Участието на България като почетен гост на Международния панаир на книгата Bookfest, проведен между 3 и 7 юни в Букурещ, е резултат от огромното общо усилие на много хора и институции от двете страни на Дунав. Зад всеки автор, всяка книга, всяка среща с читатели и всяко успешно събитие стоят месеци подготовка, координация и всеотдайна работа.
Да представиш 14 автори в рамките на 35 събития, всяко с поне трима участници, е сериозно начинание. Затова искам да изразя своите искрени адмирации към всички, които допринесоха за това прекрасно преживяване.
Независимо дали бяха тук, в Букурещ, или работеха зад кулисите от разстояние – много хора вложиха време, енергия, талант и сърце, за да се случи всичко това. Браво на всички!
Специални поздравления заслужава и Оана Бока Станеску – културен мениджър и ръководител на проекта в Румъния, която беше сред основните двигатели на това впечатляващо българско присъствие на Bookfest 2026.
Но за мен лично героят на тези пет дни е една много специална дама.
Българка по рождение, румънка по душа, човек, който от години с невероятна любов и отдаденост, с все по-рядко срещан професионализъм и с усмивка винаги на лицето гради духовни и човешки мостове между двете ни държави.
Тя е журналист, кореспондент на БТА в Букурещ. Човекът, който всеки ден пристигаше на българския щанд преди всички останали и който не си тръгваше, докато и последният от многобройните материали за деня не беше публикуван на страницата на БТА – Букурещ.
Докато ние участвахме в събитията, разговаряхме с читатели и гости, тя тихо и неуморно вършеше своята работа – записваше, снимаше, интервюираше, редактираше и изпращаше към България историята на всеки текущ ден.
Благодарение на нея хиляди хора в България можеха да бъдат част от Bookfest, макар и от разстояние.
Мили приятели, представям ви Мартина Ганчева: човекът, благодарение на когото България можеше всеки ден да бъде част от това прекрасно събитие в Букурещ.
Този кратък разговор проведохме буквално минути след края на последното събитие на щанда на България, когато емоциите все още бяха съвсем пресни, а равносметката за едно изключително българско участие като почетен гост на Bookfest тепърва започваше.
Юлия Баховски: Мартина, преди малко приключи и последното събитие на българския щанд в рамките на Панаира на книгата в Букурещ Bookfest 2026. България беше почетен гост на това издание, а ти беше свидетел на всичко – от първото до последното събитие, разказвайки историята на българското участие ден след ден, подготвяйки по няколко материала дневно.
Мартина Ганчева: Преди по малко от месец ми се наложи да отразя срещата на „Букурещката деветка“. Знаеш, че това е сериозен международен форум, за който пристигат лидери от цяла Европа, както и участници от САЩ и Украйна. Тук беше генералният секретар на НАТО Марк Рюте, президенти и премиери от съседни държави. В онзи момент си мислех, че в професионалната ми кариера няма по-трудно нещо от отразяването на подобна среща на върха.
Е, оказа се, че Международният панаир на книгата Bookfest Букурещ и българското участие са много по-трудна задача, много по- обемна и много по-предизвикателна, но и удовлетворяваща. Защото такъв тип събитие изисква от теб като професионалист да си много гъвкав. Следиш събитията на българския щанд, които бяха много и едно след друго всеки ден. Паралелно с българската нишка тече друга нишка румънска, международна, която също трябва да вземеш предвид.
Така че от професионална гледна точка за мен отразяването беше истинско предизвикателство и сега, когато приключи, се чувствам много удовлетворена и щастлива, че имах възможност да се отдам изцяло на този литературен свят, да бъда в този водовъртеж от премиери на книги, представяния на автори.
Може да прозвучи като клише, но наистина вярвам, че културата и литературата са мост между двете държави. Чрез тях можем по-лесно да се видим едни други, да се свържем едни други, да се разберем едни други.
А тъй като прекарвах в Ромекспо по много часове, идвах рано и си тръгнах много късно и наблюдавах какво се случва на щанда.
И не мога да не отбележа, че на него се отбиваха хора от всякакви възрасти и преобладаваха румънците. Разбира се, идваха представители на българската общност или румънци, които учат българския език, но идваха и много местни хора, които не знаят български език, но са чували за България и искаха да си купят книги и да разберат повече за нашата страна. Мисля, че това е най-хубавото нещо.
Юлия Баховски: Да се надяваме тогава, в бъдеще, на още по-силен литературен диалог между Румъния и България…
Мартина Ганчева: Мисля, че ще се случи. На панаира се създадоха двустранни връзки – както между отделните автори, така и издателства. Зародиха се нови проекти във всички направления, свързани с книгите и с културата и вярвам, че ще произтече нещо много хубаво от това. Полезно и за двете държави.
Юлия Баховски: Един от специалните моменти по време на събитията на българския щанд беше посещението на румънския министър на културата и на един от най-значимите съвременни румънски писатели – Мирча Картареску. Въпреки че по това време си водеше записки и следеше случващото се като журналист, не пропусна този момент и успя спонтанно да го запечаташ в снимка. Какво символизира за теб този кадър?
Мартина Ганчева: За мен това присъствието на тези двама души на българския щанд имаше нещо символично. Те се отбиха точно, докато ти и твоите прекрасни колежки – бих казала най-добрите преводачи от български на румънски, най-добрите познавачи и на двата езика, участвахте в дискусия, споделяхте своя опит като преводачи.
Първо се отби министърът на културата на Румъния, а след това и Мирча Картареску, който е добре познат в България. За мен това е пореден реверанс към нашата страна.
Министърът на културата дойде широко усмихнат.
Забелязах, също, че Мирча Картареску има много добри приятели българи, с които разговаря оживено в рамките на нашия щанд. Впрочем не съм забелязала румънския писател да е посетил друг от международните щандове на панаира.
Много се радвам и се надявам дългоочакваната среща между Георги Господинов и Мирча Картареску да се случи – ако не в Букурещ, в София, а най-добре и на двете места.
Понякога най-малко познаваме тези, които са най-близо до нас. Пренебрегваме ги, защото са „ей-тука“. Мислим, че „си знаем всичко“ за тях. И че „има време“.
Няма време! Отношенията между България и Румъния текат по този начин от дълги години. А ние искаме да променим това. Защото знаем, че двата народа са толкова близки. Но не се познават достатъчно. И ако се опознаят, могат да бъдат не само добри приятели. Но и страхотни бизнес партньори.
Затова създаваме MyRo.Biz – единственото по рода си онлайн списание за България и българския бизнес в Румъния. Тук първи ще научавате всичко ново и важно за вашия предприемачески успех на север от Дунава. Правила, закони, наредби, промени, услуги, статистика, справки, конкуренция, институции, пазар – ще бъдете подготвени за всяка важна бизнес стъпка. А, както знаем, късметът идва при подготвените.
