Виното е не само продукт, а културен символ, който разказва истории за земя, хора и традиции. В България една от най-значимите инициативи в последните години е обявяването на 26 октомври за Международен ден на Мавруда – емблематичния червен сорт, превърнат в „посланик“ на страната.
По този повод през целия месец октомври се организират Urban Wine Fests – динамични градски фестивали, които срещат професионалисти и любители на виното в София, Варна, Пловдив, Велико Търново и тази година за първи път, в Русе.
Зад инициативата стои Българската асоциация на винените професионалисти, обединяваща сомелиери, енолози, винени маркетолози и експерти, журналисти, които работят за повишаване на винената култура в България и за позиционирането на българското вино на световната карта.
За да научим повече за мисията на Асоциацията, за избора на Мавруда като символ, за бъдещето на винопроизводството и за фестивале Urban Wine Fests 2025, разговаряхме с Живко Енчев, председател на организацията.
- Вие сте председател на Българската асоциация на винените професионалисти. Разкажете повече за своя път във виното, за мисията на Асоциацията и как работи тя за повишаване на винената култура в България
Здравейте! Радвам се да сме заедно днес и да си говорим за вино.
Моят път във виното започна през 2008-а година като мениджър на един ресторант. Там точно се захласнах по виното, колко многолико може да бъде то в различните тероари и колко важно е съчетанието му с храната, за да се постигне онзи момент на абсолютен танц на сетивата.
През 2015 се явих на конкурс за Сомелиер на годината на България. Завърших трети на регионално ниво и знаех, че имам да уча още много. Така се стигна до 2017, когато спечелих конкурса и вече знаех,че виното е нещото, с което искам да се занимавам занапред.
След това станах мениджър и консултант на две български изби.
Моята лична кауза е българското вино.
Асоциацията на винените професионалисти създадохме с много заряд и ясна концепция през 2020 година. Не можехме да разгърнем максимален капацитет заради Ковид мерките, но пътят беше ясен. Привлякохме членове, експерти в различните области на виното и сформирахме екип с обща цел и кауза – популяризиране на българското вино в България и извън нея.
- Именно Асоциацията избра сорта Мавруд за посланик на България и обяви 26 октомври за “Международен ден на Мавруда”. Как се стигна до това решение? Имаше ли и други обсъждани местни сортове-кандидати за тази номинация?
Да, „Международен ден на мавруда” е изцяло дело на нашата асоциация. Идеята се появи на наше общо събрание, а предложението дойде от Красимира Кодукова – член на БАВП, винен експерт с насоченост към винения туризъм.
Защо Mавруд? Защото е добре познат на аудиторията, защото има преплетена история зад този сорт, характерен сорт за определен регион в България също. Всичко това доведе до това да прегърнем идеята и да започнем работа по проекта.
Така се стигна до това Мавруд да се нареди до останалите международни сортове като Мерло, Каберне или Сира и да си има световен ден в календара, в който се чества.
- Какво символизира Маврудът, какво го прави толкова специален за българската винена култура – от историческа, пазарна гледна точка и като потенциал за международна разпознаваемост? Имате ли амбиция този ден да се отбелязва и извън България, в ключови винени дестинации по света?
Мавруд е ендемичен сорт за България. Много малко може да се намери в Северна Гърция. Мавруд е сякаш заключен в гените на българите като история по нашите земи. Къснозреещ сорт, който има потенциал за правене на пенливи, бели ( Блан де ноар), розе и различен тип червени вина.
Естествено идеята винаги е била да извадим Мавруд на световната сцена, където вино любителите могат да разберат повече за него, за България като цяло и не на последно място за останалите ни местни сортове (Димят, Мискет, Гъмза, Памид, Мелник…), които винаги съм твърдял, че дават облика на българското вино в последните 20тина години.
Покрай инициативата ни Международен ден на мавруда се провеждат редица събития зад граница. И то през целия месец октомври, не само на 26.10. Наши членове работят в чужбина, за да дадем нужният отзвук на събитието.
- Urban Wine Fests вече са неизменна част от годишните честванията през октомври месец. Какъв е форматът на тези събития и какво преживяват посетителите в различните градове?
Да, точно така. След Ковид стартирахме фестивалите по областните градове с подкрепата на общините и министерствата.
Тези фестивали са нашия най-пряк път за достигане до крайните потребители на вино и чудесен маркетинг за българското вино. Екипът от професионалисти на БАВП стои зад щандовете с вина на фестивалите и обяснява за местните сортове, стилистиката и начина на направа на виното.
Възможностите за винен туризъм в региона или определена винарна и това носи голям бенефит за посетителите. Отделно по време на фестивалите всички могат да се запознаят с местна кухня, приготвена на място, да послушат хубава музика и по този начин да постигнат едно цялостно изживяване.
- Тази година Русе за първи път се включва в инициативата, като ще бъде и сцена на румънско участие. Защо Румъния, какво ще представят вашите гости от Румъния и как виждате тази колаборация?
Много се радваме, че Русе ще бъде фестивален винен град тази година. Още по-щастливи сме, че румънски колеги откликнаха и ще гостуват в Русе с румънски вина, защото в Румъния има също богатство на местни сортове, които ще презентираме пък пред българската публика. Ще организираме и майсторки клас, където може по-задълбочено да се научат полезни неща за виното, сортовете и т.н
Тази колаборация между България и Румъния според мен ще покаже, че в света на виното граници няма, така както няма граници пред хората обичащи да пият вино и интересуващи се от вино.
Приканвам всички да се включат на 26 и 27.09 в Русе и да направим наистина един хубав фестивал с много вино, вкусна храна, музика на живо.
- Ако погледнем по-широко – каква е картината на българското винопроизводство днес? Кои са основните тенденции и предизвикателства? Забелязва ли се растящ интерес към био вина, устойчиви практики и нови технологични подходи?
Българското вино върви по своя път на развитие. Качеството расте с всяка година и за радост имаме добър продукт, който искаме да подпомогнем маркетингово и да заеме своето подобаващо място.
Тенденциите, които се забелязват в последните години са ръст на консумацията на бели вина, на по-леки червени и търсенето на вина био или създадени с устойчиви практики. Лично на мен ми се иска най-после и вината розе да получат интерес.
- Балканите все по-често се възприемат като общ винен регион. Как според Вас България и Румъния могат да работят заедно, за да се позиционират по-успешно на международната сцена?
В исторически план наистина Балканите са едно цяло. Виждаме как някои сортове могат да бъдат открити в няколко балкански страни пренесени. Кооперирането и правеното на общностни неща и проекти е рецептата за успех според мен. Хората пътуват все повече и това е добра предпоставка за развитие на винения туризъм, защото той е не само вино, но и история, бит, култура….
- И накрая – каква е визията за развитието на “Международния ден на Мавруда” и ролята на Асоциацията през следващите години? Какъв икономически и културен ефект бихте искали да постигнете върху винения туризъм, регионалното развитие и имиджа на България по света?
Продължаваме да развиваме всичко, случващо се през октомври в Международен ден на мавруда. Както виждате, започваме да присъединяваме и други градове. Идеята е да надграждаме Деня на мавруда до постигане на ясни резултати в полза на виното и хората , сътворили го.
Искаме да видим и развитие на винения туризъм чрез именно такива трансгранични инициативи, защото туризмът и по-точно регенеративния туризъм е бъдещето пред хората.
Благодаря за този разговор и използвам момента още веднъж да приканя хората, обичащи вино да се присъединят към нашите фестивали.
Започваме от Русе на 26 и 27.09. Аз ще бъда там и ще ви очаквам!
До скоро!
Снимки: личен архив
Понякога най-малко познаваме тези, които са най-близо до нас. Пренебрегваме ги, защото са „ей-тука“. Мислим, че „си знаем всичко“ за тях. И че „има време“.
Няма време! Отношенията между България и Румъния текат по този начин от дълги години. А ние искаме да променим това. Защото знаем, че двата народа са толкова близки. Но не се познават достатъчно. И ако се опознаят, могат да бъдат не само добри приятели. Но и страхотни бизнес партньори.
Затова създаваме MyRo.Biz – единственото по рода си онлайн списание за България и българския бизнес в Румъния. Тук първи ще научавате всичко ново и важно за вашия предприемачески успех на север от Дунава. Правила, закони, наредби, промени, услуги, статистика, справки, конкуренция, институции, пазар – ще бъдете подготвени за всяка важна бизнес стъпка. А, както знаем, късметът идва при подготвените.
