fbpx

My Romanian Business

Защото получаваш отговори на твоите въпроси за Румъния!

Владимир Береану: „Българи и румънци много си приличаме – еднакви гяволи сме“

от | юни 18, 2020 | Интервюта, След работа | 0 коментари

Владимир Береану за румънци и българи„Не се познаваме, затова не си и вярваме. Ако променим това, само ще спечелим“

„По-малко корупция и бюрокрация, по-бърза администрация, по-ефективни институции, атрактивни данъчни облекчения. Това са само част от факторите, които превръщат Румъния в една наистина добра бизнес дестинация за българите. И много от тях вече разбраха това.“

Оценката е на журналиста Владимир Береану, който през годините се превърна в емблема на българо-румънските отношения. Пред Юлия Баховски той разказа как са се развивали тези отношения през годините, какво събира и какво разделя българи и румънци, как двете нации могат да си бъдат полезни и защо е важно да се опознаят по-добре.

„Защото могат да печелят от това. Много румънци откриха туризма в България. Много българи откриха бизнеса в Румъния. Но сериозното сътрудничество някак не се получава. Защото и румънците, и българите сме големи гяволи. Непрекъснато въртим някакви номера. Но понеже си знаем номерата, не си вярваме. А реално сме едни и същи гяволи“, резюмира журналистът общата народопсихологическа картинка. Според него обаче именно тази прилика прави вечните подозрения и недоверие безсмислени. Затова е по-добре двата народа да потърсят онова, което ги сближава. И да го използват в общ интерес. А такъв общ интерес без съмнение е бизнесът, смята Владо Береану.

Според него условията за предприемачите в Румъния днес са по-добри от тези в България. Заради относително успешната борба с корупцията, по-работещата правосъдна система и по-стабилните институции. „Това обаче не означава, че румънците не са добре дошли в България. Напротив! Нашият пазар е по-малък, но не е чак толкова малък. А и е близък“, напомни журналистът. Близък като двете държави и нейните жители.

Береану е категоричен, че всъщност двата народа си приличат изключително много. Дори физически. „Ако се разхождаш из Букурещ и из София, хората изглеждат по един и същи начин. Ние имаме удивително разнообразие на типажи. И руси, и синеоки, и къдрави, и високи, и слаби. Страхотна смесица, която води и до физическа красота. В другите страни не можеш по улиците да видиш толкова красиви жени, колкото в България и Румъния“, категоричен е Владо Береану, който е син на румънец и българка.

Но приликите не свършват дотук. Има ги и в кулинарията. Е, румънците хапват салатата заедно с основното. Консумират доста повече телешко от българите, затова и умеят да го приготвят по-сполучливо. А сладкарството им е в пъти по-добро. Но все пак: „И румънците ядат сарми, за учудване на българите. И агнешко ядат, също като българите“, развесели се журналистът. Все пак хубавият качамак си остава запазената румънска марка. Защото се прави от специални сортове царевично брашно, което се смила по-едро.

Едри са ни и шегите – и румънските, и българските: „Хуморът ни е сходен, смеем се на едни и същи неща. Няма шанс да се появи виц в България, който да го няма в Румъния. И обратно. И по комунистическо, и сега. На практика ние говорим на един и същи език.“

Общо е и комунистическото минало, макар че тук според Береану има сериозни разлики. Разминали сме се във времето и етапите. В Румъния до Чаушеску режимът е по-либерален, а България завижда на тази свобода. След това България става блян за румънците, които режимът докарва до ръба на оцеляването. В символ на този блян се превръща Българската телевизия – силно предпочитана в онези години пред румънската, която часове наред прожектирала политически речи. Но пък Румъния успява да проведе значително по-цивилизован преход и така да съхрани доверието и уважението на хората към институциите. Докато България с нейните борци, групировки и мутри – не. „И румънците, и българите почти всекидневно се бунтуват срещу тези, които ги управляват. Има една революционност в тях. Но в Румъния се запази държавността, а у нас тя почти се разпадна. За това не са виновни хората в България, а самите институции и управляващите през годините. Не че политиците в Румъния са целите в розово. Но успяха да съхранят уважението към институциите там“, отбеляза журналистът.

И се зачуди защо при толкова общи неща българи и румънци нямат традиции да споделят настоящето си. „Може би защото сме си най-близките съседи. Може би защото все ни „опаковаха“ заедно през годините на прехода. Затова някак имаме чувството, че тъй или иначе си знаем всичко едни за други и „там няма нищо интересно“. А това съвсем не е така“, категоричен е Владо Береану. Според него имаме много какво да си дадем не само в бизнеса. Двете страни представляват изключително атрактивни и слабо познати туристически дестинации една за друга. Могат да предложат големи културни сцени за музика, театър, изложби, литература и кино. Имат престижни университети, с които могат да привличат студенти. „В Букурещ са много добре развити театралната школа, икономическото образование, архитектурата. На румънците бих препоръчал инженерните специалности и медицината в България“, даде примери Береану.

Но за целта призова на първо място и двата народа да скъсат с безразличието един към друг. И да направят така, че румънците в България да се чувстват вкъщи. И българите в Румъния – също.

Цялото интервю можете да гледате тук: https://bit.ly/2D2VMEX

MyRo.Biz
MyRo.Biz

Понякога най-малко познаваме тези, които са най-близо до нас. Пренебрегваме ги, защото са „ей-тука“. Мислим, че „си знаем всичко“ за тях. И че „има време“.

Няма време! Отношенията между България и Румъния текат по този начин от дълги години. А ние искаме да променим това. Защото знаем, че двата народа са толкова близки. Но не се познават достатъчно. И ако се опознаят, могат да бъдат не само добри приятели. Но и страхотни бизнес партньори.

Затова създаваме MyRo.Biz – единственото по рода си онлайн списание за България и българския бизнес в Румъния. Тук първи ще научавате всичко ново и важно за вашия предприемачески успех на север от Дунава. Правила, закони, наредби, промени, услуги, статистика, справки, конкуренция, институции, пазар – ще бъдете подготвени за всяка важна бизнес стъпка. А, както знаем, късметът идва при подготвените.

Нощта на музеите се завръща на живо, утре 12 юни. За първи път сградата на Столичната община ще бъде отворена за публика

Нощта на музеите се завръща на живо, утре 12 юни. За първи път сградата на Столичната община ще бъде отворена за публика

В нощта на събота срещу неделя, на 12 юни,  Румъния ще се включи в събитието Европейската нощ на музеите 2021 и ще отвори вратите на много музеи и...

0 коментара

Подайте коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Абонирайте се за нашия информационен бюлетин

Съгласие

Абонирахте се успешно!