fbpx
Влад Нанка прави изложба в София
Интервюта

Влад Нанка, визуален артист: „Има артистично сътрудничество с България, което ме кара да се чувствам, че принадлежа на пространството тук“

Влад Нанка

Запознах се с творбите на румънския артист Влад Нанка в предишно издание на годишната румънска изложба Art Safari. Тогава прочетох повече за изкуството му и продължих да гледам творчеството му, без да знам, че един ден ще се срещнем в София преди откриването на самостоятелната му изложба, озаглавена „Карта на света, както той го вижда“.
Срещнахме се в Института за съвременно изкуство в София, където Влад Нанка, заедно с български артисти, редеше изложбата. Говорихме си за изкуство и култура, за настояще и бъдеще, за война и мир и добросъседството на страните от региона, но и за културното сътрудничество между Румъния и България.
И той искрено и открито отговори така на мойте върпоси: 🙂

Влад Нанка, от къде си и къде си израснал?

Роден съм в Букурещ, не знам как да меря, дали е първо или второ поколение… Родителите ми са дошли в Букурещ като студенти. И двамата са от южната част на Румъния, възможно, даже, по бащината линия може да са дошли от южния бряг на Дунава и да са се установили в Олтения, в определен момент и време.

Израснах в Букурещ, хванах последните 10 години от социализма, след което поех по добре обмислен от майка ми път, която държеше да отида в много добро училище. И така стигнах в онова много добро училище, за което тя си мечтаеше, макар и след това да не бях примерен ученик.

Някъде между основното и гимназията се запознах с едно момче, което учеше в Тоница (гимназия за изящни изкуства в Букурещ) и случайно гимназията, в която учех, беше на една и съща улица с ателиетата на Тоница.

Така ли влезе изкуството в живота ти?

Да, точно така. Не рядко бягствата ми от задълженията в училище ме водеха в ателиетата на Тоница. Първоначално исках да следвам специалност Филми. Минах един срок, след което се замислих, че е доста сложно, а аз търсех повече свобода на изразяване. Така стигнах да уча фото-видео.

Така и обаче не успях да завърша и да взема диплома, понеже започнах пътя си на творец доста млад, преди да завърша университета. И никога не съм си поставял за цел академична кариера. Да кажем, че през цялото време се бунтувах, а академичните среди в Румъния не се отнасяха много добре с такова поведение. Това обаче не означава, че не съм добър пример. 🙂

Само, че този започнал отрано творчески път те е завел до много краища по света. Включително и днес, тук, в София, където ще представиш карта на света, както ти го виждаш?

Да… Не непременно както го виждам аз, но да кажем, че все пак е моето виждане. Заглавието на изложбата „Карта на света, както той го вижда не се отнася непременно за мен, но има и този прочит. Отнася се най-вече до разглеждането на света от патриархална гледна точка.

Нещо, което се опитвам да критикувам и да предложа различен подход. Това, което предлагам аз е едно възможно феминистично бъдеше, но не само на света, а на човечеството, в една нова версия на планетата, която може да бъде планетата, на която се намираме, или пък някоя друга планета, някъде в Космоса.

Тази тема за бъдещото в космоса, ме занимава в последните години. Разликата сега е, че предлагам един феминистичен подход. И правя това с много „съставки”, които идват в общи линии от ХХ век, без значение дали става дума за произведения на изобразителното изкуство или архитектурата, или пък става дума за теми на дискусии, появили се през ХХ век. И използвайки всичките тези съставки, се опитвам да изградя нов наратив, нов контекст между идеите и да направя креативни опити по този начин.

Изложба Влад Нанка румънски художник
Плаката на самостоятелната изложбата на Влад Нанка, „Карта на света както, той го вижда“

В изложбата, която ще представиш тук, има и българско присъствие, както в градското пространство на София, така и женски образи, които са свързани с изкуството в България и румънската архитектура в Балчик. Включително и кураторката на изложбата е от България. Ще ни разкажеш ли повече?

Да! Много се радвам на съвместната ни работа със Стефка Цанева, кураторката на изложбата. Разбираме се много добре още от началото. Започнахме да работим с българския контекст върху темите, които са заложени в изложбата.

Стефка Цанева

Първият пример, може да се каже, е една склуптура, която видях при последното ми посещение в София. И имах щастието да разбера, че авторът е скулпторката Величка Белиева. В изложбата ми има реплика на статуията, направена от българския артист Стефан Цанев, който много ме зарадва като се съгласи да се включи в този проект. Струва ми се много красив жест, още повече, че той не просто пресъздава женското тяло в скулптурата, но възхвалява и авторката, представяйки само хвалебствия, когато разговарях с него за тази творба.

 

Монументалното изкуство вдъхновява Влад Нанка
Фото Радостин Севдечев
Величка Белиева
Фото: Радостин Севдечев

Другата авторка, която е работила в българското пространство, е Хенриета Делавранча, румънска архитектка, работила в Балчик. И отново направих творческо упражнение, което правя през последните няколко години. Използвам архитектурните силуети, които архитектите рисуват в своите скици, за да покажат мащаба на предложената творба. След това аз използвам фигурите, които обикновено са по 2-3 сантиметра, и ги поставям в човешки мащаб. Направих това и с някои от фигурите, нарисувани от Хенриета Делавранча. Намерението ми е да ги поставя в размер 1:1, в човешки ръст, и да ги пренеса в реалността.

Вярвам, че всъщност чрез начина, по който архитектите рисуват тези персонажи, те се опитват да предадат много повече за своето виждане за застроената среда и за своите намерения. И да, за тази изложба използвах три персонажа от рисунка на Хенриета Делавранча. Тези герои се оказват свързани. Мисля, че те говорят за приятелството, съседството и връзките, които хората създават помежду си.

Не си за първи път в България. Познаваш тази страна доста добре. Кога се сблъска с нея за първи път? Може би като дете, с българската телевизия?

Да. През 70-те и 80-те години в южната част на Румъния гледахме българската телевизия, защото в Румъния имаше само два часа телевизионни програми и те бяха предимно пропагандни. И така, да, гледахме анимационни филми на „Лека нощ, деца!”, гледахме също „Студио Х” и „Всяка неделя”. Това беше и причината да науча кирилицата.

Що се отнася до посещенията ми тук, започнах с Русе, след това София, Велико Търново, Пловдив. В живота ми имаше дълга поредица от почивки по Черноморието в България, особено покрайните северни и южни райони.

Къде ти харесва най-много?

Изглеждат съвсем различно. Природата е изключително красива във всяка част на България, не само на морския бряг. Но да, да кажем, че храната в българска Добруджа изглежда по-добра, отколкото на юг.

С удоволствие бих посетил повече планинския район. И това е план за бъдещето. В България съм бил, мисля, общо около 15 пъти. И всеки път се връщам тук с удоволствие.

При търсене на името Влад Нанка на български в Google, излиза че си познат на арт публиката тук. Участвал си в групови изложби в София и Пловдив. Изглежда, че си приятел с българската арт сцена…

Да, има сътрудничество, което ме кара да чувствам, че принадлежа на пространството тук.

В личен план имам истински силна връзка с някои творци, и особено с един от тях – Иван Мудов. Заедно с Иван и още един художник, Красимир Терзиев, създадохме така наречения румънско-български или българо-румънски съюз, зависи…

Но това е, да кажем, фиктивна институция, създадена донякъде иронично, за да подчертае колко малко са културните връзки между двете страни. И всеки път, когато някой от нас е участвал в румънско-български проекти, сме представяли този фиктивен съюз сред поддръжниците на културни програми.

Нека кажем, че тук има доста ирония. И, да, интересно е, че всяка от страните е склонна да гледа към Запада, но не и към съседите си. И това е доста тъжно. Тук бих искал да отворя една скоба и да отбележа, че един от положителните аспекти на войната в Украйна е, че сега общуваме много повече на художествената сцена с творците от Украйна, бежанци в Букурещ или другаде.

Използвам много украинско монументално изкуство като вдъхновение за работата си, свързан съм с културното пространство там, но не съм имал възможност да се срещна лично с тези творци. Това се е случило сега, заради войната, и този вид взаимодействие е нещо, което наистина ми харесва, защото ме интересува и вярвам, че моето изкуство и всичко, което правя, се определя от географското културно пространство в Източна Европа.

Твърдиш, че това географско пространство се определя от историческите влияния на империите, които са го заемали. В Румъния имаме славянски и ориенталски пласт, но и латински, за който твърдиш, че на нас, румънците, повече ни харесва да говорим. Моля, разкажи ми как виждаш България от тази гледна точка?

Да кажем, че латинската принадлежност е част от официалния и стандартен дискурс и че тя е конструирана идентичност, а не непременно реална идентичност. Бих казал, че ние сме по-свързани с България или Албания.

Струва ми се, че България, като франкофонска страна, по някакъв начин също има този поглед към Запада и това е нормално. Но в същото време тя сякаш възприема културното си минало, османското си минало, във всичките си аспекти повече от нас. Ние по-скоро се преструваме, че го нямаме. За съжаление.

За мен идеалното общество е това, което приветства своята мултикултурност и смесения си произход. И мисля, че това е нещото, което трябва да определя културната и социална идентичност, още повече че в световен план сме се запътили именно в тази посока.

Нека се върнем, моля,  към културното сътрудничество между Румъния и България. Макар и изключително крехко, тук, в България, се наблюдава по-интензивно румънско културно присъствие – много повече литература, преведена на български език, присъствие на филмови фестивали, тук е и откриването на твоята лична изложба. Но в Румъния има много малко българско присъствие. Какво според теб трябва да се случи, за да могат двете страни да се опознаят по-добре в културно отношение?

Може би в Румъния има комплекс за превъзходство спрямо България и може би затова не сме толкова гостоприемни към тяхната култура, колкото са те, към нашата. Смятам, че подобно отношение към съседите не е много справедливо, независимо кои са те и чии съседи са. И отново се връщаме към дискусията за войната. Когато имате отношение на превъзходство към съседите. Това изобщо не е добре.

По въпроса за културния обмен: струва ми се, че от определен момент нататък е много важно да има държавна културна политика, която да позволява културен обмен в тази посока. И се зарадвах, например, че макар да няма офис на Румънския културен институт в София, централата в Букурещ подкрепи този проект и приветства инициативата на Института за съвременно изкуство в София. Те оценяват това, че бях поканен тук.

В миналото се опитах да реализирам някои съвместни проекти под егидата на Румънско-българския съюз, за който вече споменах. Имаше една изложба, в която поканихме румънски и български художници да изложат заедно в Букурещ. Знам, че е имало и няколко други случая на творчески резиденции на български художници в Румъния, но да, наистина, твърде малко.

Наистина си мислех: защо не можем да създадем културна платформа, подобна на Netflix в Европа, където да показваме какво се случва в това културно пространство? Защото в Европа много от културата се субсидира и съм сигурен, че хората са готови да консумират европейско кино.

Това би било добра идея… мисля, че трябва да се вглеждаме много повече в съседите си. Нека погледнем и към Изтока, където не е само Русия. В бившото съветско пространство има много повече страни и мисля, че ще е интересно да се опознаем по-добре.

Преживяваме доста трудно време, поради войната в Украйна. И това след две години пандемия. Какво те кара да си оптимист и да продължиш напред?

Какво ме кара да бъда оптимист? Един от положителните резултати, въпреки трагедията, която тя предизвика, е, че можем да се срещнем с творци от Украйна. И че можем да започнем диалог с тях.

Това, на което мога да се надявам, е, че хората ще разберат, че основният проблем на планетата, а именно климатичната криза, е причинен от същото нещо, което позволява на една държава да напада други държави, а именно енергийното потребление, основано на въглища, нефт, газ и добивна енергия.

Самата причина за климатичния проблем е и средството, чрез което Русия намира ресурси за водене на тази война. Затова се надявам, че хората ще потърсят алтернативни източници на енергия и тогава може би ще успеем да насочим ресурсите си към нещо друго, което не само ще защити планетата, но и ще остави тези държави безсилни. Не става дума само за Русия. Има и други държави, които имат същото жестоко отношение не само към околната среда, но и към хората.

Експозицията на Влад Нанка беше открита на 26 април в Института за съвременно изкуство в София, на бул. „Васил Левски” №134 (вход откъм ул. „Екзарх Йосиф”)

Изложбата „Карта на света, както той го вижда” е втората изложба в рамките на годишната програма Superpositions 2 / Entanglement, 2022 на Института за съвременно изкуство в София. Програмата включва шест изложби, всяка от които е дело на художник и куратор, както и поредица от образователни събития и беседи.

Всички те разглеждат преплитането на съвременното изкуство с политиката, науката и технологиите, популярната култура и социалните движения, екологията и миграцията. Програмата е подкрепена от Националния фонд „Култура”.

Изложбата се организира с подкрепата на Румънския културен институт и може да бъде посетена до 31 май 2022 г. Визуалната идентичност на програмата е създадена от Денислав Големанов.

Интервюто взе: Юлия Баховски
Снимки: Институт по съвременно изкуство София

MyRo.Biz Следете Myro.biz за още новини и полезна информация, свързани с Румъния. Можете да прочетете интервюто в оригинал на Mybg.biz

MyRo.Biz Ако и вие знаете други интересни истории, свързващи Румъния и България, искате да научите повече за интересна тема или да представите себе си и Вашия бизнес, ни пишете на i.bahovski@myro.biz

MyRo.Biz

MyRo.Biz

Понякога най-малко познаваме тези, които са най-близо до нас. Пренебрегваме ги, защото са „ей-тука“. Мислим, че „си знаем всичко“ за тях. И че „има време“.

Няма време! Отношенията между България и Румъния текат по този начин от дълги години. А ние искаме да променим това. Защото знаем, че двата народа са толкова близки. Но не се познават достатъчно. И ако се опознаят, могат да бъдат не само добри приятели. Но и страхотни бизнес партньори.

Затова създаваме MyRo.Biz – единственото по рода си онлайн списание за България и българския бизнес в Румъния. Тук първи ще научавате всичко ново и важно за вашия предприемачески успех на север от Дунава. Правила, закони, наредби, промени, услуги, статистика, справки, конкуренция, институции, пазар – ще бъдете подготвени за всяка важна бизнес стъпка. А, както знаем, късметът идва при подготвените.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Абонирайте се за нашия информационен бюлетин

Съгласие

Абонирахте се успешно!