Един от най-важните елементи и способи за запазване на националната идентичност е езикът. Това каза в интервю за рубриката БГ свят депутатът от българското национално малцинство в румънския парламент Георги Наков, който е и почетен консул на България в град Тимишоара. Той участва в събитията, организирани по повод 130-тата годишнина на Римокатолическата църква „Св. Троица“ във Винга, Румъния. Официален гост бе и вицепрезидентът Илияна Йотова. Ето какво още каза Георги Наков за БТА.
Кои са думите, с които бихте охарактеризирали общността на банатските българи в този район на Румъния?
За да опиша банатските българи, мисля че ще ми стигнат две думи – българщина и католицизъм. Мисля, че тези думи казват всичко за банатските българи. Ние сме потомци на българите католици, които започват Възродителния процес в родината, в България. Няма да споменавам имената им – вие ги знаете, но първата българска история е на Петър Богдан Башев, първата българска печатна книга е на епископ Никола Станиславов, най-голямото българско въстание преди Априлското е Чипровското. Винаги това сме правили католиците – кръст, сабя и перо в името на България и нашата вяра. Това правим и в Банат, издаваме книги. Надявам се, че времето на сабята мина, въпреки че имаме война наблизо, но времето на кръста и на перото никога няма да отмине.
Кое е това, което ви държи единни като общност?
Ние сме такива, каквито Господ ни е създал – българи. Вълкът си е в вълк, лъвът си е лъв, орелът си е орел. Ние сме българи и такива ще си останем. В съвременните условия за живот естествената асимилация си казва думата, но ние вече имаме вековен опит в запазването на националната идентичност в чужда среда. Много ни помага това, че тази чужда среда е многоезична, в Банат в пълно разбирателство живеем много етноси, при нас е нещо съвсем естествено всяка отделна личност да си има свои, не само индивидуални качества и специфика, но има например много смесени бракове. Това обаче не пречи на запазване на нашата народност. Аз съм дете на румънец и румънка, но съм 100 % българин. Научих, че майка ми е румънка някъде на 5-годишна възраст, а това означава много.
Разкажете ни малко за историята на българската общност тук. Стана дума, че са изминали над 300 г., откакто има българи в тази част на Румъния (Тимишоара, Винга – бел.ред). Какво разказвате на младите за миналото ни?
Нямаме нужда от легенди, защото си имаме история, а тя е по-силна от всяка легенда. Аз имам две деца – син и дъщеря, двамата са с български имена – Георги и Франческа-Росица. Те знаят истината за своите прадеди, много са горди с католическата вяра и принадлежността към българския народ. Просто им казваме истината и отбелязваме дълга, които имаме към своите деца и своите внуци. Този дълг е дългът, които сме изпълнили пред своите деди и това е от поколение на поколение. За нас няма по-голям срам от това да забравиш народността си, езика си и да обърнеш гръб на вярата си.
Колко е важен езикът за запазване на идентичността, когато не живееш в България?
Един от най-важните елементи и способи за запазване на националната идентичност е езикът. Затова се грижим да имаме обучение на нашия език и благодаря на Римокатолическата църква, че е запазила досега нашия език, в нашите църкви вече толкова години и щ го прави и в бъдеще. Но преди всичко е семейството – тук опираме до личността на всеки мъж или жена, които са банатски българи католици и имат този изконен дълг да предават това нещо на децата си и на внуците.
Трябва ли да се разшири изучаването на български език в района?
Да, няма защо да не го разширим, защото румънското законодателство е много щедро към малцинствата. Имаме тази възможност и смятаме да я използваме.
Интервюто взе Мартина Ганчева.
Източник и снимки: БТА
Следете Myro.biz за още актуални новини и полезна информация, свързани с Румъния и България.
Ако и вие знаете други интересни истории, свързващи Румъния и България, искате да научите повече за интересна тема или да представите себе си и Вашия бизнес, ни пишете на i.bahovski@myro.biz
Добромир Андреев е балканист и преводач с български и румънски език. Вярва, че България и Румъния могат да постигнат заедно много повече, стига да се опознаят достатъчно добре.
