Информационният портал за българите в Румъния, МyRo.Biz реши да представи членовете на българската общност в страната в серия от интервюта.
За да се запознаем, за да се опознаем, за да разберем от първа ръка как можем да сме си полезни. И да споделим опит за тези, на които предстои да се преместят и/или да работят в Румъния! Да разберат кои са жокерите, кои са подводните камъни, кое е важното ноу-хау!
Днешното интервю е с Анелия Видинова Атанасова, която е част от музикалния състав на филхармоничния хор към Ateneul Român (Румънксият Атенеум), най-престижната концертна зала в Букурещ и една от най-хубавите сгради в града.
Анелия, здравей! Би ли ни разказала повече за себе си и с какво се занимаваш в Букурещ?
Здравейте, Юлия! Родена съм в крайдунавския град Видин и нося широтата и мъдростта на този древен град. Гордея се, че в този град са се родили и други хора на изкуството като Жул Паскин и Никола Петров.
Най-ранните ми творчески трепети бяха щедро насърчавани от госпожа Соня Мачорска – там назад във времето в моя роден град. А по-късно и десет години не ми стигнаха да продължа по осеяният с толкова музика път, чрез участието ми в детския представителен хор на град Видин, ръководен под диригентската палка на Аспарух и Албена Лисови. Детският хор беше и ще остане в сърцето ми като най-милия песенен оазис, по който няма да спра да вървя!
Завършила съм Русенското музикално училище Веселин Стоянов – профил класическо пеене в класа на Катрин Емилова. Образованието си продължих в Националния музикален университет, Букурещ, с профил класическо пеене в класа на проф. Йон Стоян. Последните двайсет години от работата си съм част от музикалния екип на филхармоничния хор към Atheneul Român.
Защо Румъния?
Тази страна ми даде възможността да се докосна до еродирани вокални педагози. Те развиха таланта ми и ми дадоха творческия полет в живота!
Участвала съм в престижния международен фестивал Джордже Енеску с интерпретация на Вагнер. Пяла съм в ролите на Виолета Валери и Мадам Батърфлай. Творческият ми път е осеян с множество солови концерти както в Румъния така и във Франция, Сърбия, Молдова, България.
Какви бяха основните предизвикателства, с които се сблъска в началото и как ги преодоля?
Най-голямото предизвикателство за мен се оказа езиковата бариера, която по-късно с годините преодолях.
Според тебе, по какво се различават българите и румънците? А с какво си приличат?
И двата народа са запазили своята идентичност и националност, което ги изправя по-високо спрямо други загубили ценностите си. Православната вяра обединява силно и окриля нашите близки народи. Лично мое мнение е, че румънците са по-дипломатични, докато българите са директни.
С какво, според тебе, Румъния е привлекателна страна за живеене?
С нейната културно-исторична памет, с красивата си природа, хубавите старинни градове и гостоприемните хора!!!
Какви съвети би дала на тези, които обмислят или скоро ще се преместят в Румъния?
Независимо къде и как живее един човек, той трябва да се чувства гражданин на този свят!
Какво още би искала да споделиш, а ние не те попитахме? 🙂
От една година се запали желанието ми да рисувам. Така изразявам смело душата си, внасям радост у приятели си, които ме подкрепят и насърчават. Зарядът на картините ми е чист и сантиментален. Много от тях вече са окачени в рамки, за да стоплят домове им!!!
Всичко това ме радва и смирява в този тежък период за всички нас!!!
Родена в Румъния, пораснала и в България – две страни, които обичам еднакво много и които, смятам, че още не се познават достатъчно добре и имат още много неща да си кажат една на друга.
