Визитка: Казвам се Елена-Камелия Забава. Доцент съм във Филологическия факултет на Университета в Крайова. Преподавам румънски език. Израстнала съм в гр. Александрия, окръг Телеорман (Южна Румъния). Връзката ми с България трябва да бъде потърсена много назад: баба ми по бащина линия, която се казваше Дорка, беше българка от село Ликурич. В това село и днес живеят много етнически българи. Аз я помня, когато тя вече живееше в Рошиори де Веде – малко градче в Южна Румъния.
Вкъщи не се говореше български и баща ми не знаеше български. Знаеше само някои думи. По онова време не осъзнавах тези неща. За съжаление, баба почина, когато бях на седем и не помня много неща от нея. Помня, че беше много блага и много обичаше котки. Харесваше ми, че у тях имаше много котки. Мисля, че любовта ѝ към тези животинки съм я наследила и аз, и моите дъщери. Образът на баба ми бе оформен по-късно от разказите на моите родители. Когато бях студентка първи курс, избрах факултативно да уча български език. Тъй като учехме и руски език, не ми беше много трудно да свикна с българския. Още от начало може да пиша и да чета без никакви проблеми и се ориентирах от контекста.
В края на учебната година, беше лятото на 1985-та, участвах в Международния летен семинар по български език и култура, организиран от Великотърновския университет „Св.Св. Кирил и Методий“ (ВТУ). Този семинар се организира до ден днешен. Това беше добър повод да се запозная отблизо с българския език и култура. 30 години по-късно, през 2013 вече преподавах в Университета в Крайова, когато се върнах във Велико Търново, но този път със стипендия от Еразъм. Така открих Център Балкани, запознах се с преподавателите по румънски език и с българските студенти, които бяха избрали да учат румънски език.
Няколко години подред идвах в България по програма Еразъм. Най-сетне, през 2017 участвах в конкурс към Института по румънски език за пост на лектор по румънски език във ВТУ. И така започна приказката… Преподавах четири години румънски език в университета на старата българска столица.
Здравей, Камелия! Какво почувства, когато пристигна в България? Какви очаквания имаше?
България беше първата чужда страна, която посетих. Усещането ми за нея бе за нещо ново. Когато идвах за кратко преди, не съм имала някакви очаквания. Съчетавах работата си в университета с посещение на града и времето минаваше много бързо. След като започна мандатът ми на лектор, влязох в друг ритъм. Бях сама за по-дълго време в една чужда страна. Опитах се да се адаптирам. Не ми беше лесно, но успях. Очаквах обаче, че ще си намеря много приятели.
Как ти се стори срещата с Велико Търново?
Градът ме завладя още от самото начало. Нищо не е случайно. Нещо ме привличаше към това място. Всеки път, когато се връщам, го намирам все тъй красив. Винаги ме е привличал. Имаше нещо мистериозно в него, което исках да открия стъпка по стъпка. Сякаш ме викаше всеки път. Именно това ме караше да искам да се върна година след година.
Кои бяха предизвикателствата, с които се срещна, и как се пребори с тях?
Най-голямото предизвикателство беше езиковата бариера. Знанията ми по български език ми бяха достатъчни за моментите, когато идвах за кратко в България. Знаех най-необходимото и се справях, като често използвах и руски език. Когато се наложи да остана в Търново за по-дълъг период от време и се сблъсках с различни проблеми, започнах да уча езика сериозно. Въпреки това, нямах си много доверие в способностите, когато трябваше да се справям със сериозни проблеми в институциите. Тогава се обръщах към един приятел… 😊
Разкажи ни някоя интересна или странна твоя случка в България.
Бих се радвала да ви разкажа нещо интересно и същевременно забавно. В първия ден, в който пристигнах във Велико Търново, след дълъг път (Крайова не е много наблизо), си оставих багажа във временното ми ново жилище и отидох до центъра, за да купя нещо за ядене. Бях заедно с малката ми дъщеря, която тогава беше на 13 години. Влязохме в един магазин и отидохме да си вземем готова храна. Приближихме се до един щанд и започнахме да си избираме. Аз бях вече много изморена и помолих дъщеря ми да поръча храната на английски. Продавачката, младо и симпатично момиче, ни се усмихваше мило. Дъщеря ми я попита дали говори английски, а тя поклати глава, което ние разбрахме като отговор „да“. Затова дъщеря ми започна да изброява какво искаме, но продавачката стоеше на едно място и гледаше право към нас. Едва тогава прочетохме отчаянието в очите ѝ и разбрахме какво се случва: това движение с главата, което за нас е „да“, за продавачката означава „не“. Тя не говореше английски и не знаеше как да ни помогне.
Какво препоръчваш на българите да посетят в Румъния?
Както в България, така и в Румъния има много интересни за посещение места. Бих препоръчала екскурзия до Банатската клисура (Clisura Dunării) и Железни врата или в Делтата на Дунав. Убедена съм, че ще си прекарат незабравимо! И бих добавила и няколко града: Куртя де Арджеш, Брашов, Сибиу, Крайова, Тимишоара, Орадя.
А какво би препоръчала на румънците да посетят в България?
Има множество красиви места, които румънците вече посещават. От тях бих препоръчала Велико Търново, Балчик, Калиакра , Пловдив, Несебър, Созопол, Белоградчик. Със сигурност ще имат чудесни спомени.
Коя е любимата ти дума / израз в българския?
Има два израза (на които ме научи ти!), които ми помогнаха страшно много да се справя с трудностите в България. Единият е „не ми пука“, а вторият – „ще се справя сама“. Тези две фрази са ми любими и си ги повтарям всеки път, когато ми стане трудно.
Виж още: Инна Русева, лекар: Българите и румънците са много по-близки, отколкото биха искали да си признаят
Кои са общите черти между българите и румънците? И, съответно, какви са различията между двата народа?
По много неща българите и румънците си приличат помежду си. Има, разбира се, и различия, като например езикови и култури, но като темперамент и същност, мисля, че си приличаме. Искам обаче да подчертая една обща черта, която според мен откроява и двата народа и казва много за тях: гостоприемството. Отидете на гости на някой българин или румънец и ще разберете за какво говоря!
Искаш ли да ни разкажеш нещо, но ние пропуснахме да те попитаме? Искаш ли да кажеш нещо на нашите читатели?
Бих искала да разкажа за моите студенти, с които имах особена връзка и за нашите съвместни дейности. Бих искала да кажа, че са чудесни, че се стараеха да научат добре румънски език и да научат колкото може повече за румънската култура. И повечето от тях успяха! Участваха в конкурси за превод на литература както в Румъния, така и в България и успяха да спечелят награди. Мисля, че най-важното, което искам да кажа, е че съм горда с тях. И бих добавила още нещо за вашите читатели: Бих повторила по всяко време опита, който получих в България!
Интервюто взе: Добромир Андреев
Ако и вие знаете други интересни истории, свързващи Румъния и България, искате да научите повече за интересна тема или да представите себе си и Вашия бизнес, ни пишете на i.bahovski@myro.biz
Добромир Андреев е балканист и преводач с български и румънски език. Вярва, че България и Румъния могат да постигнат заедно много повече, стига да се опознаят достатъчно добре.
