fbpx
Завръщане в Банат
Българите в Румъния

„Завръщане в Банат“ – нов филмов проект разказва за банатските българи

Завръщане в Банат

“Завръщане в Банат” е работното заглавие на филмовия проект, по който в момента работят Христо П. Петков (режисьор и сценарист), Биляна Тодорова (сценарист) и Калин Илиев (продуцент).

Христо Петков - режисьор на "Завръщане в Банат"

Художествено-документалната лента разказва историите на няколко българи, които наскоро са открили банатския си произход и проследява тяхното пътуване към Банат и към корените им. Пътят им криволичи и се извива, минавайки през местата, свързани с миналото и настоящето на банатската общност.

Ето какво сподели екипът на филмовия проект „Завръщане в Банат“ специално за рубриката БГ Свят на БТА.

Кога и как се зароди идеята за проекта?

През юни месец тази година екипът ни снимаше видео курс по български език за чужденци. Биляна, която дълго време се е занимавала с преподаване, е лицето на курса, а ние с Калин организирахме заснемането му. В една от почивките тримата се заговорихме за северозападния регион – аз и Калин сме от Враца, а Биляна от няколко месеца живее във Видин, където работи по снимките на сериал, базиран в региона. Разговорът за Северозапада ни отведе към темата за банатските българи. Аз отдавна си мислех как някой ден трябва да направя филм за това. Оказа се, че не съм бил само аз. Нямаше как да не си кажем: ами хайде да го направим този филм!

Биляна Тодорова - сценарист на Завръщане в Банат

Какво ви провокира?

Желанието да разкажем една история за завръщането към корените, за свързването с онова, което сме забравили, че сме били. И откритието, че корените, за които говорим тук, са общи – банатските българи са успели да съхранят парченце от България, до което никога нямаше да имаме достъп без тях. Това парченце е и познато, и непознато, и изненадващо, и екзотично.

Какви истории ще видим във филма?

Във филма ще видим историите на няколко герои, които имат банатски корени. Всички те са българи, които знаят твърде малко за миналото на предците си. По време на пътуването, което ще проследим, героите ни ще научат много за историята си, но също така ще се срещнат и със съвременните банатски българи. Кулминацията е дългоочакваната среща с роднини в Банат – ще съберем на едно място части от семейства, които десетилетия наред дори не са знаели, че са били разделени.

Виж ощеМирослав Димитров: Окуражавах се, когато ми казваха: „Говорите много добре румънски“.

А на какви места ще ни отведе лентата?

Историята на филма ще започне в София. Ще мине през Чипровци, Асеново, Бърдарски геран, Букурещ, Тимишоара, Винга и Стари Бешенов. Не е изключено по време на снимачния процес да открием и други важни локации, които да посетим. Онова, което ни води при избора на места, е пътят на самите банатски българи през вековете. Така че ще минем през селища, в които техните предци са живели преди да се изселят в Банат; през други, създадени от завърнали се от Банат етнически българи; както и през такива в Румъния и Сърбия, където все още се говори на български език.

На снимачната площадка на Завръщане в Банат

Какво е посланието, поуката?

Започнахме нашето проучване с изследване на историята на банатските българи. Бяхме много впечатлени от постоянството и вътрешната сила, с които те са преминавали препятствие след препятствие. Сега обществото на банатските българи е малко и има опасност да се изгуби в съвременния свят, в който глобалните трендове заличават културната идентичност. Една от причините да направим този филм е именно да запознаем широката публика с уникалните традиции на банатските българи.

Съществува все пак и по-важно послание, което е пряко обвързано с описаното дотук. Темата за културните различия се използва все по-често за насяване на омраза и разделяне на обществото. Плашеща е тенденцията в политиката, където напоследък се наблюдава повишена популярност на крайно десни партии. Запазването на културното наследство не бива да бъде превръщано в оръжие за разделяне на обществото. Банатските българи са разделени в няколко различни държави, говорят уникална разновидност на българския език, но въпреки това живеят в мир с всичките си съседи. Те са прекрасен пример за толерантност и за това как един етнос може да се запази чрез любов и разбирателство.

Източник: БТА

MyRo.Biz Следете Myro.biz за още актуални новини и полезна информация, свързани с Румъния и България.

MyRo.Biz Ако и вие знаете други интересни истории, свързващи Румъния и България, искате да научите повече за интересна тема или да представите себе си и Вашия бизнес, ни пишете на i.bahovski@myro.biz

MyRo.Biz

MyRo.Biz

Понякога най-малко познаваме тези, които са най-близо до нас. Пренебрегваме ги, защото са „ей-тука“. Мислим, че „си знаем всичко“ за тях. И че „има време“.

Няма време! Отношенията между България и Румъния текат по този начин от дълги години. А ние искаме да променим това. Защото знаем, че двата народа са толкова близки. Но не се познават достатъчно. И ако се опознаят, могат да бъдат не само добри приятели. Но и страхотни бизнес партньори.

Затова създаваме MyRo.Biz – единственото по рода си онлайн списание за България и българския бизнес в Румъния. Тук първи ще научавате всичко ново и важно за вашия предприемачески успех на север от Дунава. Правила, закони, наредби, промени, услуги, статистика, справки, конкуренция, институции, пазар – ще бъдете подготвени за всяка важна бизнес стъпка. А, както знаем, късметът идва при подготвените.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *