fbpx

My Romanian Business

Защото получаваш отговори на твоите въпроси за Румъния!

Надя Ганева, предприемач: Румънците са много по- възприемчиви към новостите, жадни за живот и промени към хубаво

от | май 13, 2021 | Българите в Румъния | 0 коментари

Единственият информационен портал за българите в Румъния, МyRo.Biz реши да представи членовете на българската общност в страната в серия от интервюта.

За да се запознаем, за да се опознаем, за да разберем от първа ръка как можем да сме си полезни. И да споделим опит за тези, на които предстои да се преместят и/или да работят в Румъния! Да разберат кои са жокерите, кои са подводните камъни, кое е важното ноу-хау!

Днешното интервю е с Надя Ганева, която живее и развива бизнес в Букурещ.

Надя Ганева Данубиус Румъния

Надя, здравей! Би ли ни разказала повече за себе си и за бизнеса, който управляваш?

Всичко започна през далечната 1991-ва година, когато реших че е крайно време да опитам нещо друго, а не да работя като строителен инженер-проектант и инвеститорски контрол към тогавашните Транспортни войски – Главно управление. Напуснах и започнах като секретарка в „Дунаря“ АД – външнотърговско българо-румънско дружество, създадено много преди промените от 1989 година – централата в Букурещ, а в София представителен офис-двама директори – българин и румънец и секретарка – място което заех, но наречено „координатор“ заради висшето ми образование.

Там работих около 1,5 години – време, което ми беше изключително полезно. В статута на дружеството се казваше, че търговска дейност могат да извършват тези, които имат икономическо или инженерно образование и само след шест месеца ми предложиха смяна на длъжността в референт-специалист. Разбрах, че това е което ми харесва и се отдадох на търговската дейност учейки всичко в движение – нямаше време за губене. След бюрократични разправии с българския ми директор и след негово изръмжаване „ти си повече румънка отколкото българка“ реших че не ми е мястото там, въпреки настояването от румънска страна да не напускам.

Няколко месеца по-късно, след излизане на закона за чуждите и смесени фирми, осъществих първото си участие в частна смесена българо-румънска фирма – българско юридическо лице с 80% участие на румънска фирма и аз – 20%. Дейността беше много разнообразна – търговия между двете страни- всичко каквото можеше – първата ми сделка беше бартерна – маневрен локомотив от Букурещ за „Плама“ Плевен срещу гориво – бензин от рафинерията. После продавахме цели влакови композиции бял цимент, каменна сол, тежки автомобилни гуми и т.н.

През 1994-та година, в следствие от раздялата ми с румънските ми партньори, се наложи да взема много сериозно решение – регистрирах собствена фирма в Букурещ – “ DANUBIUS EXIM” SRL, която работи до днес и пътувах непрекъснато София-Букурещ докато пораснаха децата ми.

В началото дейността ми беше основно регистрация и дистрибуция на лекарства – българските фабрики, които ми дадоха пълномощно за представителство бяха „Фармация“, „НИХФИ“ София, “Софарма“, „Трояфарм“ и „Антибиотик“ Разград. Регистрирах около 35 продукта и внасях в страната около 80% от годишния внос. През 1998-1999 година фабриките се приватизираха – бяха купени от „Балканфарма“ (в последствие „Актавис“) и започнах усилено подготовката по втората дейност на „Данубиус“ – електронни касови апарати.

През 1999 година влезе в сила закона за касите с фискална памет, партньорите ми – пак от България – „Датекс“ ООД, направиха всичко необходимо, инструктирани от нас и касата Датекс взе техническо разрешително Номер 1 за Румъния по новия закон. С времето станахме лидер на пазара с около 80% пазарен дял.

Така тази дейност остана единствената за фирмата и сега, при промяната в закона и осъществяване електронната връзка на касовите апарати с АНАФ – румънският НАП – отново успяхме да направим първи регистрациите и да запазим лидерството си – засега около 40-45% пазарен дял със статут на доминантна позиция и около 360 фирми-партньори поддистрибутори в цяла Румъния. През 1997 година дойде синът ми след завършване на гимназия в София, стана студент – икономист и работеше през цялото време с мен, а сега е поел изцяло развитието и управлението на „Данубиус“.

От кога и защо Румъния?

Всичко започна в далечната 1972 година, когато завършвайки 27-ма гимназия в София кандидатствах в Строителния институт в София и този в Букурещ – специалност Промишлено и гражданско строителство. Местата бяха две, а кандидатите за чужбина – 30. Първата година беше подготвителна – учихме езика и се запознавахме с града, който заобичах от цялото си сърце! Завърших семестриално през 1978, през 1979-та се дипломирах (не можах с колегите, защото се роди дъщеря ми) и се завърнах в България, която ми плащаше стипендия пет години. Започнах работа в Транспортни войски, където имаше проектантски цивилен отдел. И така – там до 1990-та година. За този период установих, че съм завършила институт който не харесвам, душата ми е другаде, но не знам къде, а от гледна точка на мозъчна гимнастика е добре че съм завършила този институтJ))

Трябваше да забравя миналото, аз бях на 36 години когато „влязохме“ в капитализма– възраст голяма, за да емигрирам на запад и съответно малка, за да чакам да се пенсионирам, а не беше в характера ми да “мрънкам и ближа рани“, исках за децата си друг старт. Трябваше да уча много бързо всичко, което другите са натрупали като опит през изминалите години, да открия областта, която отговаря на характера и желанието ми. Всичко, което преодолях беше благодарение на желязната ми самодисциплина, конструктивно мислене и удоволствие от това, с което се занимавах. Чувствах се винаги като “ котка на лов“. Знаех румънски като собствения си език, английски много малко, защото в университета за нас, чужденците, задължителен език беше румънският, обичах и ще обичам вечно тази страна – за мен родината ми е с горна граница Украйна, а долната е Гърция.

Какви бяха основните предизвикателства, с които се сблъска в началото и как ги преодоля?

За най голямо мое изумление, след идването на сина ми през 1997 година в Румъния имаше много ксенофоби и до 2007 година беше изключително трудно за хора като мен, които идваха от България, да правят бизнес. Почти месечно имах проверки или различни дребни разправии с органи на властта. След 2007 година Румъния като цяло се промени, може би най вече поради влизането в ЕС. Постоянството е ключовата дума, която ми помогна да премина през всички по-неприятни моменти от 1994 до 2007 година.

Според теб, по какво се различават българите и румънците? А по какво си приличат?

Много сме еднакви, мисля че сме били първи братовчеди по произход. Кухнята ни е почти еднаква. Е, ние ядем зелеви сърми малко по-големи, а техните са малки с мамалига до тях в чинията. Те са царе на забавленията. На сватбата на сина ми (женен за румънка), моята приятелка-българка ми каза: “не мога да им се нагледам – не седнаха и като че ли са част от една и съща танцова школа!!!“  Те са и по-усмихнати, много учтиви, но и зад тази учтивост много често се крие капан-лъжа. На моменти се надлъгват с българите, но определено са по-добри! По-емоционални са, българите са малко непреклонни, инати и промените ги възприемат по-бавно, тук са много по- възприемчиви към новостите, жадни за живот и промени към хубаво.

С какво Румъния е привлекателна за живеене и за правене на бизнес?

Спокойствието, всъщност сигурността по-скоро. Има прекрасни места като география, чудесни хора за приятели (е, 100% никъде не са). Всичко ново се възприема много бързо, динамика в развитието.

Любими места в Букурещ? Други любими градове и места?

Букурещ – Старият град и най-вече заради спомените ми – “Carul cu bere” и кафенето на писателите, както го наричахме през студентските години. Естествено паркът Херастръу, Северната част на града, Музеят на селото …Синая, Брашов – Старият град, Сигишоара, Сибиу, Клуж.

Какви съвети би дала на тези, които обмислят или им предстои се преместят в Румъния?

Преди всичко да научат езика. Не е труден, лесно се учи. Дава възможност за пълноценно общуване и по-ясна преценка на създалите се препятствия или възможности. Трябва да имат предвид, че цялата им дейност трябва да бъде кристално чиста, иначе стават уязвими и могат да загубят всичко. Да се пазят от обещания от всякакъв род (устни най-вече) и да имат документи за всичко – отговори на официални запитвания и т.н.

Какво още би искала да споделиш, а ние не те попитахме?

През всичките тези години след 1990 година досега е имало много моменти, в които ми е било много трудно. Сама жена в този мъжки свят. Сега, през последните години започнаха да оценяват повече жените. И много неща към добро се промениха след влизането ни в Европейския съюз. През 2008 година, в сградата на Парламента се състоя форум за награждаване на най-добрите частни фирми – 1-3 място по категории за 2007-ма финансова година, където обявиха че за пръв път ще наградят най-добрите жени-мениджъри за годината. Изненадата ми беше огромна, когато чух името си в категорията „Малки предприятия“ – второ място Жена на годината на Румъния 2007 г.

Мили жени, МОЖЕТЕ ВСИЧКО !!!!  Надя

Може да ти хареса и:

Иван Николов: След като научих румънски, престоят ми стана наистина пълноценен

Радина Калайджиева: Букурещ е космополитен и прекрасен град, но също съм омаяна от Брашов и Търговище

Парковете на Букурещ – Херъстръу

Следете ни в Facebook, LinkedIn и YouTube за да разберете духа на Румъния и на българите, които живеят или работят тук!

MyRo.Biz
MyRo.Biz

Понякога най-малко познаваме тези, които са най-близо до нас. Пренебрегваме ги, защото са „ей-тука“. Мислим, че „си знаем всичко“ за тях. И че „има време“.

Няма време! Отношенията между България и Румъния текат по този начин от дълги години. А ние искаме да променим това. Защото знаем, че двата народа са толкова близки. Но не се познават достатъчно. И ако се опознаят, могат да бъдат не само добри приятели. Но и страхотни бизнес партньори.

Затова създаваме MyRo.Biz – единственото по рода си онлайн списание за България и българския бизнес в Румъния. Тук първи ще научавате всичко ново и важно за вашия предприемачески успех на север от Дунава. Правила, закони, наредби, промени, услуги, статистика, справки, конкуренция, институции, пазар – ще бъдете подготвени за всяка важна бизнес стъпка. А, както знаем, късметът идва при подготвените.

Димитър Стоянов, мениджър: Определено размерът на румънския пазар е много привлекателен, едновременно с това и предизвикателен

Димитър Стоянов, мениджър: Определено размерът на румънския пазар е много привлекателен, едновременно с това и предизвикателен

Единственият информационен портал за българите в Румъния, МyRo.Biz реши да представи членовете на българската общност в страната в серия от...

0 коментара

Подайте коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *