Банкнотите представляват едновременно истинско бижу и най-кратката енциклопедия за историята и културата на една страна. Кои са личностите, поставени на румънските банкноти?
1 лея – Николае Йорга (историк)
Николае Йорга (1871–1940) е историк, университетски преподавател, енциклопедист, поет, драматург, литературен критик, мемоарист, вестникар, публицист, политик и член на Румънската академия на науките. Световноизвестен учен, той е автор на 1003 тома, 12 755 статии и студии и 4963 рецензии. Йорга е най-плодовитият историк на румънците, автор на многобройни обобщения, чиято кулминация е „История на румънците“ в 10 тома, заради която с право е наричан най-големият историк и изследовател на Румъния за всички времена. Личност, която създава училища и дава насока на националната култура, той участва активно в обществения и политическия живот на страната си. Амбициозна негова цел е не само да изучава историята, но и да я създава, тъй като заема постовете на председател на долната и горната камара на румънския парламент, а по-късно става и министър-председател (1931 – 1932).
5 леи – Джордже Енеску (композитор и пианист)
Джордже Енеску (1881 – 1955) открива музиката на едва 3-годишна възраст, когато за първи път чува духов оркестър в курорт близо до родното му село. На четири вече може да чете, пише, събира и изважда. Тогава получава първата си цигулка и започва да свири, първо под ръководството на баща си, а след това по слух. Между 1895 и 1899 г. родителите му го изпращат да учи в Парижката консерватория. През 1897 г. изнася рецитал в рамките на камерен концерт в в Париж, което е първият рецитал на румънски композитор в чужбина. До 1897 вече е написал три симфонии, а на 6 февруари 1898 г. дебютира като композитор на концертите в „Colonne“ в Париж с премиерата на симфоничната сюита „Poema Română“, която се радва на изключителен успех. Част от зрелите му творби са „Струнен квартет № 2“, симфоничната поема „Vox Maris“ и Камерна симфония 33. През 1946 г. Джордже Енеску емигрира във Франция като протест срещу установената комунистическа власт в родната му страна. Умира в Париж на 4 май 1955 г.
10 леи – Николае Григореску (художник)
Николае Григореску (1838 – 1907) е един от най-значимите художници на румънската култура и един от основатели на модерната румънска живопис. Детските му години обаче са тежки. На седемгодишна възраст остава без баща и заедно с майка си и братята си се премества в Букурещ при леля си. Малко по-късно става чирак в работилницата на художника Антон Хладек и започва да рисува икони за манастири и църкви. През 1856 г. Григореску представя на румънския княз своята композиция „Михай сваля знамето“, с която моли за парични средства, за да продължи обучението си и така за негов късмет е приет в Националния колеж „Свети Сава“. Благодарение на таланта си му предлагат стипендия за обучение в Париж и през 1861 г. Григореску отива да учи в Училището за изящни изкуства във френската столица. Годините там го превръщат в истински творец и през 1867 г. излага седем творби на Всемирното изложение в Париж. През 1877 г. е повикан като фронтови художник и придружава румънската армия в няколко битки. В годините след това, вдъхновен от живописната провинция, Григореску създава поредица от картини със селски мотиви: портрети на селяни, волове по селските пътища и множество картини, пресъздаващи спецификата на селския живот. През 1899 г. става почетен член на Румънската академия на науките.
Виж още: Солаковият хан в Букурещ ще бъде спасен. Миналото и бъдещето на този символ на борбата за свобода
20 леи – Екатерина Теодорою (воин)
Екатерина Теодорою (1894 – 1917) е първата жена офицер в румънската армия, геройски загинала в битка през Първата световна война на едва 23 години. Родена е на 14 януари 1894 г. в село в южните склонове на Карпатите в обикновено семейство. Започва образованието в местното училище, но след това продължава да учи в близкия град Търгу-Жиу. Подготвя се за учителка, поради което заминава в Букурещ, но после посещава училище за медицински сестри, което завършва през 1916 г. През същата година научава, че баща ѝ е пленен, а трима от братята ѝ са загинали на бойното поле. Решава да се присъедини доброволно към техния полк. През есента влиза в битка за първи път. Попада в плен, но проява смелост и успява да се измъкне като помага на няколко нейни другари да избягат с нея. В други битки по-късно бива ранена два пъти. След период на лечение се завръща се на фронта през лятото на 1917 г., когато на 20 август е простреляна в сърцето, докато ръководи взвод, в чийто втори лейтенант е била повишена.
Ако и вие знаете други интересни истории, свързващи Румъния и България, искате да научите повече за интересна тема или да представите себе си и Вашия бизнес, ни пишете на i.bahovski@myro.biz
Снимки: Румънска народна банка
Автор: Добромир Андреев