На 20 септември жителите на Букурещ отбелязват своеобразния рожден ден на своя град – годишни от първото писмено свидетелство за неговото съществуване. Ето какво ни разкрива стопанската история на Букурещ през тези векове.
Началото на вълнуващата история на Букурещ
Археолозите са открили в района на днешната румънска столица останки от човешка дейност на 150 000 години, с което се поставя началото на първата фаза от дългогодишната история на Букурещ. Първото писмено свидетелство за съществуването на обитаемо селище обаче датира чак от 1459. Представлява документ, с който небезизвестният Влад Цепеш (Граф Дракула) говори за дарение, направено за дребни феодали. Същият владетел е и този, който построява кралска резиденция в района и така определя съдбата на бъдещия град. Малко по-късно площта и населението на селището се удвояват.
Появяват се нови квартали, населени предимно от занаятчии. На територията на централния площад Унирий имало грънчарски пещи, а по брега на р. Дъмбовица се заселили кожари. На север от двореца Домнещ (разположен в днешния „Стар център“) се установили търговци. Основната търговска и занаятчийска улица става „Улица Маре“ или днешната улица „Липскани“, спомената за първи път в текстове от 5 юни 1589 г.
От XV в. до края на феодалната епоха, въпреки големите природни бедствия и войни, Букурещ преживява непрекъснато икономическо и демографско развитие, превръщайки се в един от основните градски центрове в Югоизточна Европа. През 1764 г. е регистрирана фабрика за восък, а през 1767 г. – фабрика за хартия. Въобще, преброяването от 1811 г. регистрира 2981 души в Букурещ, занимаващи се със занаяти и търговия.
В началото на 19-ти век се обособява социално-професионални прослойки: занаятчии, търговци, служители в администрацията, духовници, земевладелци и прислуги. През 1830 г. е създаден Градският съвет и градът е разделен на пет зони (сектори), а през 1846 г. кметството изготвя първия кадастрален план на Букурещ. С обявяването на независимостта на Румъния през 1877 г. Букурещ става столица на страната и оттогава преживява бурно икономическо и социално развитие. Така например при преброяването през 1878 г. в града има две леярни за чугун, две фабрики за механични изделия, 30 кожарски фабрики и 100 мелници, 12 от които се задвижват от пара.
Модерното време
През 1869 г. е открита първата железопътна линия Букурещ – Гюргево, а през 1870 г. е пусната в експлоатация железопътната линия Букурещ – Плоещ – Галац – Роман. Първата построена железопътна гара е Букурещ – Филарет (1869 г.), а след това е построена гара Търговище (1870 г.), известна в наши дни като Гара де Норд.
През този период Букурещ е и основният търговски център на страната, като първите институции се появяват в столицата: Търговско-промишлената палата (1858 г.), Букурещката фондова борса (1881 г.) и Националната банка на Румъния (1858 г.). Краят на XIX в. бележи развитието на капиталистическите отношения и създаването на банкова система с появата на нови банки: Marmorosch Bank, Banca Generală a României, Banca de Scont, Banca Românească.
През този период са извършени и дейности по коригиране и задълбочаване на коритото на река Дъмбовица, както и дейности по снабдяване на столицата с питейна вода чрез филтриране на вода от същата река. През 1882 г. е открито електрическото обществено осветление, а през 1892 г. е построена електрическата централа в Грозъвещ. Това дава възможност през 1894 г. да се открие и първата електрическа трамвайна линия в града.
Най-проспериращият период в цялата история на Букурещ, както и за цялата страна, е междувоенният период (1918-1939). Букурещ продължава да бъде основният промишлен, търговски и финансов център на Румъния, но процесът на индустриализация през този период се засилва, като през 1938 г. в Букурещ са съсредоточени около 17 % от общия брой предприятия с важен дял в икономиката на страната, които обхващат целия спектър от отрасли.
Виж още: Клуж-Напока заделя 4,5 млн. евро за култура и спорт
През 1921 г. е открито летището в Банеаса, а през 1931 г. е създадена компанията за въздушен транспорт „SARTA“, която през 1933 г. става „Liniile Aeriene Române“ (Румънски въздушни линии). През 1933 г. е открита Телефонната палата, като първата автоматична телефонна централа е в експлоатация от 1927 г.
От февруари 1926 г. Букурещ е разделен административно на централна и периферна част. Централната област има четири района, всеки от които има местен съвет. Периферната зона се състои от останалата част от урбанизираната територия. Общините в тази зона получават статут на крайградски общини. Общите интереси на града и крайградските общини се управляват от Генералния съвет, съставен от 67 избрани или назначени съветници. Администрацията се оглавява от генерален кмет, избиран от съвета.
Влизането на Румъния във войната през 1941 г. донася на Букурещ труден период, като бомбардировките на съюзническите войски разрушават много сгради, някои от които с историческо значение, а други – с индустриално предназначение.
Автор: Добромир Андреев
Добромир Андреев е балканист и преводач с български и румънски език. Вярва, че България и Румъния могат да постигнат заедно много повече, стига да се опознаят достатъчно добре.
