Гастрономията ни свързва. И историята го доказва!
Космин е журналист, основател на gastroart.ro – първото списание, посветено на историята на румънската гастрономия, автор, евросомелиер и изследовател, който е прекарал над сто нощи на Балканите в търсене на вкусове, рецепти и истории, които светът още не познава.
Човек, който не само пише за храната, а я разследва — в архиви, в селски домове, в общности, които пазят живи традиции, забравени от всички останали.
В този разговор Космин говори за българските общности в Румъния, за общото между двете кухни, и за това как гастрономията може да се превърне в истински мост между Румъния и България — не само културно, но и икономически и туристически.
Пълното интервю 👇
Юлия: Космин, ти си журналист, основател на gastroart.ro – първото списание, специализирано в проучването на историята на румънската гастрономия и хотелиерство, редактор, писател, евросомелиер, съорганизатор на събития, съинициатор на национални закони и водещ на подкаст и видео медиен проект, с изключителна общност, изградена около тези проекти. Как превърна страстта си към гастрономията и гостоприемството в такъв сложен и комплексен проект на живота си?
Скоро ще станат девет години, откакто започнах да работя изключително в областта на гастрономията, особено в нейната история. В началото бях перфектният пример за човек, който работи в гастрономията и гладува. Прекалено малко хора в бранша разбираха какво правя.
По-късно осъзнах, че само разказването на истории не е достатъчно, затова го направих по-сложно, но в същото време и по-атрактивно. Затова започнах да организирам тематични дегустации, създадени да бъдат малко по-различни от това, което бихме нарекли класически дегустации.
В сърцето си оставам журналист и знам, че едно добро заглавие продава, но също така знам, че не бива да използвам подвеждащо заглавие. Не правя нищо само за да го направя.
Първо се влюбвам в концепцията и само ако тази любов изглежда обещаваща, я превръщам в практика. И освен всички тези събития, свързани с гастрономията, туризма, популяризирането на местните производители и т.н., аз оставам журналист по професия, което ми помага да задоволявам многото си любопитства.
Юлия: Последната ти книга, „Sărut-mâna pentru masă” (Целувам ви ръка за храната), написана съвместно с Адриана Соходолеану, е впечатляващ проект: два тома, над 800 страници с рецепти, местни гастрономически традиции, рецепти и съставки, характерни за етническите общности в Румъния. Как се роди този проект и какво беше необходимо, за да се изгради тази човешка инфраструктура, заедно с музеи, изследователи и хора, ангажирани и страстни по отношение на гастрономията, с които сте си сътрудничили?
В този случай по-голямата част от заслугата е на Адриана, с която преди това съм съавтор на книга, посветена на историята на сладкарските изделия в Румъния. Гордеем се с историческото си гостоприемство, въпреки че напоследък изглежда сме забравили добрите си навици. Е, докато документирах това проучване, го открих отново.
По-голямата част от хората са изключително отворени да споделят своите специфики или да демонстрират майсторството си като домакини. Храната е това, което ни обединява, докато нашите специфични характеристики и малки разлики са това, което ни разделя, но всъщност ни индивидуализира (дори като група).
Юлия: Посетихте българската общност в Извоареле, Бузъу и Банат – общности, които поддържат живи специфични рецепти, обичаи и празници. Какво открихте там? Кое ви изненада най-много?
Дори и тези в Търговище, а тази пролет ще снимам проект, посветен на хляба в общностите в Букурещ и Попещи-Леордени.
В Извоареле, Телеорман, открих безкрайни ресурси и всеки път научавам нещо ново: от факта, че в старите времена всички отглеждали гълъби, до концепцията за студена чюлама (ястие с бял сос), изненадващо ястие в сравнение с това, което познавах досега. Там за първи път опитах традиционната храна – подницата, и там открих рибника.
Юлия: Скоро ще пътуваш за България, за да проучиш гастрономията. Въз основа на това, което вече си открил в българските общности в Румъния, какви са мислите ти, докато се отправяш натам? Какво търсиш?
Всъщност, за да бъда напълно точен, аз се връщам в България. През 2023 г. прекарах над сто нощи на Балканите, по проект за сравнително изследване на регионалната балканска гастрономия.
Пътувах десетки хиляди километри през почти всички страни в региона. Най-много ме интересува да откривам разликите, регионалните, местните или микро-местните особености на многото традиционни ястия, които се срещат в тази част на света. От сърми ( манията ми!, на която скоро ще посветя музей) до шкембе чорба или рибни супи от Дунава.
От кебпачетата до палинките и ракиите. Въпреки това, в допълнение към основното ми проучване, всеки път ми е приятно да откривам нови ястия или вкусове. За мен храната не е гориво, а средство за изследване.
Юлия: Има ли реална възможност гастрономията да се превърне в мост между Румъния и България – не само в културно отношение, но и по отношение на туризма и икономиката? Как би могло да изглежда конкретното сътрудничество между двете страни в тази област?
Вярвам, или поне се надявам, че всички сме достигнали това ниво на зрялост. От известно време работя с моя партньор Цезар Йоан по няколко концепции в тази област. Ясно е, че заедно можем да бъдем по-видими, по-убедителни и по-привлекателни за целия свят.
Можем да създадем трансгранични, прездунавски, северобалкански концепции и т.н. Независимо как ги наричаме, трябва да разберем, че такова сътрудничество само по себе си е изключителен PR.
Следователно, не само че някои от тези продукти или концепции могат да бъдат самоиздържащи се като бизнес, но за много от тях можем да намерим европейско финансиране. В момента има такива линии за финансиране. В крайна сметка ще видим, че е по-добре да споделим Х х 10 туристи/клиенти, отколкото да канибализираме Х туристи/клиенти.
Вижте, например, вече говорихме за две винарни, по една от всяка страна, които да произвеждат съвместно вино с марка (вече имаме такава), която отразява това сътрудничество. Има и други идеи, но бих искал да ги обсъдя с пряко заинтересованите лица, да ги разработя и едва след това да ги представя на пазара.
Юлия: Върху какви проекти работиш в момента, какво ще ни покажеш във близкото бъдеще и къде ще ни поканиш?
В момента довършвам следващата си книга, написана съвместно с Кристиан Четацеану, озаглавена „История на кафето в Румъния“, а в същото време скоро ще стартирам мултимедиен проект, посветен на хляба.
Същевременно започваме процеса по регистриране на първия гастрономически елемент на Румъния в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство. Освен това популяризирам местната кухня, пиша и в момента имам предвид поне три книги. Една от тях е посветена на сравнителното проучване на балканските кухни.
Понякога най-малко познаваме тези, които са най-близо до нас. Пренебрегваме ги, защото са „ей-тука“. Мислим, че „си знаем всичко“ за тях. И че „има време“.
Няма време! Отношенията между България и Румъния текат по този начин от дълги години. А ние искаме да променим това. Защото знаем, че двата народа са толкова близки. Но не се познават достатъчно. И ако се опознаят, могат да бъдат не само добри приятели. Но и страхотни бизнес партньори.
Затова създаваме MyRo.Biz – единственото по рода си онлайн списание за България и българския бизнес в Румъния. Тук първи ще научавате всичко ново и важно за вашия предприемачески успех на север от Дунава. Правила, закони, наредби, промени, услуги, статистика, справки, конкуренция, институции, пазар – ще бъдете подготвени за всяка важна бизнес стъпка. А, както знаем, късметът идва при подготвените.
