Скорошно проучване показва, че в Европейския съюз 45% от приходите, генерирани на пазара на труда, са дело на фрийлансъри (т.нар. свободна практика).
Над 1 200 000 свободни професионалисти е имало само в Румъния през 2020 година, на възраст между 15 и 64 години, сочат данни на Асоциацията на фрийлансърите в Румъния, взети от Евростат. Най-много са в ІТ индустрията – 36%, 29% са заети с маркетинг и креативните услуги, 19% са във финансовия сектор, а 15% в транспорта, според BestJobs. Същата платформа отбелязва и нарастване с 40% на пазара на фрийлансинг услуги за годината, поради няколко причини: 60% от служителите заявяват, че се интересуват от проекти извън работа, за да увеличат доходите си, а 21% твърдят, че са изкушени изцяло да напуснат постоянната си работа, за да участват в повече проекти като свободни професии.
Според обявените от Евростат данни Румъния е сред страните с най-голям процент фрийлансъри (14%), наравно с Полша (14%), Италия (15%) и Гърция (с най-високия процент от 21% от всички работещи). В противовес, с най-малък дял на работещите сами за себе си в Европа се нареждат Дания и Люксембург с по 4%.
Виж още: Фестивалът Untold ще се проведе между 9 и 12 септември в Клуж-Напока
Предизвикателствата пред фрийлансърите
В контекста на това, че този начин на упражняване на дейност на пазара на труда е все по-желан за активно работещите хората, без значение на тяхната възраст, и въпреки все по-лесния достъп до клиенти не само на местно ниво, но и в международен план, фрийлансърите се сблъскват с оста липса на регламентация в областта. В Румъния няма законова рамка за организирането и функционирането на дейността на фрийлансърите, която да улеснява достъпът им до кредитиране или социална защита. Допълнително, хората работещи на свободна практика не могат да получават нормативни документи, нужни за някои специализирани дейности, тъй като властите в Букурещ не са регламентирали голяма част от новите професии, сред които попадат предимно тези, свързани с интернет пространството, като много от тях дори още не са вкарани в Националната класификация на икономическите дейности (НКИД).
„Актуалният икономически и социален контекст е такъв, че броят на фрийлансърите служи за индикатор, показващ един предприемачески дух в динамичната и иновативна икономика, но и за говори за несигурната природа на трудовите договори“, казва Анка Ранча, председател на Асоциацията на фрийлансърите в Румъния. „Докато икономиката продължава да се променя по начин, по който работенето за себе си да става по-често срещано и желано, свободната практика оформя разбирането ни за бъдещето на полагането на труд. Например, ако работата от дома беше до неотдавна запазена територия за фрийлансърите, волю-неволю, този модел беше интегриран за рекордно време в целия свят. Сега, повече от всякога, е дошъл моментът да погледнем още по-внимателно към тази общност и към нейните нужди, за да не ни посрещне бъдещето на работата неподготвени“, добавя още Анка Ранча.
Източник: Revista Biz
Превод и адаптация: Добромир Андреев
Добромир Андреев е балканист и преводач с български и румънски език. Вярва, че България и Румъния могат да постигнат заедно много повече, стига да се опознаят достатъчно добре.
