fbpx
СТИВ Букурещ Ивайло Маринов
Бизнес Интервюта

Ивайло Маринов, ръководител на служба СТИВ Букурещ: „През годините опитът показа, че рекламата е особено важен елемент при навлизане на пазара в Румъния“

Ивайло Маринов - ръководител служба СТИВ Букурещ Ивайло Маринов

Ивайло Маринов е роден на 3 юни 1981г. в София. Има докторантура по икономика в СА „Димитър А. Ценов“ в Свищов. Преди това учи „Счетоводство и контрол“ и магистратура по финанси. Специализира международна търговия и право в Университета в Гранада, Испания. От 6 години е ръководител на Служба по търговско-икономическите въпроси (СТИВ) в Букурещ. Професионалната му реализация преминава още през 1,5 г. като изпълнителен директор на финансова компания в Букурещ и 7 години изпълнителен директор на транспортна и търговска фирма в Испания. Към момента е и хоноруван преподавател по международни финанси в Стопанската академия в Свищов. През изминалите години е бил многократно награждаван за постижения в бизнеса.

Юлия Баховски разговаря с него за икономическите отношения между България и Румъния и възможностите, които се откриват пред фирмите от двете страни на Дунава.

Интервюто е направено в началото на месец март 2022 г.

Здравейте! Как и кога започна дейността Ви в Румъния?

Дейността ми в Румъния започна още през 2009 г., когато започнах търговия с хранителни продукти и предлагане на транспортни услуги за румънския пазар. По-късно, за около 2,5 г. стартирахме компания в сектора на потребителското кредитиране. Сегашната ми дейност е съвкупност от работата на един огромен екип, който работи за постигането на ефективни резултати от страна на служба СТИВ -Букурещ.

Този екип включва колегите от Министерство на икономиката, в специалност дирекция “Външноикономическо сътрудничество”, агенциите по инвестиции и насърчаване на малки и средни предприятия, посолството на Република България в Румъния, Министерство на туризма, Министерство на транспорта, общински и областни представители на властта в Република България, бизнес организации и двустранни палати. Моите основни цели са:
– да подпомагам представителите на споменатите вече институции да развиват сътрудничество със съответните румънски.
– да съдействам на представителите на българския бизнес за намиране на партньори, предоставяне на информация относно пазара в Румъния и възможности за реализиране на различни проекти. В подкрепа на тази цел се организират множество форуми и срещи, както в България, така и в Румъния.
– да промотирам България като инвестиционна и туристическа дестинация.
– да подпомагам развитието на търговско – икономическите отношения между България и Румъния.

Искам да използвам повода, за да благодаря и на Вас, г-жо Баховски, за прекрасното сътрудничество през годините. Без хора като Вас, както и много други партньори, моята работа не би могла да бъде пълноценна и успешна.

Среща на бизнеса от двете страни на Дунава
Бихте ли описали търговските взаимоотношения между Румъния и България? Как изглеждат те в цифри?

През последните години търговските взаимоотношения бележат ръст и за 2021 г. стокообменът достигна 6 467 млн. евро, което е увеличение с над 30% в сравнение с 2020 г. Тенденциите за 2022 г. са да имаме отново сериозен ръст спрямо 2021 г. Това поставя северната ни съседка на второ място като търговски партньор на България след Германия. С радост мога да кажа, че последните години въпреки кризите в икономиката темпа на нарастване е постоянен и все повече фирми от двете страни откриват възможности за съвместна работа.

Искам да отбележа, че последните няколко месеца тече засилена комуникация между ръководствата на съответните министерства, като се подготвят редица двустранни форуми, има предложения за съвместни тържища за български и румънски производители на територията на няколко общини в Румъния, а и в България.

От българска страна лично вицепремиера, г-жа Корнелия Нинова, подкрепя всяка инициатива с цел увеличаване на контактите и улесняване на бизнеса. В постоянен контакт сме с ръководството на Министерството на икономиката и индустрията за всяка една идея и се търсят начини за реализиране на добрите идеи и подпомагане на бизнеса.

Българските фирми от кои сектори се справят най-успешно на румънския пазар? Както и румънските, на българския пазар?

Водещите стоки за износа ни са традиционно метални изделия, медикаменти и селскостопанска продукция. При вноса от Румъния определено стоят нефтените продукти и автомобилите. Ако се погледне обаче по-детайлно в данните ни, може да се види, че част от износа ни е формиран от продукти с висока добавена стойност. Бих отбелязал, че фирми от България в секторите застраховане, храни, финансови услуги и развлечения са водещи за пазара в Румъния.

Ивайло Маринов на туристическо изложение

Не трябва да забравяме за един важен сектор, а именно туризма. По отношение на румънските туристи в България може да се каже, че за поредна година те са най-многобройни. За изминалата 2021 г. броят им е над 820 000 души, което е покачване с 31,4 % в сравнение с преходната година. През изминалите няколко туристически изложения България успешно рекламира своите балнео курорти, като страната ни се превърна в предпочитана дестинация за целогодишен туризъм от страна на румънските туристи.

Постигнатият през 2021 г. брой регистрации на румънски туристи в места за настаняване на румънски туристи – над 680 хил. е почти рекорден, а туризмът с нощувка от Румъния надхвърля предпандемичните нива. В този смисъл е важно интересът от Румъния да запази устойчивият си характер през следващите години. Очакваме, че все повече дестинации в България ще предизвикват засилен интерес за посещение включително и за румънски туристи.

Румъния е един от най-важните туристически пазари и продукта за България. Множеството положителни сигнали към румънския турист се оценява високо, а именно премахване на ограниченията за влизане в страната за румънците на първо място, отварянето отново след пандемията на ГКПП Крушари и Алдемир. Работи се за възстановяване на ферибота Русе-Гюргево, което се очаква да облекчи трафика на тежкотоварни автомобили и да доведе до по-бързото пропускане на туристите. Също и Гранична полиция осигурява допълнителни трасета.

Кои са неизползваните бизнес възможности между България и Румъния?

Все още голяма част от продуктите в двете страни остават непознати за съответните пазари. Има сектори, където партньорствата са трудни и все още се базират на страх от конкуренция. Според мен, огромен потенциал има в секторите енергетика, транспорт, медицина и образование.

Виж ощеMyro.biz е част от изложбата „Българските медии по света“ в Народното събрание

Кои отрасли са най-привлекателни в двете страни?

Традиционно привлекателни за двете страни са търговията с храни, земеделска продукция, петролни и метални продукти. Сектор туризъм и транспорт бележат ръст всяка година, но това от своя страна води след себе си редица предизвикателства пред фирмите и ръководствата на двете страни. От 2019 г. много силно изразен е интересът в IT сектора, където много фирми и от България и от Румъния предлагат различни технологични решения, както за бизнеса, така и за администрацията.

В регионален контекст, какви предимства предлага Румъния за българските компании и България? Има ли по-голям потенциал за привличане на големи инвестиции, ако си сътрудничат повече?

Аз бих разгледал въпроса в различен аспект. Не бих могъл да разделя двете страни на това, коя е по-добрата дестинация. Всяка от страните има положителни страни и предимства, които са и специфични за отделната страна. В същото време, двете държави предлагат доста сходни условия пред потенциалните инвеститори.

Според мен, трябва да се разглеждат възможности за привличане на инвеститори от двете страни заедно. Обединяването на усилията от двете страни би могло да предостави уникални условия за Европа, а защо не и в световен мащаб. Има сектори, където това вече работи и когато български и румънски партньор предлагат стока или услуга съвместно към трети пазари се превръщат в сериозно изпитание за конкуренцията и уверявам, че резултатите са повече от отлични.

Доколко пандемията се е отразила на търговските взаимоотношения между двете страни и какви ще са тенденциите за бъдеще?

В периода на пандемията имаше период на застой, но това пък даде и възможности за развитие. Много производители успяха бързо да пренастроят производствата си съобразно новите нужди на пазара. Фирмите се опознаха доста добре и от чисто бизнес отношения много от тях преминаха на приятелски, в същото време много приятели от двете страни на реката се припознаха като бизнес партньори. Близостта на двата пазара и креативността на голяма част от фирмите дадоха възможност за много по-интензивни контакти, както и допълване между фирмите при реализирането на трети пазари.

Много румънски бизнесмени погледнаха сериозно на възможностите на българския бизнес за доставки и скъсяване на веригата. Това се вижда и от данните за стокооборота с Румъния. Всеки ден все повече българи търсят румънски партньори за участие в съвместни проекти. Българските фирми се превърнаха в желан партньор за участие в големи инфраструктурни проекти.

Радостно е, че големи и утвърдили се фирми в пътното и инфраструктурното строителство се класират на първи места заедно със своите румънски партньори, изпреварващи водещи до скоро фирми от други страни. Много български фирми се наложиха и се превърнаха в лидер на пазара в Румъния. В същото време и румънски предприемачи все по-често предпочитат България, като място за бизнес.

Какви са основните проекти и инициативи, по които работи Службата по търговско-икономическите въпроси към Посолството на Република България в Румъния? Планирате ли някакви събития или инициативи в близко бъдеще?

Основните проекти са свързани с подпомагане на процеса по задълбочаване на бизнес отношенията между двете страни. Това са двустранни форуми, презентации, които са планирани за всеки месец до края на годината. Множество регионални срещи. В същото време, съвместно с посолството ни в Букурещ основни усилия са насочени към подобряване на свързаността между двете страни.

За да може бизнеса от двете страни на река Дунав да работи пълноценно, трябва да се работи за нови мостови съоръжения – това са проекти за превръщане на река Дунав в свързващо звено, а не да бъде разделителна линия.

Среща на бизнеса от двете страни на Дунав Ивайло Маринов на среща на бизнеса в Румъния

Други инициатива са създаването на обединения на българските предприемачи в Румъния, постоянни информационни турове, презентации и срещи. Накратко, създаването на възможности за съвместни пазари за производители.

Какво липсва на българските компании, за да се позиционират по-успешно на румънския пазар? Какви са предизвикателствата, които срещат те в Румъния и как могат да се преодоляват?

Основен проблем, който аз забелязвам, е липсата на достатъчно информация за Румъния. Втората пречка е непознаване на езика и специфика на държавата. Румъния е толкова близка до България, а в същото време и толкова непозната. Български фирми често разчитат, че опита в България или друга страна би могъл да бъде базата за разширяване в северната ни съседка, но това е грешен подход и имаме не малко фирми, които претърпяват разочарования.

Други фирми не са подготвени за обемите на пазара в Румъния. Били сме свидетели на фирми, подписващи договори, които после трудно могат да изпълнят поради различни причини. През годините опитът показа, че рекламата е особено важен елемент при навлизане на пазара в Румъния, също така правилния партньор от румънска страна.

Много от големите инвеститори или компании предпочитат Румъния за бизнес и първо там лансират нови продукти и разкриват офиси. Дали е само защото румънския пазар е по-голям?
Това е процес, който се наблюдава при по-големи корпорации, които вземат решение на база по-големите възможности на пазара в Румъния, но не е правило. Познаваме и компании, които избират България за стартиране на операциите си в Източна Европа. Пазарът определено е важна предпоставка, но има фактори, които в много случаи променят вече взети решения.

Ивайло Маринов работи за икономическото сближаване на България и Румъния Ивайло Маринов и Юлия Баховски
Какво послание бихте изпратили към българските компании и български мениджъри, работещи в Румъния? Мислите, че с общи Ваши и техни усилия, биха могли да се представят по-успешно в Румъния?

Искам да заявя, че служба СТИВ е отворена за всички представители на бизнеса от България и Румъния. Гарантирам, че както СТИВ, така и посолството са на разположение и представителите на бизнеса могат да разчитат на нашата подкрепа в рамките на компетентността и възможностите ни. Бих призовал повече от хората с намерение да правят бизнес в Румъния да се свързват с посолството ни и да търсим най-добрите решения заедно.

Възможностите на фирмите с нашите познания и контакти може да бъде една добра база за вземане на оптимални решения при разширяване то си на пазара в Румъния. Успехът не може да се очаква веднага, но правилната информация може да позволи създаването на печеливши бизнес планове.

MyRo.Biz Ако и вие знаете други интересни истории, свързващи Румъния и България, искате да научите повече за някоя интересна тема или да представите себе си и Вашия бизнес на румънския ни сайт Mybg.biz, ни пишете на i.bahovski@myro.biz.

MyRo.Biz Следете Myro.biz за още новини и полезна информация, свързани с Румъния.

MyRo.Biz

MyRo.Biz

Понякога най-малко познаваме тези, които са най-близо до нас. Пренебрегваме ги, защото са „ей-тука“. Мислим, че „си знаем всичко“ за тях. И че „има време“.

Няма време! Отношенията между България и Румъния текат по този начин от дълги години. А ние искаме да променим това. Защото знаем, че двата народа са толкова близки. Но не се познават достатъчно. И ако се опознаят, могат да бъдат не само добри приятели. Но и страхотни бизнес партньори.

Затова създаваме MyRo.Biz – единственото по рода си онлайн списание за България и българския бизнес в Румъния. Тук първи ще научавате всичко ново и важно за вашия предприемачески успех на север от Дунава. Правила, закони, наредби, промени, услуги, статистика, справки, конкуренция, институции, пазар – ще бъдете подготвени за всяка важна бизнес стъпка. А, както знаем, късметът идва при подготвените.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Абонирайте се за нашия информационен бюлетин

Съгласие

Абонирахте се успешно!