Изминаха 15 години откакто Европейският съюз отвори врати за България и Румъния. През това време много българи и румънци получиха свободен достъп както до всички западни държави, така и до съседните страни. Двата народа бързо се научиха да използват възможността безпрепятствено да пътуват и изучават съседите си. Така се опознаха и си станаха истински близки. Все още обаче има някои неща, които будят недоумение или неразбиране у някои туристи. Ето кратка справка за това какво най-вече изумява или затруднява румънците, решили да посетят България.
България и Румъния
1. Кирилицата
Неминуемо това е проблем, който се наблюдава при всички чужденци, използващи латинската азбука – те просто изпадат в шок, когато им се наложи да прочетат нещо написано с кирилски букви. В случая с румънците обаче има известен парадокс: самите те са използвали същата азбука няколко века и по-точно – от Средновековието та чак до 80-те години на 19-ти век. Това, което най-много обърква румънците, а и оставалите чужденци, са буквите, които си приличат с латинските, но се четат по съвсем различен начин.
Случвало ми се е мои румънски приятели да ме питат защо регистрацията на автомобилите във Варна е същата като в Букурещ, а един мой колега от Констанца упорито викаше на продавачката в магазина, че иска да си купи сладолед „Хобо“ (така четеше той новия вид сладолед – „НОВО“). Истината е, че младите хора, на които не им се е налагало да учат в училище задължителния по време на комунизма руски език, просто не са срещали и не познават кирилската азбука.
Един съвет: ако искате да си направите шега с някой румънец, му дайте да прочете името на град БЯЛА и само наблюдавайте изражението му, когато се опита да осъзнае разликата между латинската буква R и българското Я.
2. Таратора
Друго непонятно за румънците българско „чудо“ е тараторът. В началото на румънската експанзия по българското Черноморие и опознаването на българската национална кухня, ми се е случвало няколко пъти румънци с леко притеснен вид и осъзнавайки нелепостта на зададения въпрос да ме попитат: „Ей, вие верно ли ядете чорба от краставици (Ciorbă de castraveți в оригинал)?“. В първия момент се разсмях, но бързо осъзнах, че въпросът все пак беше напълно сериозен.
Та, в Румъния се носят легенди от едно време още, че българите приготвят някакво странно ястие, в което слагат пресни краставици. Трябваше да минат доста обеди и вечери преди румънците да започнат да разбират таратора и да започнат да виждат неговите неоспорими плюсове в горещите летни дни.
За справка, тараторът не е единственото подобно ястие. То силно прилича на гръцкото дзадзики и турското джаджик. Макар основните съставки да са еднакви (красавици и кисело мляко), особеното при нашия таратор е че е течен.
И един гастрономически съвет: никога не предлагайте боза на румънци (всъщност, изобщо на чужденци). До сега не съм срещал чужденец, който да е останал очарован от тази напитка.
България и Румъния
3. Кимането с глава
Едва и има нещо по-объркващо и смущаващо от поклащане на главата в знак за одобрение или съгласие. Съществуват много легенди от къде се появява тази особеност на българския език на тялото, но никоя не може да бъде приета за правдоподобна. За сметка на това, объркването на румънците при първоначален контакт с българите е почти неизбежно. Ето какво споделят в интервютата си за Myro.biz две румънки, за първите им впечатления за България:
Руксандра Ламбру: Веднъж влязох в аптеката и попитах на български с чужд акцент: „Имате ли аспирин?“, а дамата на гишето кимна отрицателно. Отидох в друга аптека, попитах същото, но на английски, за да ме разберат, но и тук аптекарката поклати глава, че нямат. Останах объркана: как е възможно в аптеката да няма аспирин? Едва на следващия ден осъзнах, че всъщност невербалният отговор на аптекарките е било ДА, само че аз не го разпознах
Камелия Забава: Дъщеря ми попита продавачката дали говори английски, а тя поклати глава, което ние разбрахме като отговор „да“. Затова дъщеря ми започна да изброява какво искаме, но продавачката стоеше на едно място и гледаше право към нас. Едва тогава прочетохме отчаянието в очите ѝ и разбрахме какво се случва: това движение с главата, което за нас е „да“, за продавачката означава „не“.
Не забравяйте да прочетете цялото интервю с Камелия Забава тук и с Руксандра Ламбру тук.
Объркванията и „странностите“ на другия са част от очарованието да пътуваш и опознаваш нови култури. Именно те правят пътешествията незабравими и разширяват кръгозора ни. Така че, бъдете смели и пътувайте!
Автор: Добромир Андреев
Следете Myro.biz за още актуални новини и полезна информация, свързани с България и Румъния.
Ако и вие знаете други интересни истории, свързващи Румъния и България, искате да научите повече за интересна тема или да представите себе си и Вашия бизнес, ни пишете на i.bahovski@myro.biz