда наистина впечатляващо – зашеметяващ лукс: нови офис и жилищни сгради, скъпи автомобили, модерни булеварди, също съм забелязал че хората там не изглеждат особено забързани или стресирани. Същевременно с това, за жалост, трафикът е ужасен в пиковите часове.
А по какво си приличат?
По балканската жилка и по факта, че се консумира немалко ракия, палинка и подобни напитки :). Харесва ми, че хората тук са отворени (поне тези, с които аз общувам) и че умеят да се шегуват, и че е весело около тях.
С какво Румъния е привлекателна за живеене и за правене на бизнес?
Румъния е привлекателна с факта че не е скъпа дестинация, но скоро както вървят нещата този проблем скоро ще се реши :). Например храната поскъпва непрекъснато. Цените вървят само нагоре, дори и в сегашната ситуация, странно е. Все още ресторантите и някои услуги са евтини.
Също престъпността е много ниска, особено в столицата, Букурещ е една от най-сигурните европейски столици.
Румъния беше по-привлекателна за правене на бизнес когато пазарът не беше толкова развит. Днес пазарът според мен е сравним с другите европейски държави.
Онлайн сегментът, който аз развивам от няколко години например е особено динамичен. Това което вървеше преди 3-4 години днес не върви. Нишите се отварят и затварят доста бързо. Смело мога да кажа че няма място за скука. Което пък е може би предимство в сегашната конюнктура. :). Няма нищо вечно, особено в бизнеса. Циклите през които минава един бизнес от създаването си до зрялост стават все по-кратки в ерата на дигитализацията. Преди, когато работих в корпорацията, следвахме бизнес план в развиването на дадена марка. Първо се инвестираше усилено няколко години в маркетинг на финансова загуба след което бизнесът ставаше печеливш. Аз като предприемач, който разполага с оскъдни ресурси, нямам тази възможност пък и този подход ми се струва фантастичен в днешно време. Прекалено много неща се случват и трябва да се импровизира постоянно. Конкуренцията я има вече във всички отрасли, дори и да успееш да се откъснеш малко другите скоро ще те догонят, въпрос на оцеляване.
Любими места в Букурещ? Други любими градове?
Харесва ми Букурещ (изключвайки естествено кошмарния трафик в пиковете часове). Допадат ми центъра, архитектурата и парковете. Обичам да се шляя и в Стария град, надявам се скоро да се нормализират нещата и пак да се оживи.
Много ми харесва планината, обичам да ходя в Брашов, не знам защо, но Брашов винаги ме зарежда с положителна енергия. Харесвам много Moiecu de Jos, което е туристическо планинско село до Брашов. Там обичам да отсядам във Vila Niculina, където предлагат страхотна традиционна кухня, атмосферата е автентична и винаги е забавно.
Фен съм на арабската кухня (по-конкретно ливанската) и в Букурещ има доста тематични ресторанти. Също обичам парка Херастръу, където поне веднъж седмично извеждам дъщеря ми да си играе.
Какви съвети би дал на тези, които обмислят или им предстои да се преместят в Румъния?
Зависи от целите които си поставят. Обезателно трябва да научат езика. Спрямо България нещата не са много различни, така че надали ще имат проблеми да се адаптират, особено през 2021 година…
Какво още би искал да споделиш, а ние не те попитахме?
Спортувам редовно, което ми помага да се справям по-добре с предизвикателствата. Освен това съм любител на бароковата музика, хубавата храна, на хубавото вино и напоследък задълбочих в марковите уискита, които помагат за преодоляване на социалният вакуум, който всички напоследък изпитваме.
Може да ти хареса и:
https://myro.biz/2021/04/17/gourmet-bucuresti-2/
https://myro.biz/2021/04/12/plamen-kirov-bulgarians-in-romania/
https://myro.biz/2021/04/19/study-about-advertising-in-romania/
Понякога най-малко познаваме тези, които са най-близо до нас. Пренебрегваме ги, защото са „ей-тука“. Мислим, че „си знаем всичко“ за тях. И че „има време“.
Няма време! Отношенията между България и Румъния текат по този начин от дълги години. А ние искаме да променим това. Защото знаем, че двата народа са толкова близки. Но не се познават достатъчно. И ако се опознаят, могат да бъдат не само добри приятели. Но и страхотни бизнес партньори.
Затова създаваме MyRo.Biz – единственото по рода си онлайн списание за България и българския бизнес в Румъния. Тук първи ще научавате всичко ново и важно за вашия предприемачески успех на север от Дунава. Правила, закони, наредби, промени, услуги, статистика, справки, конкуренция, институции, пазар – ще бъдете подготвени за всяка важна бизнес стъпка. А, както знаем, късметът идва при подготвените.
