„С вълнение и трепет пиша в Златната книга на Софийския университет, за да ви благодаря за голямата чест, която ми оказахте с присъждането на титлата Доктор хонорис кауза (…)“
Ана Бландиана се подписа „с благодарност и умиление“ в кабинета на ректора на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ след бляскава церемония в Аулата на най-старото висше учебно заведение в България, на която румънската писателка и поетеса получи престижното звание.
Предната вечер, също в университета, се проведе среща с читатели, на която се обсъждаха не само последната ѝ книга „Имитация на кошмар“, издадена в България в превод от Румяна Станчева, доктор на филологическите науки и професор в същия университет, но и комунизмът и войната в Украйна.
Откакто разбрах за гостуването ѝ в българската столица, където се намирам в момента, поисках да се срещна с Ана Бландиана, което стана възможно благодарение на подкрепата на румънското посолство в София и на посланик Брандуша Предеску, която направи възможен този разговор за емоциите и значението на събитието, за не малкото преводи на български език на стихотворения и разкази, които носят нейния подпис, за литературните отношения между Румъния и България, но и за войната в Украйна, която разяжда душите ни в тези времена.
На свой ред, с умиление и благодарност и аз пиша за нейната изповед…
Уважаема г-жо Ана Бландиана, ето ни в София, където имахте среща с българските читатели и получихте почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на СУ „Св. Климент Охридски“ – най-престижното висше учебно заведение в България. Сърдечни поздравления! Какви емоции изпитвате в този момент?
Бях толкова развълнувана, че не си спомням как се чувствах по време на церемонията. Остана само споменът за тържествената обстановка, в която както академичната част, облечени в средновековни костюми, така и звуците на химна „Gaudeamus“, които караха витражите да вибрират, успяха да ме смутят.
Трябва да знаете обаче, че не беше просто от учтивост, когато казах, че съм по-развълнувана, отколкото от титла, получена на Запад. Защото тук има и допълнителен бонус – усещането за сходство на нашата история, за съседство, за приятелство. Към това се прибавя и фактът, че българският е един от първите езици, на които бях масово превеждана. Това наистина е побратимяване, увенчано сега с академичен успех.
В България книгите Ви се издават още време на комунистическия режим, който забранява литературната ви дейност в страната ни и изтегля книгите ви на румънски език. Много от тях са по рафтовете на българските книжарници в превод, а други вече са разпродадени онлайн. Чувствате ли се тук като писател? Кога за първи път се запознахте с тази страна и какво ви свързва с нея в културно отношение?
О, да, сега се чувствам почти като български писател. Най-голямата ми гордост в това отношение беше преди няколко години, когато във Варненския музей един археолог ми каза, че като разбрал името ми, е чел романа ми – в превод на Румяна Станчева – в който главният герой е археолог.
Всъщност, връзката ми с България започна чрез Румяна, не само защото ме преведе, но и защото се сприятелихме през 80-те години на миналия век, когато тя преподаваше в Букурещкия университет и когато със съпруга ѝ, историк, и с моя съпруг, писател, разговаряхме за ужасните реалности в нашите страни, сравнявахме ги, опитвахме се да намерим решения и надежда.
Моля, нека поговорим и за преводачите, които направиха възможно книгите ви да се появят на български език. Г-жа Румяна Станчева е един от преводачите, които са превели повечето от излезлите тук сборници. Тук имахте среща и дискусия с публиката за най-новото си издание в България, а именно сборника с разкази „Имитация на кошмар“. Друг том, „Коридори с огледала“, получи награда за превод от Съюза на преводачите в България. Друго име е Огнян Стамболиев, високо ценен за преводите си на румънска литература на български език. Каква е същността на връзката между автор и преводач, за да достигне до сърцето на читателите на друг език?
Преводачът, според мен, сам е писател, който безкористно предоставя таланта си на писателя, когото превежда. Той просто пренаписва произведението, така че във версията, която подписва, той всъщност е авторът на книгата. А в най-успешните случаи, когато преводът се превръща в произведение на изкуството, равностойно на това, от което е тръгнал, преводачът просто се превръща в алтер его на превеждания писател. Като автор трябва да имаш късмет, за да ти се случи това и в българския език аз имах такъв късмет.
Румъния и България – две съседни държави със сходно минало и обща политическа траектория след демократичните промени и присъединяването към Европейския съюз. Какво мислите – познават ли се достатъчно добре двете страни и как бихте определили културните отношения между тях? Кои български писатели познавате и четете? Смятате ли, че те са достатъчно познати и популяризирани в Румъния?
Ще отговоря, като се огранича до литературното културно поле. През дългите десетилетия на комунизма съществуваха правила за т.нар. „братско“ сътрудничество, размяна на делегации между творческите съюзи, взаимни преводи на официални писатели. Всичко беше официално и се имитираше приятелство и взаимен интерес. Всъщност погледът ни – колкото по-таен, толкова по-интензивен – беше насочен към Запада, който беше забранен за нас, където искахме да знаем какво се пише, където искахме да бъдем известни. Това беше психологическо движение, в което се движехме паралелно, почти непознати един за друг.
Едва след 89-та година – когато, от една страна, успяхме да погледнем по-отблизо и дори критично на недостижимата дотогава свобода, а от друга, в рамките на Европейския съюз станахме равни на онези, за чието внимание мечтаехме от десетилетия и дори векове – имам чувството, че започваме да внимаваме, да се изследваме и сравняваме помежду си, да признаваме общите си страдания и сходната зрялост, която сме придобили чрез тях.
Както има цял списък с добри румънски писатели, преведени на български, така има и цял списък с български писатели, преведени на румънски. Когато миналата година се оказах с Георги Господинов сред финалистите за наградата „Стрега“, той вече имаше няколко книги, преведени на румънски език.
Водим този разговор в един символичен ден – Деня на Европа. Една Европа, която днес за съжаление е разкъсвана от война в близост до нас. На срещата с читатели в Софийския университет казахте, че „тази война е посткомунистическа война, а не икономическа, следствие от комунизма. За първи път Западът вече не е жертва на комунистическия манипулативен апарат“. Междувременно пропагандата на Кремъл успява да изпразни от съдържание някои понятия (нацизъм, мир) и да преобърне смисъла им. Защо тази пропаганда се харесва на някои хора?
Непосредствено след завземането на властта през 1917г. голяма част от усилията, парите и интелекта на ръководството на Съветския съюз биват похарчени в пропагандната машина. Първоначално целта е била да се изнасят революцията и комунизма по целия свят, а след като несъответствието в стандарта на живот между двете системи премахна тази възможност, остана само борбата за власт, намерението и умението да се нарушава и намалява властта на другите.
Комунистическата пропаганда винаги е превъзхождала тази на капиталистическите страни. Тя винаги е била по-изтънчената, защото е по-абсурдна, лишена от всякакви скрупули и наивност. Понятието „фалшиви новини“ все още не съществуваше дори в най-далечните американски кошмари, докато Съветският съюз и другите комунистически страни безсрамно използваха измислени новини, фалшиви слухове и откровени лъжи.
Положителната страна – ако мога така да се изразя – на войната в Украйна е, че за първи път от повече от 100 години на манипулация маските паднаха и Западът най-накрая прогледна. И дори да не виждат толкова ясно, колкото тези от нас, които сме преживели половин век от същото, изведнъж стана ясно кои националистически партии, кои антисистемни мислители, кои независими журналисти, кои озверели политици всъщност са били на разположение на Путин, за да атакуват, подкопават и унищожават либералните демокрации.
Нацизмът и комунизмът са две престъпни „религии“. Какво е взел Путин от всеки от тях? Каква е неговата идеология? Има ли той такъв?
Нищо ново под слънцето. Но пактът Рибентроп-Молотов, който е предизвиквал удивление по своето време, сега – след хилядите книги, написани междувременно за сходния характер на нацизма и комунизма – вече не учудва никого, че техните характерни черти се разкриват смесени и преплетени в делата на един и същ злодей.
Това, което Путин е взел от двете лудости на ХХ век и се опитва да ги предаде на ХХI век, са тоталитарното мислене, омразата, лъжата, потискането на всяка форма на свобода, манипулирането на идеите до степен да ги превърне в тяхната противоположност, превръщането на злото в добро и на доброто в зло, престъпленията. Удивителното в личността на този офицер от КГБ обаче не е, че се опитва да увековечи и усъвършенства злото на историята, а че не разбира, че историята се е променила.
Виж още: 5 безплатни атракции, които да посетите докато сте в Букурещ и до които се стига с метро
Религията на правата на човека, съгласно която народите по света се развиват, следвайки стъпките на Европа, създава толкова различна рамка около Путин, че диктаторът изведнъж изглежда като клинично болен човек, чиито заплахи са не само плашещи, но и смешни.
Бихте ли си представили преди 30 години, че СССР, Империята на злото, ще отвърне на удара?
Никога не съм имал наивността да вярвам, че с падането на Берлинската стена комунизмът е приключил. Убедена съм, че докато социалното неравенство продължава да съществува, комунизмът винаги ще намира нови форми на утвърждаване. Но никога не съм мислила, че може да се говори за възстановяване на Съветския съюз, а и сега не мисля, че има такова, освен в болното и остаряло съзнание на един диктатор.
Проблемът на Русия е диктаторът или диктатурата?
Проблемът на руснаците е, че в продължение на твърде много векове те са били в състояние да стоят на колене, докато мечтаят да поставят на колене други народи, за да не бъдат отровени, може би дори фатално, от това чудовищно противоречие.
Виждали сте снимки на деца от детските градини, които маршируват, облечени като танкове и ракети Z. Децата в Народна република Румъния и СССР също маршируваха, но те се „бореха“ за мир, а не за война. Какво чувство ще предизвикат у вас детските маршове за война?
Най-мощната идея на Достоевски, към която той се връща натрапчиво в цялото си творчество до интензивността на „Обсебените“, е идеята, че няма по-непростим грях от унищожаването на чистата детска душа. Способността на великите писатели да предусещат историята е наистина обезпокоителна.
Какво ви кара да сте оптимистично настроена в този момент? И дава ли ви надежда за бъдещето? Може ли „Поезията да спаси света?“
Не знам дали съм оптимист. Не мисля, че идеята, че светът ще бъде спасен от поезията, от абсурда, е оптимистична.
Интервюто взе: Юлия Баховски
Следете Myro.biz за още новини и полезна информация, свързани с Румъния. Можете да прочетете интервюто в оригинал на Mybg.biz
Ако и вие знаете други интересни истории, свързващи Румъния и България, искате да научите повече за интересна тема или да представите себе си и Вашия бизнес, ни пишете на i.bahovski@myro.biz
Понякога най-малко познаваме тези, които са най-близо до нас. Пренебрегваме ги, защото са „ей-тука“. Мислим, че „си знаем всичко“ за тях. И че „има време“.
Няма време! Отношенията между България и Румъния текат по този начин от дълги години. А ние искаме да променим това. Защото знаем, че двата народа са толкова близки. Но не се познават достатъчно. И ако се опознаят, могат да бъдат не само добри приятели. Но и страхотни бизнес партньори.
Затова създаваме MyRo.Biz – единственото по рода си онлайн списание за България и българския бизнес в Румъния. Тук първи ще научавате всичко ново и важно за вашия предприемачески успех на север от Дунава. Правила, закони, наредби, промени, услуги, статистика, справки, конкуренция, институции, пазар – ще бъдете подготвени за всяка важна бизнес стъпка. А, както знаем, късметът идва при подготвените.
