Единственият информационен портал за българите в Румъния, МyRo.Biz реши да представи членовете на българската общност в страната в серия от интервюта.
За да се запознаем, за да се опознаем, за да разберем от първа ръка как можем да сме си полезни. И да споделим опит за тези, на които предстои да се преместят и/или да работят в Румъния! Да разберат кои са жокерите, кои са подводните камъни, кое е важното ноу-хау!
Днешното интервю е с Дилмана Йорданова, която живее и твори в Букурещ.
Дилмана, здравей! Би ли ни разказала повече за себе си?
Казвам се Дилмана Йорданова и живея в Румъния от повече от 20 години.
Завърших Националната художествена академия, днес Университет, специалност
„Живопис“. Понастоящем се занимавам с мултимедия. Винаги ми е трудно да обясня с
две думи какво точно правя. Паралелно със статута ми на независим мултимедиен
артист и реализирането на лични проекти в сферата на интерактивните и видео арт
инсталации, ръководя, заедно с Михаела Кавданска, студиото KOTKI visuals и
проектите на Асоциация AVmotional, но работя и като независим куратор и преподавам
„Съвременна визуална култура“ в Националния университет за филмово и театрално
изкуство.
Защо Румъния?
Историята е много простичка – родена съм във Видин, където има много българи с
румънски, по-точно влашки корени и получих стипендия да продължа висшето си
образование в Румъния.
Какви бяха основните предизвикателства, с които се сблъска в началото и как ги преодоля?
Аз дойдох да следвам в средата на 90-те години, тоест само няколко години след
Революцията през 89-а. През онези години разликата в стандарта на живот между
България и Румъния беше доста видима. Това, разбира се, за мен не беше никакъв
проблем, студентският живот е пълен с предизвикателства от съвсем друго
естество.
Първото предизвикателство беше езикът. Дори и да бях изкарала интензивен курс
по румънски преди да дойда в Букурещ, с мисълта да вляза директно в
Художествената академия, реалността ми показа, че изобщо нямаше да бъда
подготвена. Но това пък ми даде възможността да остана една година в Букурещ, да
науча езика на доста добро ниво, да срещна прекрасни хора, да опозная града, както
и да посещавам курсовете в Художествената академия. Определено имаше смисъл,
защото си спомням колко трудно ми беше да следя теоретичните лекции по история
на изкуството, анатомия или перспектива, например.
Трябваше да наваксвам в галоп и след това, моите колеги имаха доста добри
познания по модерно и съвременно изкуство. Ние във Видин бяхме минали
повърхностно през импресионизма и кубизма, а моите колеги говореха за
художници и стилове, за които за първи път чувах.
Букурещ ме накара да се почувствам у дома с невероятно добрите хора, които ми
дадоха подкрепа, с невероятно талантливите колеги и които днес са едни от най-
ценените артисти в Румъния, а и не само. С огромния брой изложби, постановки,
студентски и арт фестивали, които се организираха и тогава.
Според теб, по какво се различават българите и румънците? А по какво си приличат?
Опитвам се да не анализирам приликите и разликите. Имам приятели от цялата
цветова гама, религии и нива на образование. Разликите, които преди много години
бяха по-осезаеми от днес, са свързани може би с по-скорошните исторически и
културни наследства и езика. В Румъния се усеща по-осезаемо влиянието на Запада,
особено на Франция и Германия.
Разликите, които днес имат значение за мен, са кухнята и морето, а тук моята
държава печели! 🙂
С какво Румъния е привлекателна за живеене и за правене на бизнес?
В сферата, в която работя, фактът че Румъния е голяма страна с представители за
Източна Европа на едни от най-големите международни компании, ни даде възможност
да реализираме големи комерсиални и културни проекти. Студиото KOTKI visuals е
работило с почти всички важни рекламни агенции, а асоциацията AVmotional – с почти
всички културни центрове в Букурещ.
Портфолиото на студиото включва проекти за видео мапинг проекции, интерактивни
инсталации, видео дизайн по обществени програми, концерти и много други събития.
А румънските културни центрове в градове като Виена, Лисабон, Лондон, Берлин,
Венеция и други, са били домакини или са подкрепяли много наши арт инициативи.
От друга страна, аз обичам да пътувам, а Румъния предлага разнообразие от всякакъв
вид. С най-голямо удоволствие ходя в Клуж, Тимишоара, Сибиу или Яш. Ето един
пример – четири големи университетски града с тотално различно историческо минало,
езиково влияние, архитектура и обичаи.
Какви съвети би далa на тези, които обмислят или скоро ще се преместят в Румъния, или ще стартират бизнес?
Да проучат предварително, винаги е по-добре да имаш повече информация за
мястото, където предстои да живееш. Да научат поне малко езика, дори и
съвременните румънци да говорят най-малко един, а в повечето случаи два чужди
езика. Да се въоръжат с търпение, защото бюрокрацията е толкова тромава,
колкото и в България. Да не очакват чудеса и да забравят предразсъдъците.
Какво още би искала да споделиш, а ние не те попитахме?
Много се надявам контекстът скоро да позволи да ви поканя на следващия мой/наш
проект, без значение дали ще е театрална постановка или мултимедийна изложба.
Миналия месец, до 24 февруари имаше изложба „Mirrors of Brancusi” в Музея на румънския
селянин в Букурещ (Muzeul Național al Țăranului Român), където реализирахме
графичния филм-биография за Брънкуш.
Най-новата колекция на Националния музей за съвременно изкуство включва моя
самостоятелна видео работа, както и една съвместна, реализирана заедно с Михаела
Кавданска.
Who Am I? – A human-robot performance
Concept & design video: Dilmana Yordanova
Photo credits: Adi Bulboaca & Sorin Florea
Родена в Румъния, пораснала и в България – две страни, които обичам еднакво много и които, смятам, че още не се познават достатъчно добре и имат още много неща да си кажат една на друга.
