В началото на годината, имах удоволствието да се срещна с част от екипа на Българо-румънска търговско-промишлена палата, частна организация на компании, която сега през 2023г. навършва 20 години от както помага на компании да развиват своя бизнес в България и/или Румъния.
Няколко пъти през тези години, общи проекти ми дадоха възможност да се запозная по отблизо с дейността на Палатата, всеки път ми беше много интересно как работят. За това исках да разбера повече за тях, за дейността им, особено, че последно време си разшириха много дейността в различни сфери, увеличиха екипа си, комуникират много по-активно на пазара, сключиха нови и нови партньорства.
Но преди да говорим за всички тези неща, помолих събеседниците ми да се представят и да ни разкажат за тяхната роля в организацията и как всеки един от тях помага да се движат нещата и да превърнат в успешна реалност, мисията на Палатата. 😊
Така че, запознайте се, моля с:
Елеонора Иванова, Изпълнителен Директор:
„Здравейте! Свързана съм с Българо-румънската палата още от самото начало, през 2003г., когато бях поканена от компаниите-основатели да помогна чисто с експертизата си за нейното структуриране. Станах нейният първи изпълнителен директор, тъй като и тогава се занимавах с управление на проекти.
Имах един период на прекъсване, в който бях член на Управителния съвет. Но през 2008 г. се наложи да се върна да помогна да се стартират два проекта за трансгранично сътрудничество, като благодарение на тази моя експертиза успяхме да се справим с най-тежкия момент за нас – кризата от 2008-2009 г. От тогава, без прекъсване съм Изпълнителен директор на Палатата.
Гергана Илиева, Мениджър връзки с обществеността и комуникации
„Аз се включих през 2019 г. с моя опит в публичните комуникации, като PR специалист и активен журналист. Когато дойдох в Палатата, обаче, се сблъсках с нова за мен структура, която е тежка, солидна организация, зад която в същото време стои много активен, реален бизнес. Имах един период на адаптация, в който трябваше да се науча как да общувам с компаниите, защото всяка си има своя специфика. А посланията ми трябва да са едновременно кратки, достатъчно ясни и разбираеми и за българи, и за румънци. Продължавам да се усъвършенствам непрестанно 4 години…😊 Сега се занимавам с комуникацията – писане и поддържане на сайта, със социалните мрежи, с имейл кампаниите и с организирането на събитията на палатата”.
Биляна Маринова, Мениджър членство и комуникации
„След като завърших икономическото си образование в Букурещ, преди да попадна в екипа на Палатата, работих с компании, търгуващи между България и Румъния, и извършвах комуникация и преводи на румънски/ български език. Сега в Палатата, общувам с фирмите от двете държави, правя маркетингови проучвания, организирам събития и съдействам за връзката на фирмите с два от най-големите изложбени центрове в Румъния – Ромекспо (в Букурещ) и България – Международен панаир – Пловдив.“
И ако до момента съм ви представила българската част на екипа, сега е моментът да се запознаете със румънската движеща сила на Палатата, човекът, който не само че е роден в Румъния, но и работата я движи от Букурещ.
Адриан Сипос, Експерт бизнес развитие:
„Аз съм румънец от Брашов. Там завърших счетоводство и за много кратко работих в града. Работил съм различни държави, докато най накрая – преди 17 години пристигнах в България.
Последните три месеца се преместих обратно в Румъния, по-точно в Букурещ. Занимавам се с пазарни проучвания и обработване на информация по конкретни запитвания, намиране на контакти, общуване с фирми и други подобни услуги.“
И сега вече е време да разберем повече за дейността и мисията на Палатата.
Юлия: Защо „българо-румънска“ палата? Имаше ли нужда точно от такава организация?
Елеонора: През 2003 г. търговският стокообмен между България и Румъния беше на изключително ниски нива. Българските компании обаче бяха първите, които осъзнаха, че само на 60 километра (от границата) е Букурещ, който е един много голям пазар, какво остава ако погледнем цяла Румъния.
Повечето от първите ни членове – българските фирми „Оргахим“, „Албена“, но и румънската „Ромпетрол“, сами разполагаха с достатъчно мощ да растат и да пробиват в другата страна, но осъзнаха, че се нуждаят от организация, която да изгражда мостовете, където да се срещат бизнесите.
Отделно имаше нужда да се подобри и имиджът на България в Румъния. Един от първите проекти, които реализирахме, беше посещение на група румънски журналисти с български фирми от Русе, заведохме ги до Албена и В. Търново. Румънците останаха впечатлени и след това отразиха с материали преживяванията си, което доста помогна лека полека да се стоплят отношенията между държавите.
Юлия: Какъв е профилът на вашите членове днес?
Елеонора: Завършихме годината с общо 90 активни членове, като съотношението е 70:30 в полза на българските компании. Тази година очакваме за първи път да надхвърлим психологическата граница от 100 фирми. 50% от нашите членове са производствени компании (основно от ХВП, химическата, текстилната, машиностроителната и преработващата индустрии), 45% работят в сферата на услугите, а останалите 5% са изцяло търговски фирми.
Юлия: Какво получава като добавена стойност една фирма, която членува в Палатата?
Биляна: Както стана ясно, фирмите, които се свързват с нас, са предимно от производствения сектор. Те искат да навлязат на румънския пазар, тъй като виждат голям потенциал в него. Разбира се, румънският пазар е труден, подобно на всеки външен пазар.
Нашата цел е да открием потенциални партньори или дистрибутори и да сближим двете страни така, че да се стигне до лична среща и преговори. Помагаме и ако се нуждаят от помощни материали или да преодолеят езиковата бариера. Отделно правим и проучвания на пазара – нещо, което силно препоръчваме на всички фирми, желаещи да навлязат в Румъния.
Юлия: Кои са основните предизвикателствата, които българските фирми срещат на румънския пазар?
Биляна: Първото нещо е да проучат как би се позиционирал техният продукт или услуга в Румъния. Брандът разпознаваем ли е? Понякога се налага промяна на бранда, защото това, че името му говори нещо на български, не означава, че ще има същия ефект и в Румъния.
Елеонора: Моето мнение е, че българите не са готови да инвестират в маркетинга, затова често се провалят. Съществена част е и да се направи справка с румънски маркетингови компании и SEO специалисти.
Не казвам, че непременно трябва да си инвестирал 20, 30 или 100 хиляди евро, за някакво задълбочено маркетингово проучване. Имаме примери, в които просто фирмата е попаднала в подходящото време и място с нейния продукт на добра цена. Но като общо правило, ако искаш да се на разгърнеш пазара, трябва да инвестираш. И голяма част от компаниите не осъзнават това.
Юлия: До колко е важно в Румъния да се намерят правилните консултанти и да се сформира добър екип?
Биляна: Както вече споменах, ние полагаме усилия да намерим контакти, но във фирмата от българска страна трябва да има адекватен човек, който да поеме комуникацията. За съжаление, понякога нашите компании подхождат несериозно и счупват добре започналата комуникация.
Елеонора: Трябва да се каже и че румънският език е много важен и ключов. Езикът стопля контакта и тогава комуникацията минава сравнително гладко. Често се случва обаче, когато оставим компаниите сами да общуват и комуникацията мине на английски език, нещата да стават малко по-трудни, освен ако българската фирма не положи наистина много усилия. Затова и през годините ние от палатата организираме курсове по румънски език, за да намалим тази дистанция.
Друг проблем е капацитетът на българските фирми. Румънски компании са споделяли неведнъж, че имат договорени количества, предназначени за вериги магазини в Румъния, но българските фирми не могат да изпълнят ангажиментите си за доставка. Така че освен да осъществиш контакт, трябва да го запазиш, но и да имаш капацитет да го развиеш.
Юлия: Как измервате успеха на компаниите, които членуват в Камарата?
Елеонора: Трудно получаваме конкретна обратна връзка, например, увеличение на пазарния дял. Такава информация не се събира лесно по принцип. Добър знак за нас е, когато нашите фирми подновяват членството си. Това означава, че сме им помогнали или им помагаме да се развиват.
Гергана: Това, което не казаха колегите е, че фирмите в Палатата получават усещането за общност. Получават подкрепа и допълнителен имидж. Защото сме успели за 20-годишната ни история да запазим името си чисто. Това не се измерва в пари. То е вътрешно усещане.
Юлия: Да поговорим за румънските компании. Адриан, има ли много румънски фирми, които търсят пазар в България?
Адриан: В последните 3 месеца разговарях с доста от настоящите членове, но и с нови, които имат интерес към българския пазар, но ситуацията при тях е различна. Ако българските фирми сами търсят връзка с българо-румънска палата, то при румънските не е така. На тях повече трябва да им разказваме за българския пазар и по този начин техният интерес расте. Освен това, решението за инвестиция се взима доста по-трудно и отнема повече време.
Юлия: Пандемията как се отрази на вас?
Елеонора: Всъщност пандемията ни се отрази оздравяващо и позитивно. Стресът беше в началото, когато минахме в хоум офис и когато изхвърлихме в коша програмата ни със събития. Но това ни даде възможност в две посоки. Първо, ние развихме наша собствена маркетингова услуга, като събрахме и анализирахме кои са най-честите въпроси и проблеми, с които се сблъскват фирмите.
Второто ни постижение е, че благодарение на вълната от онлайн комуникация, изградихме активни връзки с всякакви фирми от всички краища на Румъния и България.
Юлия: Достатъчно добре ли се познаваме вече двете страни или има още дълъг път да извървим?
Елеонора: Бих казала, че Румъния е по-позната за българския бизнес, отколкото обратното. Определено има още какво да учим. Мой съвет е да спрем да се фокусираме само върху Букурещ – останалата част от Румъния си остава непозната.
Юлия: Какво сте планували за двайсетата годишнина? Как ще я отбележите?
Гергана: 20-тата годишнина ще премине под мотото на две ключови за нас думички – „заедно“ и „партньорство“. Имаме поредица от 12 инициативи, разпределени през цялата година.
Планували сме да направим събитие за български компании, свързано с електронната търговия. Защото ако до преди няколко години мислехме, че този тип търговия е някъде в бъдещето, тя всъщност е настоящето и е необходимост. Събитието е отворено за всички български компании, които искат да се развиват в електронната търговия. Ще се проведе в Габрово на 9 март. Повече за останалите събития и календарът можете да откриете на нашия сайт.
Елеонора: Целта ни е да имаме много нетуъркинг събития. През септември е истинският ни рожден ден и тогава ще бъдат големите ни събития. Ще си припомним историята ни и ще помечтаем за бъдещето. Ето, че през февруари сме предвидили събитие с нашия Българо-румънски детски фонд, защото вярваме, че децата са основата на бъдещия бизнес прогрес. Когато едни хора се познават от деца, познават навиците, интересите си, културата си, след години биха приели много по лесно да работят с други такива. Та давайки възможност на подрастващите от Румъния да се запознаят с навиците на връстниците си от България и обратно, искаме да покажем колко много всъщност ние си приличаме и празниците са едно такова чудесно време и място да покажем наистина, че си приличаме.
През пролетта ще покажем на българските деца делтата на Дунав, защото румънските идваха преди няколко години да видят красотата на Стара планина и се запознаха с традиционни за двете държави занаяти като грънчарството.
Юлия: Фирмите, които не членуват във вашата организация, къде могат да намерят информация за тези инициативи и мероприятия, които организираме и които са насочени към тях?
Елеонора: Ние имаме много широка партньорска мрежа. Не малко компании получават от нас редовна информация с бюлетина ни за новини и информация. Отделно могат да ни следват в социалните мрежи, където също сме много активни, а могат и просто да ни се обадят по телефона.
Прочетете и:
Родена в Румъния, пораснала и в България – две страни, които обичам еднакво много и които, смятам, че още не се познават достатъчно добре и имат още много неща да си кажат една на друга.
