🍷 Дунавът ни свързва. И виното го доказва!
Чезар Йоан от vinul.ro е винен журналист, организатор на събития, консултант и един от най-силните гласове в света на румънското вино. Човек, който не само пише за вино, а го живее. Позитивен, заразителен, винаги с усмивка и с дълбока вяра, че регионалното сътрудничество не е мечта, а следваща стъпка.
В този разговор Чезар говори за потенциала на румънското и българското вино, за българските изби, които го са го впечатлили, и за това как Румъния и България могат си партнират и да се допълват на картата на европейското вино и не само.
Пълното интервю 👇
Юлия: Чезар, ти си журналист, основател на Vinul.ro, който се превърна в еталон в света на румънското вино. Същевременно организираш различни видове събития за популяризиране на виното и гастрономията и си изградил около себе си динамична общност от любители на виното и гастрономията. Разкажи ми повече за всички тези инициативи и за мисията, която си си поставил с всичко, което правиш.
Чезар: От 2002 г., когато стартирах печатно издание за вино, наречено Connaisseur, което продължи онлайн през 2005 г. и няколко години по-късно в печатен формат (до 2020 г.) под името Vinul.ro, желанието ми е било да популяризирам знанията и консумацията на вино, както и начина на живот, свързан с тази консумация – който аз разглеждам като част от гастрономията, туризма, възможностите за износ и показател за имиджа на страната.
Винаги съм гледал с възхищение на страни, които са силни в областта на гастрономията и енологията, като Италия, Испания или Франция, и исках и ние, румънците, също да имаме „място на масата“ – може би не съвсем на върха, но все пак там. Смятам, че Румъния, намираща се на кръстопътя на три велики империи – царската, османската и австро-унгарската – представлява уникална смесица от тези три гастрономически култури, към които се добавя и влиянието на съжителстващите групи (татари, евреи, саксонци, шваби, роми и др.).
Като потомък на семейство лозари от страна на майка ми и гърци от страна на баща ми, по някакъв начин аз изпитах влиянието на тази смесица от ранна възраст и я приех – чувствах я у дома от малък и винаги съм я считал за нещо уникално и ценно.
Юлия: Как изглежда към момента румънският винен свят? Докъде е стигнал по отношение на постиженията си, какви са неговите желания и какво му пречи да ги осъществи?
Чезар: Той е същество в тинейджърска възраст. Въпреки многохилядолетната си история, шокът, който комунизмът причини в продължение на 45 години в социалната, интелектуалната и икономическата сфера, беше сериозен системен удар за румънския винен свят и значително прекъсване на международните тенденции и потоци. Една десинхронизация, рана, която все още не е излекувана.
Постиженията на индустрията са по-скоро свързани с финансирането на нейното възкресение с помощта на европейски фондове – и от тази гледна точка считам, че румънската винена индустрия в момента е сред най-добре оборудваните технологично в света. Бих отбелязал и доброто разнообразие на лозарските райони и наличието на смесица от местни и международни сортове грозде – очевидни предимства.
За съжаление, въпреки че специфичният характер на сектора – където има както големи винарни, обхващащи хиляди хектари, способни да обслужват големи международни вериги за търговия на дребно, така и бутикови винарни – изглежда, оправдава стремежа на румънския винен сектор към успех в износа, това все още не е така.
Според мен това, което е попречило на румънския винен сектор да постигне тази цел, е, от една страна, фактът, че вътрешният пазар е успял да абсорбира произведените в страната количества и дори вноса, а от друга страна, неспособността да се създадат асоциации, съчетана с липса на търговско ноу-хау.
Други фактори са масовата миграция (имам предвид не само емиграцията в чужбина, но и вътрешната миграция от селата към градовете), постоянно нестабилната икономическа ситуация, спадът в туризма и липсата на визия от страна на правителството.
С течение на времето обаче вътрешният пазар вече няма да може да погълне цялото производство и ще наложи преминаване към износ – на това залагам аз.
Юлия: Привърженик си на регионалното сътрудничество. Всъщност, миналата година покани България, чрез Българската асоциация на винените професионалисти, на няколко събития в Букурещ, Тулча и Крайова. Как беше посрещнато участието на България – от румънската общественост, от производителите, от индустрията като цяло?
Чезар: Да, считам, че шансът за вината от тази югоизточна част на Европа, която излезе от комунизма едва преди 36 години и чийто винен сектор (поне в Румъния) е започнал да участва по-активно в свободния и глобализиран пазар едва през последните 10-15 години, се крие в обединението, асоциирането и съвместното промотиране.
И не говоря само за вината – включвам и производството на храни, износа на гастрономически продукти и развитието на туризма като цяло. Често посещавам международни търговски изложения и виждам как Източна Европа, когато е групирана в една и съща изложбена зала (една от многото други съществуващи зали), е маргинализирана, разделена и лишена от всичко обединяващо, което би привлякло вниманието по решаващ или дори значително положителен начин.
Въпреки че историята и местоположението ни обединяват, ние не успяваме, както индивидуално, така и колективно, да създадем усещането за „критична маса“, което да предизвика „тенденция на интерес“. Поотделно сме прекалено малки. Бих искал да отбележа нещо специално тук: дори Гърция и България, чийто външен туризъм е много по-развит от този на Румъния, не успяват да се превърнат в значими износни сили сами по себе си.
Производителите в Република Молдова се справят по-добре, ако трябва да изтъкна някого от тази част на света – но според мен там условията са различни.
Що се отнася до участието на България в събития в Румъния, по мое наблюдение това е предизвикало голям интерес сред потребителите.
И тук наистина искам да подчертая един важен момент: колкото и странно да изглежда, аз съм абсолютно убеден, че българските производители могат успешно да продават вино в Румъния – считам, че те имат много високо ниво на качество, конкурентни цени и се ползват с положителен имидж по отношение на туристическите преживявания на много румънци. А румънският пазар, с население от приблизително 19 милиона души, не бива да се пренебрегва.
Разбира се, има взаимна липса на познания и езикова бариера, но те не са трудни за преодоляване, а „наградата“ за винарските изби, които успеят, е значителна. Това се доказва от производителите на вино в Република Молдова, за които Румъния вероятно е най-големият експортен пазар.
Тъй като ме попита как румънските производители са приели българското участие, бих казал, че са го игнорирали – и мисля, че са постъпили много грешно, като не са осъзнали въздействието, което българските вина могат да имат на север от Дунав.
Юлия: Също миналата година си бил част от румънския екип на Urban Wine Fest в Русе. И си провел майсторски клас за румънски и български вина заедно с Дилян Колев. Как беше преживяването, като цяло?
Чезар: За мен и съпругата ми – и мисля, че и за единствения румънски производител, който е участвал тогава, Crama Histria – беше изключително приятен културен шок, който ни отвори очите. Както повечето румънци, когато дъщеря ми беше малка, ходех на почивка в България, но това беше в система „ол инклузив“, а в продължение на около 12 години спирах само на бензиностанции по пътя за Гърция.
Бях изключително впечатлен от събитието в Русе, от хората на винените щандове, от тяхното качество (имам предвид както вината, така и хората), от цялостното гастрономическо и туристическо преживяване, което ми предложи град, през който иначе постоянно отминавах от 1997 г. насам. Наистина съм щастлив, че отидох там за тези три дни, и тази визита ми възбуди апетита да се върна, да проуча още, да поканя други румънци – приятели или читатели – да направят същото.
Мисля, че такива събития имат много по-важна роля – мноооого по-важна – отколкото обикновено им се приписва. Това впечатление, че можем и трябва да преодолеем бариерите на взаимното невежество, ме накара да кажа ентусиазирано „ДА“, когато възникна въпросът за „огледалното“ събитие, организирано в Salla Estate в България и в Crama de Piatră в Румъния през март 2026 г. И искрено се надявам, че други ще последват примера, че това взаимно разбиране ще се разшири и задълбочи.
Юлия: Какво откри в резултат на тези румънско-български взаимодействия? Познаваме ли се или не, общуваме ли достатъчно, любопитни ли сме, харесваме ли вината на нашите съседи? Как би могло да изглежда конкретно едно партньорство между двете страни?
Чезар: Освен горепосоченото, считам, че конкретно партньорство би могло лесно да се материализира в едно „общо вино“ – и се надявам, че Salla Estate и Crama de Piatră скоро ще ни изненадат с такова, тъй като знам, че румънският собственик на винарната е отворен към тази идея.
Лично аз виждам това вино като произведено в сътрудничество, от български и румънски сорт грозде, промотирано с етикет, написан на румънски в Румъния и на български в България – и с историята на неговото създаване и поканата за взаимно разбирателство, отразени на етикетите и в комуникацията.
Юлия: Скоро посети Salla Estate и Crama de Piatră, които за първи път в историята на региона се побратимяват и подготвят огледално събитие през март, което ти подкрепи с цялото си сърце! Какво ти хареса там, какво те изненада? Как се допълват двете места ?
Чезар: Изненадващо за мен, който мислех, че на юг от Дунав ще намеря предимно червени вина, белите вина на Salla Estate ме впечатлиха. Това ми отвори очите и ми даде възможност да осъзная колко малко знам за България.
Освен вината, много ми хареса всичко, което тези хора са построили там – от местата за настаняване и хранене до конюшнята, от храната до гледката от панорамната площадка. И, разбира се, отново професионализмът и човешките качества бяха много важен фактор, който ме накара да искам да се върна или да се срещна отново с хората там. Първото взаимно допълване, което намерих за възможно между Salla Estate и Crama de piatră, е, че румънският производител се отличава с червените вина, а българският – с белите.
Второто допълнение, според мен, е, че Salla може да бъде отлична дестинация за румънци, пътуващи до българското крайбрежие, а Crama de piatră – за българи, пътуващи до Синая (и отвъд) в Румъния.
Юлия: Оставаме все още на румънско-българската ширина. Колкото и да си приличаме, имаме и уникални истории. Една от тях, която се пише в Румъния, е конкурса Vinarium, който ще се проведе на 28–31 май 2026 г. и за който наскоро започнаха регистрациите. Разкажи ми повече за този конкурс! И защо българските производители би трябвало да участват в него?
Чезар: VINARIUM е – не само според мен, но и според цифрите и подкрепата на съответните международни форуми – най-важният конкурс за вина в Централна и Източна Европа. Като се има предвид, че всяко жури се състои главно от външни от Румъния, експерти, от релевантни западни пазари, VINARIUM е идеалната възможност (както от логистична, така и от финансова гледна точка) за българските винарни да излязат на преден план. Самите медали от конкурса са изключително важни показатели за качество.
- VINARIUM International Wine Contest отвори регистрацията за изданието 2026 г и предлага специални условия за българските производители
Знам, че един български винопроизводител може да си помисли, поради незнание, че това е „румънски винен конкурс“, но всъщност това е конкурс, в който повечето проби са от други страни, повечето съдии са от други страни, а подкрепата на важни международни организации (OIV, FIJEV, VINOFED и тази година UIO) трябва да даде повод за размисъл. Да не говорим за румънския пазар, където спечелените тук медали са гаранция за разпознаваемост.
Юлия: И накрая: какви събития подготвяш тази година? Къде ще ни поканиш?
Чезар: На първо място, между 2и-4и октомври в Крайова, на туристическия, гастрономически и винен изложение-фестивал „Съкровищата на Изтока/ Treasures of the East“ – който за третото си издание (второто под това име) има за цел да предложи както на местните жители, така и на туристите, крайните потребители, туристическите агенции и баерите от Западна Европа, консолидиран образ на „съкровищата на преживяванията”, произхождащи от тази част на света, без граници.
Ако на първото издание, което утвърди репутацията на Крайова като „гастрономическа столица на Източна Европа”, представихме кухни, съставки и рецепти от 11 държави (които бяха достъпни в продължение на една година в местните ресторанти, които, според мен, много българи посещават поне по време на коледния панаир), във второто издание, миналата година, успяхме да разширим туристическото предложение с традиционна гастрономия (сирена, колбаси, конфитюри) и туризъм.
Това е добро място, от което да се опитаме да изградим общата, интегративна визия, която искаме да покажем на западноевропейците и другите за ценното богатство на тази част от света. Визия, която е достатъчно широка и ценна, за да бъде силна платформа за популяризиране, сътрудничество и знания за всички участници. Но ще обмислим и по-малки събития, не само в Крайова.
Ние, Vinul.ro, разработваме всякакви концепции за популяризиране на винената култура, гастрономията и туризма – от месечни дегустации на наградени вина до мини панаири за продукти и кампании за популяризиране на туристически дестинации, базирани на виното и гастрономията.
Надявам се, че ще работим добре заедно, имаме необходимите качества и имаме основателна причина за това! Надявам се, че и други ще се присъединят към нас.
Понякога най-малко познаваме тези, които са най-близо до нас. Пренебрегваме ги, защото са „ей-тука“. Мислим, че „си знаем всичко“ за тях. И че „има време“.
Няма време! Отношенията между България и Румъния текат по този начин от дълги години. А ние искаме да променим това. Защото знаем, че двата народа са толкова близки. Но не се познават достатъчно. И ако се опознаят, могат да бъдат не само добри приятели. Но и страхотни бизнес партньори.
Затова създаваме MyRo.Biz – единственото по рода си онлайн списание за България и българския бизнес в Румъния. Тук първи ще научавате всичко ново и важно за вашия предприемачески успех на север от Дунава. Правила, закони, наредби, промени, услуги, статистика, справки, конкуренция, институции, пазар – ще бъдете подготвени за всяка важна бизнес стъпка. А, както знаем, късметът идва при подготвените.
