Разстоянието от Крайова до Велико Търново не е голямо – само 251,4 километра, но за човек, който никога преди не е посещавал България, Дунавът е не само естествена граница между две държави и две култури, но и между два свята.
Въпреки че не отговарях на обичайното описание на първокурсник, кандидатствах за семинара по български език и цивилизация с ентусиазъм, защото исках да премина отвъд тази граница и да открия един нов свят – все пак живеем заедно под едно и също небе.
България ме завладя още щом прекосих Дунав. По пътя от Свищов към Велико Търново бях поразена от гледката на обработените полета, редуващи се в цветове на зелено, златно и сурово зелено, а след това избледняващи в синьото на небето. Насочвайки се към неизвестната ми дестинация, преминах през села, които ме изненадаха със своята архитектура, простота и спокойствие.
След почти 80 километра шосето си проправя път между две високи каменни стени, които се отварят към входа на Велико Търново. Най-сетне пристигнах!
След посрещането и настаняването в кампуса на университета бях поканена от моя преподавателка на разходка в стария град.
После отидохме в един от най-хубавите ресторанти в града с най-добрата кухня (преподавателката ми вече знаеше колко съм любопитна и жадна за храна) и когато седнахме на масата в края на терасата, гледката ме накара да забравя всичко и всички.
Отидох на този семинар, защото исках да подобря уменията си за общуване на български език, но след толкова емоционален и красив ден не можех да намеря думи, с които да опиша красотата и очарованието на мястото. А това беше само първият ден от едно почти триседмично преживяване, в което ми предстоеше да науча толкова много.
Програма беше динамична. В първата част на деня беше съсредоточена върху курса по български език, а следобед имахме различни варианти за културни дейности, от които да избираме, но всеки ден завършваше с нещо уникално: представления, международни вечери, прожекции на филми. В една от вечерите дори станахме свидетели на невероятно светлинно и звуково шоу, прожектирано върху крепостта Царевец. И какво великолепие! Каква радост е да видиш толкова много любов и уважение към саможертвата на тези, които са изградили и защитавали този народ!
Всяка сутрин в продължение на две седмици, преди да пристигнат другите колеги, се разхождах на балкона на студентската столова. Оттук можех свободно и спокойно, необезпокоявана от суетата на живота, да се любувам на Царевец в цялото му величие.
Ето как този балкон в едно кътче на балканския свят се превърна в прозорец към моето малко райско кътче, моята крепост под небето.
Всяка сутрин се смятах и продължавам да се смятам за един от най-щастливите хора само заради това, че присъствах на този семинар. Освен прекрасните хора от Великотърновския университет, които посветиха цялата си енергия на тази дейност, срещнах и намерих много приятели от цял свят: Англия, Япония, Италия, Египет, Турция, Индия, Германия и дори Нова Зеландия са само някои от страните на произход на моите колеги от семинара.
Благодарение на усилията на всички, участващи в този международен празник на българския език и цивилизация, ние станахме нещо повече от колеги, ние сме приятели за цял живот.
Очаквам следващия семинар с огромно нетърпение и вълнение и се надявам, че колкото се може повече от моите приятели ще присъстват отново, че отново ще бъдем заедно под същото небе, небето, под което Царевец бди над нас.
Автор: Сузана Попа
Снимки: Личен архив на авторката
Сузана Попа е студентка във Филологическия факултет на Университета в Крайова и изучава български език като трети език в специалност „Писмен и устен превод“. Страстта ѝ към езиците и любопитството ѝ откриват нови хоризонти. От 2023 г. насам посещава България многократно и казва, че във Велико Търново се чувства като у дома си.
Ако и вие знаете други интересни истории, свързващи Румъния и България, искате да научите повече за интересна тема или да представите себе си и Вашия бизнес, ни пишете на i.bahovski@myro.biz
Добромир Андреев е балканист и преводач с български и румънски език. Вярва, че България и Румъния могат да постигнат заедно много повече, стига да се опознаят достатъчно добре.
