Понякога животът дава най-трудните предизвикателства на най-силните хора, поне така казват старите хора. Тези думи много добре пасват на историята на румънската писателка от немско потекло Херта Мюлер. Авторката на редица романи и есета не само съумява да се опълчи на цензурата, но и да спечели световно признание в същото време. Нейното присъствие в литературния свят носи неповторим чар и енергията на несломимия бунтарски дух.
Писателката е родена на 17 август 1953 година в немскоговорящото селище Ницкидорф в окръг Банат, Румъния. Макар да е било част от Румъния тогава, в селището са преобладавали жителите с немски произход, самата Херта Мюлер е с немска етническа идентичност. По тази причина писателката е обречена завинаги да бъде на вододела между двете култури, не изцяло призната нито от едната, нито от другата. Така както за румънците тя е по-скоро германка, за немците е по-скоро румънка.
За детството ѝ има малко информация. Знае се само, че е израснала в семейството на бивш есесовец и майка, депортирана в трудов лагер в СССР.
През годините от 1973 до 1976, бъдещата писателка учи германистика и румънска литература в университета в Тимишоара. По това време става член на литературния кръг, основан от студенти „Grupul de Acțiune Banat” , също наричан и „Aktionsgruppe Banat“. Там се запознава с Рихард Вагнер, един от основателите на групата и бъдещ съпруг на Мюлер.
Това са годините, когато писателката най-силно усеща тежестта на тоталитарния режим в лицето на цензурата. Със своите произведения, критикуващи режима на Чаушеску, студентския литературен колектив бързо привлича вниманието на румънските тайни служби Секуритате. Произведенията на недоволстващите младежи биват цензурирани, а те самите преследвани и заплашвани. Самата Мюлер нерядко е посещавана в дома си от членове на Секуритате. Тя използва спомена за тези угнетяващи преживявания като вдъхновение за някои от бъдещите си романи.
След завършване на университета, Херта Мюлер започва да работи като преводач във фабрика. За съжаление не успява да остане за дълго на този позиция, защото е уволнена след своя отказ да сътрудничи на тайната полиция като шпионин. Но горчивината от случилото се не остава за дълго.
След поредния обезсърчаващ сблъсък със строгата политическа система, Херта Мюлер отново започва да пише и през 1982 година публикува своя първи роман Nadiris (на немски: Niederungen). Произведението съдържа автобиографични кратки истории и за жалост все още не е достигнало до българския читател в превод. Книгата претърпява множество редакции и промени, докато успее да бъде одобрена от властта и публикувана. Мюлер предвидливо изпраща първоначалния вариант на творбата, без цензура в Германия, където също съумява да бъде публикувана.
Това действие привлича върху личността на жената-писател неимоверно много внимание, както от почитатели на нейното изкуство, така и от румънските тайни служби. Преследването и репресиите срещу Мюлер и творчеството ѝ стават толкова прекомерни, че тя се оказва принудена да емигрира в Германия през 1987 година. Там тя открива свободата да твори без страх от преследване. Тя не спира да пише за своите преживявания от младежките си години, прекарани в Румъния.
Нейният неповторим авторов поглед и остро перо й носят безброй награди от световно признати литературни организации и конкурси. През 2009 година тя се удостоява и с най-престижното признание за нейното творчество – Нобеловата награда за литература. Известно е че до момента нейни творби са преведени на повече от 20 езика, сред които е и български.
Опознаването на творчеството на Херта Мюлер е силно препоръчително за всеки почитател на отбраната, висококачествена литература и за онези, които биха желали да видят лицето на тоталитарния режим, видяно през очите на жената, живееща между света на румънското и германското. В богатото творчество на писателката може да се открият както романи, така и томове с есета и поезия.
Българският читател може да се наслади на книгите „Зверчето в сърцето“, „Още тогава лисицата е била ловец“, „На тоя свят човекът е голям фазан“ и „Всичко свое нося със себе си“.
=> КАРТИЧКА ОТ РУМЪНИЯ: Ликът на Децебал застинал в скалите край Дунава
Понякога най-малко познаваме тези, които са най-близо до нас. Пренебрегваме ги, защото са „ей-тука“. Мислим, че „си знаем всичко“ за тях. И че „има време“.
Няма време! Отношенията между България и Румъния текат по този начин от дълги години. А ние искаме да променим това. Защото знаем, че двата народа са толкова близки. Но не се познават достатъчно. И ако се опознаят, могат да бъдат не само добри приятели. Но и страхотни бизнес партньори.
Затова създаваме MyRo.Biz – единственото по рода си онлайн списание за България и българския бизнес в Румъния. Тук първи ще научавате всичко ново и важно за вашия предприемачески успех на север от Дунава. Правила, закони, наредби, промени, услуги, статистика, справки, конкуренция, институции, пазар – ще бъдете подготвени за всяка важна бизнес стъпка. А, както знаем, късметът идва при подготвените.
