Единственият информационен портал за българите в Румъния, МyRo.Biz реши да представи членовете на българската общност в страната в серия от интервюта.
За да се запознаем, за да се опознаем, за да разберем от първа ръка как можем да сме си полезни. И да споделим опит за тези, на които предстои да се преместят и/или да работят в Румъния! Да разберат кои са жокерите, кои са подводните камъни, кое е важното ноу-хау!
Днешното интервю е с Димитър Стоянов, който живее и управлява в Букурещ услугата за споделена мобилност Spark за Румъния.
Димитър, здравей! Би ли ни разказал повече за себе си?
Привет!
Казвам се Димитър Стоянов, на 34 години (почти), от София и съм управител на услугата за споделена мобилност Spark за Румъния, изключително популярна в България, а от миналата година и тук. Работя в Румъния вече малко повече от година, като междувременно завършвам и магистратура по бизнес администрация към университета в Шефийлд. Имам опит и магистратура от Техническия университет в Кьолн в областта на възобновяемите енергийни източници, така че може да се каже, че устойчивото развитие и технологии са на сериозен фокус при мен.
През топлите месеци обичам да практикувам подводен риболов (гмуркане с харпун), а през студените да карам ски, но в последно време като че ли имам все по-малко възможности да практикувам любимите хобита.
Една от следващите краткосрочни цели е да проговоря румънски, което до сега ми убягваше поради невъзможността да отделя достатъчно време и внимание. Според мен, рано или късно, всеки чужденец трябва да положи усилия да проговори местния език, тъй като това демонстрира отдаденост и уважение към страната и хората.
Защо Румъния?
Така се случи. Дойдох да помогна за малко на колегите, но нещата се развиха в по-дългосрочен аспект. Това е рядка възможност за нов опит и предизвикателство, което ме мотивира да остана в крайна сметка.
Какви бяха основните предизвикателства, с които се сблъска в началото и как ги преодоля?
Началото беше (и все още е) много предизвикателен момент, тъй като компанията разрасна дейността си десетократно за много кратък период от време и реално това постави на изпитание целия опит и знание, които имах за индустрията.
Oсвен професионалните предизвикателства, свързани с навлизането в местната дейност и последващата реорганизация, интересен факт е, че пристигнах непосредствено преди затваряне на границите в началото на пандемията. Така прекарах следващите месеци тук, с много лимитиран кръг от хора. Това, комбинирано с многото работа, не ми позволи да видя нещо различно, освен пътя от вкъщи до офиса.
Без социални контакти и без възможност за пътуване до България, в началото беше наистина трудно, но в крайна сметка много хора бяха в същото положение, така че нямаш избор и се нагаждаш към ситуацията.
Според теб, по какво се различават българите и румънците? А с какво си приличат?
Много сме сходни, понякога имам чувството, че единствената разлика е само езикът. Силно впечатление обаче ми правят две неща – тук хората са много по-религиозни и също така – по-дисциплинирани. Второто до някаква степен може би е наследство от тоталитарния строй, което в крайна сметка не е лошо. В тази връзка наблюдавам тенденция в поведението, която показва силен стремеж за избягване на лична вина, което за хората тук изглежда много важно.
Прилагането на анти-COVID мерките беше стриктно организирано и спазвано от всички, без особени коментари или възражения, поне сред хората, които аз наблюдавах.
Има и известни особености в кухнята, с които постоянно се шегуваме с колеги, но освен това, няма сериозни поведенчески разлики. Разбира се, това важи до голяма степен за южната част на страната, тъй като, доколкото знам, нещата силно се различават в посока северозапад.
Изглежда, че възможностите за бизнес са наистина сериозни, стига да имаш ресурса и желанието да ги използваш.
С какво Румъния е привлекателна за живеене и за правене на бизнес?
Определено размерът на румънския пазар е много привлекателен, едновременно с това и предизвикателен. В последните десет години стандартът на живот е чувствително повишен, не се усеща нагласа за „свита икономика“ и „намаляване на разходи“ сред бизнеса, нещо, което в България като че ли е константа в последните 10 години.
Изглежда, че възможностите за бизнес са наистина сериозни, стига да имаш ресурса и желанието да ги използваш.
Румънците са жадни за „живот“ и „потребление“. Също така, самият Букурещ за мен изглежда по-поддържан от София, а относно околните села и градчета разликата е наистина огромна, спрямо българските им еквиваленти.
Би ли ни разказал повече за твоя бизнес? Какво и къде?
Услугата SPARK позволява да наемете различни модели електромобили през мобилния си телефон и да ги ползвате за няколко минути или няколко дни, в зависимост от потребностите. Колите са позиционирани из целия град и веднъж регистрирани успешно (необходима е само шофьорска книжка), можете да ги резервирате и отключите директно през телефона.
Освен основните преимущества като безплатно паркиране, ниски цени, шофиране на коли с най-иновативните технологии (всички са изцяло електрически), много високо ценена от нашите клиенти е възможността да пътуват сами в изолирана среда – без шофьор или други спътници, за разлика от такси услугите или градския транспорт, което е изключително актуално в COVID обстановката.
Услугата първоначално е развита в Литва, след това успешно адаптирана в България, а отскоро и в Румъния. Предстои стартиране на още поне един европейски пазар тази година. Сумарно в момента разполагаме с над 1200 електромобила, като само в Букурещ са близо 400 (за сравнение, миналата година бяха 50).
Подобни услуги за споделена мобилност стават все по-популярни, тъй като позволяват ползване на един актив, само когато ти трябва, без да носиш бремето от притежанието му (застраховки, данъци, поддръжка, паркиране, самата цена на актива или месечен лизинг, докато междувременно той просто се обезценява с всеки изминал ден, превръщайки се в пасив). Неслучайно сред клиентите ни има както много млади хора, така и такива в по-напреднала възраст, с достатъчно добри възможности, които просто не намират смисъл в това да притежават кола или да купят втора такава за домакинството, ако вече имат една. Включително и не всеки път предпочитат да ползват личния си автомобил.
Какви съвети би дал на тези, които обмислят или скоро ще се преместят в Румъния или ще стартират бизнес?
Естествено много внимателно да проучат средата, в която искат да се развиват. Също така да не подценяват маркетинга, което често се случва в България. Както всичко друго, тук рекламата изисква по-сериозни ресурси, но е абсолютно задължителен елемент, големият пазар и евентуално ниската цена на продукта далеч не са достатъчни. Конкуренцията е сериозна, защото компаниите знаят, че румънците желаят да „потребяват“ и за това усилено се борят за вниманието им.
От делова гледна точка, задължително да се подсигурят с добър юрист и добри счетоводители. Макар и сходни, има известни разлики между двете държави. Бюрокрацията в Румъния все още е много сериозна, въпреки привидно иновативния подход на обществото към редица услуги.
Любими места в Букурещ? Други любими градове?
Не съм имал възможност да пътувам особено много, така че основните ми впечатления се свеждат до Букурещ и неговите околности. По-специално на изток от града, района на Бранещ и Черника, където мога да бъда забелязан през уикендите с въдица в ръка.
Какво още би искал да споделиш, а ние не те попитахме?
Много е странно, че хората от двете страни на реката (Дунав) знаят сравнително малко едни за други, по отношение на битност, история, светоусещане, включително и тези, които живеят в пограничните градове. Имаме много повече общо, от колкото с други съседни страни, но някак си за нас българите, Румъния остава извън фокуса на внимание. Може би е така и с румънците. Радвам се, че тази платформа се разраства все повече и се превръща в новия „мост“ над реката 🙂
Може да ти хареса и:
https://myro.biz/2021/06/11/%d0%b4%d0%b2%d0%be%d1%80%d0%b5%d1%86-%d0%bd%d0%b0-%d1%87%d0%b0%d1%83%d1%88%d0%b5%d1%81%d0%ba%d1%83/
В сърцето на Трансилвания, на гости в една от резиденциите на принц Чарлз в Румъния
Понякога най-малко познаваме тези, които са най-близо до нас. Пренебрегваме ги, защото са „ей-тука“. Мислим, че „си знаем всичко“ за тях. И че „има време“.
Няма време! Отношенията между България и Румъния текат по този начин от дълги години. А ние искаме да променим това. Защото знаем, че двата народа са толкова близки. Но не се познават достатъчно. И ако се опознаят, могат да бъдат не само добри приятели. Но и страхотни бизнес партньори.
Затова създаваме MyRo.Biz – единственото по рода си онлайн списание за България и българския бизнес в Румъния. Тук първи ще научавате всичко ново и важно за вашия предприемачески успех на север от Дунава. Правила, закони, наредби, промени, услуги, статистика, справки, конкуренция, институции, пазар – ще бъдете подготвени за всяка важна бизнес стъпка. А, както знаем, късметът идва при подготвените.
