1. Емил, здравей! Би ли ни разказал повече за себе си и с какво се занимаваш в Букурещ?
Здравейте. Казвам се Емил Тодоров и съм на 40 г. Роден съм в прекрасния крайдунавски град Свищов. Детството си прекарах преоткривайки уникалното природно богатство на реката. След завършването на висшето ми образование в Стопанската академия на града започнах работа в регионалния офис на Българско дружество за защита на птиците (БДЗП). Страстта към изучаването на редките и застрашени видове птици и опазването на защитените зони по река Дунав в съчетание с икономическите ми познания позволиха да допринеса за реализирането на десетки природозащитни проекти в дунавския регион. През 2009 г. бях награден с престижната награда на Whitley Fund for Nature за приноса ми към опазването на природата покрай река Дунав. След 10 г. прекарани в БДЗП през 2012 г. се установих в Румъния, в централния офис на Румънското орнитологично дружество (СОР), където работя и до днес. В Букурещ завърших и екология и управление на природните ресурси, а в момента съм докторант на Биологическия факултет на Букурещкия университет.
2. Защо Румъния?
Птиците не признават граници, нито природозащитниците борещи се за тяхното опазване. От дете се чудех какво привлича дивите гъски в езерата на румънския бряг, защо идват всяка сутрин да се хранят по нашите полета. Посветих години на проучването на морския орел в търсене на гнездата му по дунавските острови. През 2010 г. поставихме началото на съвместен трансграничен проект между БДЗП и СОР. Не след дълго се запознах с прекрасна и красива румънска колежка, с която координирахме проекта от двете страни на реката. В крайна сметка, през есента на 2012 г. неусетно се озовах в центъра на румънската столица, започвайки поредното ново предизвикателство в опазването на природата, но този път от другата страна на реката.
3. През погледа на твоята професия, с какво е интересна Румъния?
Природата в Румъния e невероятно красива. Карпатите, Дунавската делта и степите из Добруджа все още оставят незабравими впечатления на всеки докоснал се до тези кътчета. Румънската орнитофауна е на едно от първите места в Европа по разнообразие на видове птици. Близо 400 вида могат да бъдат видени, а за повече от половината Румъния е дом през гнездовия период. Това уникално природно наследство носи престиж, но и големи отговорности. В Румъния зимува половината от световната популация на застрашената червеногуша гъска, вид за който вече 10 г. откакто съм тук допринасям за опазването му чрез различни природозащитни проекти, проучвания и подобряване на екологичното законодателство. Освен с този световно застрашен вид, голяма част от отговорностите ми са свързани с изготвянето на планове за управление на защитените зони и работа с отговорните държавни институции. Главно съм концентриран в югоизточната част на страната която мога да кажа, че познавам изключително добре след 10 г. престой.
4. Какви бяха основните предизвикателства, с които се сблъска в началото и как ги преодоля?
Бях посрещнат изключително топло от всички колеги. Не вярвах, че ще се адаптирам толкова бързо. Дори румънският език не ме уплаши. Не знаех нито дума на румънски. Определено не беше лесно, но с времето научих езика в движение. Изненадаме, че английския се говори на доста високо ниво от всякакви възрастови групи. Открих изключително много сходни думи. С граматиката продължавам да се боря, но всичко с времето си. В момента се чувствам като у дома си и дори обмислям да положа изпита за румънско гражданство.
5. Според тебе, по какво се различават българите и румънците? А с какво си приличат?
Едно от първите ми впечатления при идването ми тук беше, че много хора се кръстеха при преминаването пред църква, било то дори и в движение, в колата, в автобуса. Толкова много църкви не бях виждал. Пътувам доста и виждам постоянно, новостроящи се. Изключителна почит към църквата, каквато в България според мен няма. Според мен, румънците са по-работливи, не се страхуват да започват нови начинания. Не се оплакват. Мисли се много по-творчески. Ако говорим за южна Румъния, според мен сме доста близки като поведение и характер, но в Трансилвания и Молдова е доста по-различно от гледната точка на разнообразната история на тези региони. Румънците са готови да излязат на протест моментално, за да отстояват правата си и своята демокрация. Внимание се отделя и на най-отдалеченото място, пътищата са добре асфалтирани и поддържани. В селата има функциониращи училища, здравни служби, доста оживени са като цяло в сравнение със ситуацията в България.
Приличаме си с доста идентични традиции и обичаи, какъвто е например носенето на мартеници, но и тук има малки различия. С изненада открих, че в Румъния мартеница се подарява само на жените и децата. В кухнята също имаме много общи рецепти. Определено много прилики намирам в поведението на политиците на нашите две страни, но все пак сме на Балканите. За съжаление се наблюдава, че и двата народа могат много лесно да бъдат манипулирани.
6. С какво Румъния е привлекателна за живеене?
За мен определено е разнообразието от природни дадености, на които можеш да се насладиш в свободното време. От планината до морето, красиви и непокътнати природни забележителности. Близо 10 г. съм тук и все още не съм посетил и половината от всички културно-исторически обекти, а те са наистина много благодарение на богатата история на тази страна, докосната от разнообразни култури. Стига да искаш можеш да си намериш работа, търсенето на работна ръка е голямо. Голяма част от административните услуги са дигитални, което ти спестява висене на опашки пред гишета. Не на последно място, качеството на живот в градовете е на доста високо ниво, предлагащо високи страндарти и задоволяващо и най-високите претенции.
7. Какви съвети би дал на тези, които обмислят или скоро ще се преместят в Румъния?
Всяко начало е трудно, но ако възнамеряват да се установят за постоянно, научаването на езика е едно от първите неща, с които следва да се заемат сериозно. Владеенето на румънски със сигурност ще е ключово за бързото адаптиране и достигането на всички услуги и преимущества, които страната предоставя. Да знаят, че кимването с глава е знак за съгласие, а не обратното . Да свикнат с чесъна, който присъства във всяко ястие почти, на всяка маса . Да си оставят запас от време, когато тръгват на някъде, тъй като трафикът в големите градове е доста изнервящ, а и да бъдат дисциплинирани на пътя.
8. Какво още би искал да споделиш, а ние не те попитахме?
И тук както в България опазването на природата остава на заден план. И в двете страни имаме уникална природа, но за съжаление не се възползваме достатъчно от развиването на природосъобразни форми на туризъм които биха имали много по-голяма добавена стойност.
Интервюто взе: Юлия Баховски
Понякога най-малко познаваме тези, които са най-близо до нас. Пренебрегваме ги, защото са „ей-тука“. Мислим, че „си знаем всичко“ за тях. И че „има време“.
Няма време! Отношенията между България и Румъния текат по този начин от дълги години. А ние искаме да променим това. Защото знаем, че двата народа са толкова близки. Но не се познават достатъчно. И ако се опознаят, могат да бъдат не само добри приятели. Но и страхотни бизнес партньори.
Затова създаваме MyRo.Biz – единственото по рода си онлайн списание за България и българския бизнес в Румъния. Тук първи ще научавате всичко ново и важно за вашия предприемачески успех на север от Дунава. Правила, закони, наредби, промени, услуги, статистика, справки, конкуренция, институции, пазар – ще бъдете подготвени за всяка важна бизнес стъпка. А, както знаем, късметът идва при подготвените.
