Много са следите и емблематичните сгради на българската история в Румъния, но едва ли има по-значима от „Солаковия хан“ в Букурещ. Храм на революционните идеи и на борбата за освобождение на България водена от представителите на българската имиграция в Румъния, истински шедьовър на архитектурата, Солаковият хан днес, за съжаление, се намира в окаяно състояние.
За величието на онези времена от края на 19-ти век разказва само паметната плоча на фасадата на сградата, поставена от Българското посолство в Румъния. И макар барелефът на Любен Каравелов да е изчезнал от тази рушаща се сграда, то нейната история е още жива, а културната и историческата ѝ стойност ще бъде спасена с решение на градската управа на гр. Букурещ.
Заради историята му
„Солаковият хан“ носи името на двама предприемчиви братя Солакоглу от Свищов, които миналия век са живели и развивали търговия в Букурещ. През 1859 г. те построили този имот с търговска цел – фабрика за макарони, но през годините мястото се е превърнало в подслон за българските революционери имигранти в Румъния и в печатница на известни български вестници и списания. Също така, именно това е мястото, където през 1868 Христо Ботев и Васил Левски преживели заедно една изключително студена зима. Ханът се намирал към края на града, на главната търговска улица на име „Каля Мошилор“ ( в превод „Пътя на Дедите“), която e свързвала центъра на града с големия пазар извън него, на който са се продавало добитък, фуражи, зърно и какво ли не oще.
Мястото е било избрано специално за целта – повече пространство на главната търговска артерия на столицата, която свързвала Османската империя с Австро–Унгария, давала много възможности за търговия и печалба, понеже имотът е бил построен така, че позволявал в 100-те му стаи да се посрещнат гости от всякакви националности, а през двете големи порти да минават свободно файтони с хора или каруци пълни със стоки, които се съхранявали в дълбоките хладни мазета. Историците твърдят, обаче, че такъв тип имоти са били много повече от места предназначени за търговия. Там, на чаша вино се водели разговори не само за търговия, а и за политиката, раждали се идеи за свобода и се планували социални промени, даже и революции.
И това се потвърждава от факта, че на първия етаж на хана се е намирала печатницата, в която председателят на БРЦК, Любен Каравелов е издавал вестниците „Свобода“ и „Независимост“, списанието „Знание“ и много книги, а Ботев е печатал своя вестник „Знаме“. В двора на хана имало мелница, в която Ботев и Левски прекарали прословутата студена зима през 1869г., като самият Ботев е писал, че докато са живели заедно „Студ, дърво и камък се пука, те са били „гладни от два или три дни“ , а Васил Левски „пеел и сè веселял!“.
При американска бомбардировка над Букурещ през Втората световна бомба уцелва имота и голяма част от сградата изгаря. През 1948г. по време на румънската национализация „Солаковият хан“ става собственост на румънската държава.
В годините на социализма имотът е бил използван за настаняване на социално слаби граждани, предимно от ромски произход. Успява да запази характера на жилище до края на 80-те години, когато имало опасност за бъде съборен от властите.Тогавашният Посланик на България, русенецът Петър Данаилов е успял да проведе преговори с румънските власти, за реставрирането на имота и превръщането му в Български културен център.
В началото на 1990-те местната администрация на гр. Букурещ прогонва нелегалните вече наематели на сградата, без обаче да положи усилия за възстановяването ѝ, както всички очаквали. Скоро обаче започват промените, режимът е сменен и нищо не се случва, освен това че потомците на братята Солакоглу завеждат дела, за да си върнат наследствения имот. Въпреки, че през 1997г. сградата е обявена за паметник на културата от местно значение, никои не полага никакви грижи за нея, а тя се руши с всеки изминат ден.
През 2003 г. потомците на братята Солакоглу, от които двама наследника и днес живеят в Букурещ, успяват да си върнат собствеността на имота, който вече се бил превърнал в истинска руина, в която се били настанили нелегално клошари и криминални типове, превърнали част от сградата в публичен дом. С помощта на полицията са изгонени през 2007г, а наследниците започват да чистят помещенията от боклуци и от останките на срутени покриви, паднали греди, съборени стени и раздигани подови настилки.
Ханът днес
Днес имотът се намира в идеалния център на румънската столица, в район със стари сгради и имоти, повечето от които се намират в окаяно състояние. Самата сграда е истинска съборетина със счупени прозорци, заключени врати и двор пълен с боклуци.
Това се случва и защото румънският закон, както и българският, гласи, че за поддържането и безопасността на сградите отговарят самите собственици, а те нямат пари за нужните ремонти.Наследниците на Солаковия хан се опитвали да продадат имота, но високата цена от 5 450 000 евро отказва купувачите желаещи да инвестират в него. Има опит и от страна на Иван Иванов, български родолюбив предприемач от Русе, да купи и ремонтира сградата. Но всички опити се оказват безуспешни. В случая не само високата цена на имота затруднява ситуацията, и това, че законът дава право на предимство на Министерството на културата и на Кметството пред други купувачи, ако има такива. Частни лица могат да купят само ако тези институции се откажат от тяхното право.
През 2010 г. покривът на сградата пропада. Един от наследниците на сградата споделя пред румънските медии: „Взеха ни прилична сграда в центъра на Букурещ и ни върнаха сметище. Направихме проект за саниране на сградата, за възстановяване на нейната функционалност. Изпълнението на този проект включваше много голяма сума пари, с които не разполагаме. Опитахме се да намерим инвеститори, но не ги намерихме“.
Тъй като по закон собствениците на имота не могат да бъдат убедени да предприемат действия за спасяване на сградата, през 2019г. Общинският съвет на гр. Букурещ прие „Решение № 214 / 23.04.2019 г. за откриване на процедура по отчуждаване на сградата-исторически паметник, която е частна собственост, намираща се на адрес „Каля Мошилор“ № 134, сектор 2, с цел извършване на дейности по съхранение“.
Което на кратко означава,че Солаковият хан ще премине от частна собственост в притежание на столичната община срещу сумата от около 5,6 милиона леи, за да бъде изцяло ревставриран и превърнат в общинско културно пространство.
Миналата година, след изборите през октомври месец, администрацията на града е сменена, като новото управление обяви публично тази година, че спасението на Солаковият хан е приоритет за него.
И това е потвърдено от Решението прието еднодушно в петък (26 ноември 2021г) от Общинския съвет на гр. Букурещ, с което сумата от 4,5 милиона леи (почти един милион евро) е отделена за експроприацията на имота.Това е обявил общинският съветник на Кмета на гр. Букурещ Едмонд Никулушка в публикация по Facebook.
Отчуждаването обаче е само първата стъпка. Следват дейности по обезопасяване, което означава допълнително пари. След това предстои реставрацията на сградата и превръщането й в общински културен център.
Надяваме се тези пари да бъдат намерени, а историята му да не бъде никога забравена, както ни насърчава Антон Канчев от Федерацията на Българската Общност в Румъния, който сподели пред нашата публикация: „Солаковият Хан е най-свещенното място за България и Българското Възраждане, периодът на националноосвободително движение на българския народ от Османската империя. Трябва да сме с изключително внимание и съзнателност, когато става въпрос за сърцето на БРЦК, българската история и историческите български места извън пределите на родината ни днес. Нека се учим от опита си и това какво се случи с много български светини в Букурещ, които по подобен начин загубиха идентичността си и историческата си ценост и наследството, което носят, под формата на афиширането, че ще бъдат подпомогнати и съхранени като такива. Едно послание от българската общност в настояща Румъния към ковчезниците на българската история и съвременния български политически елит. И нека не забравяме, че тези светини съществуват много преди формирането на Румънската държава и това неминуемо рефлектира върху грижите как ще бъде съхранено.“
Автор и снимки: Юлия Баховски. Всички права запазени.
Понякога най-малко познаваме тези, които са най-близо до нас. Пренебрегваме ги, защото са „ей-тука“. Мислим, че „си знаем всичко“ за тях. И че „има време“.
Няма време! Отношенията между България и Румъния текат по този начин от дълги години. А ние искаме да променим това. Защото знаем, че двата народа са толкова близки. Но не се познават достатъчно. И ако се опознаят, могат да бъдат не само добри приятели. Но и страхотни бизнес партньори.
Затова създаваме MyRo.Biz – единственото по рода си онлайн списание за България и българския бизнес в Румъния. Тук първи ще научавате всичко ново и важно за вашия предприемачески успех на север от Дунава. Правила, закони, наредби, промени, услуги, статистика, справки, конкуренция, институции, пазар – ще бъдете подготвени за всяка важна бизнес стъпка. А, както знаем, късметът идва при подготвените.