fbpx

My Romanian Business

Защото получаваш отговори на твоите въпроси за Румъния!

Мирослав Димитров: Окуражавах се, когато ми казваха: „Говорите много добре румънски“.

от | авг. 8, 2022 | Българите в Румъния | 0 коментари

Мирослав Димитров в Румъния
Мирослав, здравей! Би ли ни разказал повече за себе си? Откъде си от България, Къде порасна? кога и защо дойде в Румъния? С какво се занимаваш тук?

Здравей! Аз съм от Варна и там съм израснал. Завърших Техническия университет във Варна със специалност „Роботика“. Годините, прекарани в университета бяха едни от най-странните и в същото време интересни години от живота ми.
Бях посещавал Румъния няколко пъти преди окончателно да се преместя през 2019 г. Останах със силно впечатление от Брашов – това колко различен е от останалите, и си помислих, че искам един ден пак да се върна там. По стечение на обстоятелствата, се установих в Букурещ и останах там в продължение на почти 3 години. Работил съм в обслужване на клиенти с български език, след което една година – на английски, а в последствие, след като усвоих румънския език до напреднало ниво, започнах да се занимавам с преводи в свободното си време. В началото на тази година (2022) се преместих в Тимишоара – според мен това е най-красивият и вдъхновяващ град, а и работата ми като програмист позволява да работя от всяка точка на света.

Как се чувстваш тук? Приятели имаш ли, колегите как са? Липсва ли ти нещо от България?

Прекрасно! Оставих няколко приятели в Букурещ, но и в Тимишоара спечелих много такива. Дали ми липсва нещо от България? Лютеницата, защото румънската „zacusca” не ми допада толкова, но напоследък няколко хранителни вериги започнаха да предлагат и българска лютеница. Кебапчетата и кюфтетата са доста различни, ако въобще ги открие някъде човек.

Румънският език как е? Помага ли английският за хора, които не го владеят?

Противно на очакванията на много хора, румънският език е изключително лесен за усвояване и говорене. В сравнение с българския език, румънският е много по-богат и някак си идва съвсем естествен за говорене, тъй като сред всички романски езици, той е най-старият и от него произхождат останалите западни езици – италиански, испански, френски, португалски и т.н. Трудно е за вярване, но има доказателства за това. Освен че е най-старият, е и почти непроменен през вековете. Искаше ми се повече хора да знаят това – най-вече румънците. Ако управниците имаха желанието и силата да използват този факт в полза на народа, западните народи щяха да бъдат по-благодарни и признателни към Румъния.

Букурещ Триумфална арка

Владеенето на английски език помага при усвояването на румънски, разбира се, но само частично, тъй като в говоримата си част двата езика се различават значително. В началото съвсем свободно разговарях с хората на английски – румънците са доста отворени към чужденците и дори ми правеше впечатление, че за тях бе удоволствие да разговарят с мен на английски, отчасти защото бяха любопитни за това какво най-вече допада на чужденците у тяхната страна.

Освен това, около 10-15% от лексикалния запас на румънския език е със славянски корени, затова и българският език частично би помогнал.

През твоята професия, с какво е интересна Румъния?

Като инженер по електроника и програмист забелязвам, че румънците са по-отворени към новите технологии и тук по-лесно биват имплементирани всякакви видове устройства, средства за комуникация, за разплащане и т.н. Във всички по-големи, та и малки градове съществуват поне 3-4 метода за закупуване на билет в градския транспорт. Има удобни приложения за мобилни телефони за таксита и всякакви други неща.

А като начинаещ преводач бих казал, че с всеки изминал ден се възхищавам все повече на румънския език – най-вече на това как с една и съща фраза можеш да изразиш няколко различни неща, в зависимост от интонацията. Това го има и в българския език, но имам усещането, че в румънския това е по-силно изразено. Езикът е по-емоционален и музикален, присъщо на романските езици.

Какви бяха основните предизвикателства, с които се сблъска в началото и как ги преодоля?

Отново – езикът. Въпреки това, за няколко седмици можех да произнасям прости фрази и изречения и да разбирам част от тях, когато ми се отвръща. Въпреки че в началото ми беше трудно, спомням си, че продавачките от различни обекти в Брашов бяха изключително любезни, казвайки ми – „Говорите много добре румънски“. Това ме окуражаваше. За 6 месеца започнах да водя прости диалози, а след още толкова – да разисквам сложни теми.

След края на втората година вече се справях отлично, до степен, в която да чувам: „Ама не сте ли румънец?“ Когато за пръв път чух това, се почувствах удовлетворен от себе си. На въпроса: „Как научи толкова бързо румънски?“, нямах отговор, тъй като наистина нямам представа как стана това. Ако трябва да се замисля, слушах изключително внимателно как останалите хора произнасят думите. Произношението според мен представлява 80% от говоренето на езика. Вероятно и силното желание допринесе.

Туристи в центъра на Брашов

Първоначално – през 2019-та, бях останал за кратко в Брашов в опит да си намеря работа – неуспешен. За сметка на това пък много бързо намерих такава в столицата. След като напуснах Брашов, установих се в Букурещ и поживях малко там, забелязах, че на столичаните не им правеше впечатление кой колко развален език говори, тъй като там са смесени много култури, а и освен това те водят изключително забързан живот. Изключително! Да живееш в Букурещ е едно от най-големите предизвикателства за човек, израснал в град с големината на Варна.

В мегаполисите човечността е рядкост, стресът е голям, мръсният въздух е факт, а душата е под вечен натиск! Вечният шум, огромните разстояния и сивият, еднообразен живот те поглъщат, а ти забравяш що е то да си човек и защо изобщо си се родил на тая земя. През цялото време се питах: „Как живеят тези хора по този начин?“ Фактът, че трябваше да пътувам с метрото, за да стигна до стария център, ме убиваше, буквално!

Но нека разкажа и нещо друго за Букурещ – за по-светлата страна на този мегаполис! В Букурещ се среща вдъхновяваща френска архитектура – високи сгради в парижки стил, огромни площади, малки улички с цветя и украшения, като в Париж. Огромните зелени паркове с високи дървета, широки зелени поляни и езера, където можеш да се загубиш, ако имаш времето и желанието за това. Въпреки изморителното пътуване поради големите разстояния, все пак метрото ме впечатли със своята бързина и удобство.

Мирослав Димитров в Румъния

И стария град! В центъра е разположен старият град, където човек може да се разхожда с часове. Пълно е с туристи с фотоапарати, които виждат в Букурещ това, което вижда всеки гост за първи път. В даден момент, след толкова години, сякаш именно туристите ти припомнят, че градът притежава някакъв мистериозен чар, който още в самото начало те е привлякъл, но сивото ежедневие полека-лека те е накарало да го позабравиш. В Букурещ, но и в Румъния като цяло, всеки ден ти се случват различни неща, в добрия смисъл на думата. Спират те хора да те питат нещо дребно, а се заплита един сложен разговор на дълбоки теми, а на раздяла оставят усмивка по лицето ти. Случва се нещо различно по площадите, по центъра, градът е безкрайно оживен и разнообразен!

Според тебе, по какво си приличат българите и румънците? А по какво се различават?

Приличаме си по това, че сме убедени в това „колко е зле“ в нашите ширини и „колко е добре“ на запад, или пък – това в голяма степен се дължи на манипулация отвън, разбира се. В същото време пропагандата в Западна Европа и Америка работи на пълни обороти, обяснявайки на своите народи „колко е добре“ при тях и „колко е зле“ в Източна Европа.

Веднъж разговарях с един италианец, с когото случайно се срещнахме във влака от Констанца към Букурещ. Той ми каза така: „Непрестанно на нас ни се обяснява как „нещата не вървят добре“ в Източна Европа и аз реших да дойда лично и да видя с очите си дали това е вярно или не“. Разбира се, след многократните си посещения в нашите ширини той беше останал с много добро впечатление както от Румъния, така и от други източноевропейски страни.

Различаваме се по страшно много неща! За мен е изумително това как само една река ни разделя, а сме толкова различни по манталитет. Да си призная, румънците, които ми правят най-голямо впечатление, са тези от централна и западна Румъния (Трансилвания и Банат), където само допреди 100 години тези територии са принадлежали към Австро-Унгарската империя. Манталитетът в тези ширини е според мен реалният европейски манталитет. Хората притежават европейско самосъзнание – истинските едновремешни европейски ценности от допреди половин-един век. В никакъв случай обаче нямам предвид актуалните, повредени европейски ценности, с които Брюксел ни занимава в 21-ви век.

Сякаш в Трансилвания и Банат източният и западният манталитет се е смесил по особен начин и това е „родило“ един невероятен вид общество, на което аз много се възхищавам!
Тук по-голяма част от хората са по-любезни, по-благодарни, по-добри и най-вече – по-спокойни. Какво имам предвид? На жест да отвърнеш с „Благодаря“. На „Благодаря“ да отвърнеш със „С удоволствие“ (В буквален превод от ”Cu plăcere”, „Благодаря Ви за любезността“, и т.н. Дори в езика им съществува поздрав „Sărut mână!” – в буквален превод: „Целувам ви ръка“, който се отправя към дамите или общо към по-възрастните хора. Тук предимно виждам усмихнати хора и чувам непрестанен смях на фона на чуруликането на птичките и шума от преминаващите в далечината трамваи.
За съжаление, в България не успях да припозная същите ценности; хората са вечно тъжни и изнервени, често с арогантно поведение спрямо останалите хора. Ние сме дребнави и се занимаваме с битовизми, докато румънците си живеят живота с една усмивка на лице и не се занимават с глупости. Създават усещането за обединен народ – за връзка между отделните индивиди.

С какво Румъния е привлекателна за живеене и за бизнес?

Като допълнение на предходния въпрос, мога да кажа – архитектурата на градовете! Вече споменах за френската архитектура на Букурещ. В Брашов пък се срещат немски сгради, сякаш излезли от средновековен филм, а планината зад тях… – великолепно е! Подобни гледки се наблюдават и в Сибиу, Клуж-Напока, Сигишоара и др. В западна Румъния – Тимишоара може да те накара да затаиш дъх – огромни площади, широки улици и велоалеи, зелени паркове, сгради в австрийски стил – все пак Тимишоара е наричана „Малката Виена“, или „Виената на Източна Европа“.
А сега за бизнеса: По исторически причини Румъния е страна с голяма територия, следователно – по-мощна икономика. Освен това има тотално различна икономическа политика. Например – от България се изнасят предимно суровини – стоки без добавена стойност, на които почти не е възможно да пише „Произведено в България“. А Румъния освен че изнася суровини, произвежда и изнася продукти с добавена стойност. Последно попаднах на пластика от SIM-карта на български мобилен оператор, върху която пишеше „Произведено в Румъния“. Освен това, както при повечето страни, румънската валута е с плаващ курс, което улеснява и прави по-евтин двупосочния износ със страни като Германия, например. По икономически причини, такъв износ би бил по-скъп между България и Германия, тъй като българският лев е във фиксиран курс (валутен борд) спрямо еврото.
Активната борба с корупцията. Корупцията съществува навсякъде, без изключение, както в България, така и в Румъния, и в цял свят. Разликата обаче е в това дали съществува борба с нея или не. В Румъния има създадена съвсем отделна и независима дирекция за борба с корупцията – Direcția Națională Anticorupție (DNA), чийто шеф доскоро бе настоящата оглавяваща Европейската суперпрокуратура – Лаура Кьовеши. Докато у нас се говореше как „няма корупция, а има само усещане за корупция“, румънската DNA вкара в затвора множество корумпирани румънски престъпници – политици, министри и министър-председатели, за разлика от българската прокуратура, която е пасивна и тясно обвързана с изпълнителната власт и я закриля. Благодарение на българската прокуратура нито един корумпиран политик не е бил осъждан. Поне аз не зная за такъв.
Поради тези причини, не се учудвам, че инвеститорите избират Румъния пред България.

Какви съвети би дал на тези, на които им предстои да се преместят или да започнат бизнес в Румъния?

О, това е тема за цяла книга! Отново – изучаването на румънски език много помага. Според онази приказка – „В Рим – като римляните“, счетох за важно да можеш с местните да говориш на техния език. И още една: „Ако говориш с човек на език, който разбира, думите ще достигнат до съзнанието му. Но ако говориш с него на родния му език, ще докоснат сърцето му“.
Първото нещо, което човек трябва да направи, е да си купи SIM карта на ваучер от някой от мобилните оператори. Струва 5-6 евро и предлага хиляди до неограничени минути, SMS-и и десетки и стотици хиляди MB до неограничен (буквално) интернет. Не се изненадвайте, когато чуете подобни оферти от мобилните оператори. Аз помня, че реагирах с: „Ама наистина ли?“, тъй като в България е невъзможно да чуеш нещо подобно.

Румънският мобилен номер е по-важен обаче при търсенето на работа и на квартира. Той е изключително необходим, тъй като някои хора дори не отговарят на чужди номера. Румънски номер се изисква и от банката, при отваряне на сметка, и от други важни институции. (Румънците ползват предимно WhatsApp, за разлика от нас българите, които предпочитаме Viber).

Виж ощеНикола Николов, специалист бизнес оптимизации: Изключително много ми харесва живота в Букурещ

Освен това, задължително ще ви е необходима банкова сметка, тъй като в Румъния заплатите абсолютно никога не се изплащат на ръка, а само по банкова сметка. Впрочем, има доста банки, които предлагат сметка без месечна такса, без такса теглене и без такса на картата, при условие, че по сметката всеки месец постъпва някаква минимална сума. За откриване на банкова сметка на чуждестранни граждани е необходим паспорт. Аз нямах такъв и като алтернатива ми предложиха да извърша легализиран превод на личната си карта. Преводът струваше толкова, колкото би струвало издаване на паспорт, така че – имайте го предвид.

Другото нещо, с което човек се сблъсква, това е документът за пребиваване – Certificat de înregistrare. Тук нещата са изключително странни – без такъв не можете да започнете работа, а без работа не можете да си издадете такъв документ за пребиваване. Но решението е много просто и както фирмата, която ви назначава и имиграционното бюро съдействат на всекиго.

Би ли ни разказал накратко за град Тимишоара? Други любими места в Румъния?

По време на тригодишния ми престой в Букурещ успях да посетя почти цяла Трансилвания – посещавал съм Брашов десетки пъти, Сибиу, Алба Юлия, Сигишоара, Турда, Клуж-Напока, Орадя, Арад, Тимишоара, Констанца. Всички са ми любими и не бих могъл да кажа къде е по-красиво или по-уредено. Пътуването с влак е едно от най-големите приключения, които съм изживял и продължавам да изживявам в Румъния. През пътуването от град до град човек може да види спиращи дъха пейзажи и гледки – планини, хълмове, малки градчета и села в австрийски стил – с типичните високи църкви, заострените къщи и стадото овце, което пасе в огромните зелени поляни.

Виж ощеВ началото на 2022 пристигат първите електрически автобуси в Брашов и Тимишоара

Специално място в сърцето ми обаче си намери Тимишоара. Със сградите във виенски стил, огромния център, целият – пешеходна зона, музикантите, които свирят и пеят по площадите, трамваите, които минават през града и най-вече през Piața Libertății (Площад Освобождение) и сякаш не само напомнят за миналия век, но и те отвеждат в него. С отминаването си трамваите сякаш „събличат“ слоя на 21-ви век от сградите и временно те карат да забравиш всичко и да пътуваш назад във времето. Сякаш времето замръзва за миг. Сред всички градове, които съм посетил, Тимишоара бе единственият, който ме е накарал да се чувствам по този уникален начин.

Първият път, когато го посетих (2019г.) и попаднах на Piața Unirii (Площад Съединение), за пръв път почувствах въздуха по-лек от всякога. И най-важното – усетих това как се усеща Свободата. Тимишоара ти дава чувство за свобода! Дълго се питах какво е това странно чувство и защо се усеща именно там. Впоследствие разбрах, че Румънската Революция е започнала именно от Тимишоара. И не само – и историята подсказва, че тук многократно са се водили битки за свобода. Невероятно!

Любимо румънско вино? Любима храна?

Прави ми впечатление, че румънската и българската кухня не се различават особено, така че … Обичам всякаква храна!

Какво още би искал да споделиш, и аз не те попитах?

Не ме попита за вярата в Румъния и в България – може би най-важното от казаното дотук. Но аз ще ти разкажа накратко.

Румънците са силно вярващ народ, църквите са много посещавани, а там (и не само) човек винаги може да намери невероятни хора, които да му разкажат за нещо, което го вълнува. Най-странната и невиждана дотогава гледка за мен беше това как хората се кръстят щом минат покрай църква, дори да не влязат в нея. На този феномен обърнах внимание още през 2018-та година и тогава за пръв път започнах да се питам и да проучвам на какво се дължат тези коренни разлики. За съжаление причините са много и не бих желал да навлизам в детайли. Бих ти разказал по-подробно ако пак ме поканиш.

За хубаво или за лошо, в днешния български народ подобна сила на вярата е невиждана; ние не само че не сме вярващи (нямам предвид блестящите изключения), а и колективното ни съзнание е пълно със суеверия, което е още по-лошо от това да си невярващ.

Интервюто взе: Юлия Баховски

Добромир Андреев
Добромир Андреев

Добромир Андреев е балканист и преводач с български и румънски език. Вярва, че България и Румъния могат да постигнат заедно много повече, стига да се опознаят достатъчно добре.

Виктория Атанасова: „Добрата новина беше, че българите и румънците имат много общи неща и почти нямаше културен шок“

Виктория Атанасова: „Добрата новина беше, че българите и румънците имат много общи неща и почти нямаше културен шок“

1. Виктория, здравей! Би ли ни разказала повече за себе си.- кратка визитка От къде си от България, кога и защо дойде в Румъния? С какво се...

БНР проговори и на румънски език

БНР проговори и на румънски език

Актуалните теми от България, историята, културата, традициите и възможностите за туризъм в страната ни вече достигат и до румънската и молдовската...

0 коментара

Подайте коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *