Съвсем стрийминг платформите могат да бъдат принудени да си направят данъчна регистрация в Румъния или да назначат данъчен представител, ако бъде приет проектозакон, известен като Такса Netflix.
Не става дума само за стрийминг платформата Netflix, а и за други подобни такива, които съдържат и представят развлекателно съдържание в интернет пространството срещу единичен или месечен абонамент. Сега приходите, които тези компании получават от Румъния, не се облагат от румънската държава, съответно фирмите не плащат нищо на властите в Букурещ.
Законопроектът, който предвижда въвеждането на такава такса, засяга доставчиците на аудиовизуални услуги като Netflix, HBO GO, Amazon Prime Video, Voyo вече беше одобрен от Камарата на депутатите на 7 декември. За да стане окончателен, той трябва да бъде гласуван и от Сената. Във вариантът, приет от долната камара на румънския парламент, ставката на таксата е 2%, което е наполовина спрямо първоначалното предложение от 4%.
Ако законопроектът бъде окончателно гласуван в този му вид, се очаква стрийминг платформите да бъдат принудени да направят данъчна регистрация в Румъния или да определят техен данъчен представител, за да могат да заплащат тази такса на държавата. В същото време обаче, тъй като компаниите, които ще бъдат засегнати от закона, вече имат регистрация в друга държава, е възможно приходите, получени в Румъния, да бъдат двойно обложени – веднъж на местно ниво с новата такса и още веднъж в държавата, където съответната компания е първоначално регистрирана. Така на следващ етап ще се наложи внедряването на механизъм за компенсиране, се твърди от публично разпространено мнение по темата от Deloitte România – известна консултантска компания по въпросите на данъчното облагате.
Такса от 2% за стрийминг платформите
Базата, към която ще се начислява 2% такса, се образува от приходите, получени в полза на визираните оператори на интернет услуги от румънски потребители чрез единични транзакции или абонамент. Таксата ще се налага и на чуждестранни компании, които нямат регистрация в Румъния.
Законопроектът предвижда обаче, че за платформи, които постигат годишен оборот по-малък от 65 000 евро или достигат аудитория под 1% от всички абонати в Румъния, ще бъдат освободени от новото задължение. Таксата ще бъде заплащана към Националния филмов център, а част от така събраните фондове (40%) ще отиват за пряко финансиране на местното кинопроизводство.
Виж още: ВНИМАНИЕ: И Румъния въвежда задължителен формуляр за локализиране за влизане в страната
Ако Румъния приеме тези мерки, ще се нареди сред ограничения кръг от държави като Португалия, Полша и Канада, които вече са наложили сходни данъчни облагания върху приходите на онлайн компаниите, поддържащи интернет платформи за стрийминг услуги. В редица други европейски държави като Франция, Испания, Италия и Великобритания се обмисля по-широк обхват на данъчно облагане, включващ всички интернет услуги.
„При анализ на аргументите в обосновката на проектозакона се забелязва една дискриминационна нотка спрямо платформите за онлайн филми. Инициаторите уточняват, че въвеждането на новата такса е необходимо в контекста на спадащите приходи на Фонда за кинематографията, поради рестрикциите наложени от пандемията, включително и от затварянето на кината, докато пазарът на онлайн филмовите платформи расте. Заедно с технологичния прогрес, но и поради потребителското поведение в контекст на пандемията от COVID-19, компаниите, които създават и разпространяват онлайн съдържание, имат предимството да отбелязват експоненциален ръст на продажбите си. В този контекст беше очаквано държавите да реагират и да пренасочат някои данъчни мерки към този тип компании“, гласи още представеното от Deloitte мнение.
Според същия източник таксата Netflix е вдъхновена от по-голямо течение, бушуващо в Европейския съюз, за въвеждането на данъчно облагане на дигиталните услуги. На международно ниво играчите, които получават приходи от дигитални услуги, все по-често попадат във фокуса на данъчните власти. Последните търсят справедливи решения за облагане на печалбите на компаниите, опериращи във виртуалното пространство, но не присъстващи физически в държавите, в които се намират техните клиенти.
Източник: Revista Biz
Превод и адаптация: Добромир Андреев
Снимки: Pexel.com
Добромир Андреев е балканист и преводач с български и румънски език. Вярва, че България и Румъния могат да постигнат заедно много повече, стига да се опознаят достатъчно добре.
