Визитка: Казвам се Ивайло Катерски и съм роден през 1980г. в гр. София. От много години датира страстта ми към качественото вино и интересните винени дестинации. Владея немски и английски език. През 2014г. стартирах проект за винен и кулинарен туризъм, наречен “ВИА ВИНО”. Вече повече от 7 години създаваме и предлагаме качествени винени и кулинарни преживявания в очарователни изби и региони. Наред с това организирам тиймбилднинги, дегустации, корпоративни събития и всякакъв тип преживявания на винено-кулинарна тематика. Лицензиран екскурзовод и член на Асоциацията на екскурзоводите в България съм от 2015г. Същата година преминах в Лондон успешно WSET Level 2 Award in Wines, а от 2019г. съм и WSET Level 3 Award in Wines Certified. Освен това съм съучредител и председател на УС на Българската асоциация на винените професионалисти; координатор на работна група „Винен туризъм“; Асоцииран член на Българска асоциация на независимите лозаро-винари; Препоръчан във водещия немски туристически гид DUMONT за България;
По твои думи, „Виното е преживяване и опознаване на културата на дадена страна“. Можем ли да опознаем Румъния и България чрез техните вина?
Да, разбира се! А иначе не е мое мнение, но пък аз абсолютно го споделям. Според становище на Световната туристическа организация към ООН (UNWTO) от 1-та Глобална конференция за винен туризъм, провела се в Грузия през 2016г. – “Гастрономията и виното са се превърнали в ключови фактори за пълноценно изживяване на културните аспекти и бита на всяка една дестинация, а също и в растящ стимул за пътуване“.
Любим цитат на румънската литература гласи, че „Трябва да се сприятелиш с виното и да избереш това, което заслужава да му говориш на „Вие“. Какво е отношението на българите към виното?
Определено българите обичат виното. Бих добавил, че то е „вкоренено“ в нас. Пътувайки из България, във всяко село, в почти всеки двор ще видите лозички. Няма как да заличим 5 000 години винена история, започнала още от траките – въпреки трудните периоди по време на петте века Османско робство и национализацията по време на социализма…
И да, празнуваме българското вино (точно това е и хаштагът на една инициатива на нашата асоциация БАВП #ПразнувамСБългарскоВино – целта ни е на празниците, и не само, да купим/подарим/занесем бутилка качествено българско вино, може би от някой по-малък производител).
Иначе Св. Трифон се почита като закрилник на лозарите и винарите. На 1 февруари (по Стар стил), но на повечето места на 14 февруари има големи празненства. Лозичките се зарязват, отслужва се водосвет, молитва за берекет и добра реколта, пие се вино, празнува се. И какво по-хубаво от един празник на виното и любовта – има ли по-добра комбинация?
Познаваш ли румънското вино? Какво ти е впечатлението от румънските изби?
Парадоксално е колко малко познаваме вината на съседните ни държави и колко трудно се намират по магазините, в т.ч. и румънски вина!
А Карълайн Гилби в своята книга за България, Румъния и Молдова споделя, че именно Източна Европа е последното неразкрито съкровище във винения свят.
За мен Румъния е интересна. Нещо повече – организирам и винен тур там през март! Бях през месец юни в Деалу Маре. Направи ми изключително впечатление едно нещо – как избите работят заедно и си партнират успешно (запознахме се с председателя на тамошната регионална асоциация). Видях модерни винарни, развиващи активно винен туризъм. Вината пък надминаха очакванията ми – особено червените.
Посетихме и един отличен винен бар в Букурещ. Чувам хубави неща за белите вина от Трансилвания. Така че – поздравления към колегите в Румъния!
А какво можем да направим, така че румънски и български любители на това божествено питие да се срещнем по-често?
Срамота е да сме толкова близо, а да се срещаме толкова рядко. Да, знам, че румънските гости обичат нашето Черноморие, около Русе също срещам доста румънски туристи. Българите пък често ходят на екскурзия в Синая, Брашов, Замъка на Дракула.
Но отвъд тези популярни забележителности има още много какво да предложим. Моят тур в Румъния за български винени любители е една стъпка в тази посока. Каня вас и читателите ви от двете страни на винено-кулинарно преживяване в България и в Румъния! Има какво да видят, научат и най-вече да опитат и да се позабавляват!
Нека се върнем в България! 🙂
Как изглежда българската карта на вината?
Официално в България има 2 региона със Защитено географско указание (ЗГУ) – Дунавска равнина и Тракийска низина. Стигаме до парадокса да пием вино от района на Мелник със ЗГУ Тракийска низина… За съжаление, малките и качествени апелации, регионалните специфики не са разпознаваеми и застъпени (произведените вина със Защитено наименование за произход (ЗНП) са по-малко от 1%). Убеден съм, че това трябва да се промени, за да могат да изпъкнат вина от различни региони, с уникални и отличителни вкусове и аромати.
Разкажи ни малко повече за българските местни сортове и вина.
В България 1/3 от насажденията се падат на Каберне Совиньон и Мерло. Има и доста Ркацители, Мускат Отонел, също Димят и Памид (от местните). Това е наследство от социализма, когато за съжаление много интересни автохтонни сортове (напр. Шевка, Кокорко) са изкоренени за сметка на такива с по-висок добив. Напоследък пък модерен става и Совинньон блана. Шардонето също е широко застъпено.
Така че, местните сортове остават по-скоро на заден план, ако трябва да говорим за качествено вино. Пък и българите не са най-големите шовинисти, освен това все още се пие много домашно вино. Между другото, доста е голям и делът на всносните вина. Категоричен съм обаче, че имаме много перспективни и любопитни сортове – мавруд, рубин, широката мелнишка лоза, червен мискет, гъмза. В световен мащаб се търсят локалните, типичните за региона сортове, така че и ние в България постепенно се обръщаме натам.
А кое вино се смята за символа на България?
Може би маврудът – като древен, автохтонен сорт. Колеги от Пловдив направиха преди време анкета именни по този въпрос сред винени любители и специалисти. Маврудът спечели, но преди малко изброих и други сортове, които не бива да се подценяват, а да се работи активно с тях. Ако говорим за „цвят“ – все още червеното. Има една приказка – в България има много песни за червеното и само една за бялото вино, която гласи: „Бяло вино, бяло вино, защо не си червено“. Това е в рамките на шегата, разбира се, и е по-скоро валидно за нашите родители, баби и дядовци. Естествено, тенденциите се менят, бялото вино и особено розето „завземат“ все по-сериозни територии! Но силата ни си остават сухите червени вина.
Нека преминем сега към винения туризъм! Какви са възможностите за дегустации? Има ли в България изби, които предлагат и настаняване?
В България има официално 320 изби. Не повече от 60-70 са отворени за винен туризъм, с обособени дегустационни, а с настаняване са около 10. Не са много като количество, но като качество има страхотни места, наистина! Говорим за такива, които се развиват професионално, работят в тази посока и са проактивни в търсене на винени посетители. И тук нещата се променят – не само у нас, но и в световен мащаб. След като дори крайно консервативните изби в Бордо отварят врати за гости, няма как и у нас това да не се случи. Скоро и нашите изби ще разберат, че това всъщност е рентабилна и печеливша ниша.
А ти, с твоя проект, какви винени турове организираш?
Винаги се стремя към уникалното винено-кулинарно преживяване (все пак виното и храната са най-добрите приятели). Държа да е качествено, автентично, ексклузивно, без компромиси. Гъвкав съм и отговарям на желанията на моите гости при изработване на програмата. Не искам обем, т.е. автобуси с по 50 човека, на които да говоря по микрофона, да опитат по 2 вина в пластмасова чаша и да продължат нататък. Държа на личните контакти, на споделянето на емоцията от виното и храната. Предпочитам малките групи. Както стана дума преди малко, отворените за винен туризъм изби не са много, но аз подбирам най-качествените, откъдето да си тръгнем с незабравими спомени и най-важното – усмихнати и щастливи!
Кои са най-големите винени събития в България и къде се организират?
Винените събития стават все повече – празници, фестивали, изложения. Е да, пандемията нанесе тежък удар, но се надявам скоро нещата да се възстановят. Нека започнем с празниците – разказах вече за Трифон Зарезан.
А от тази година, ние с БАВП (Българската асоциация на винените професионалисти) инициирахме още един празник, посветен на „Цар Мавруд“ и на местните български сортове – Международен ден на мавруда. Отбелязахме го за първи път в трудната пандемична обстановка (в края на октомври, с кулминация на 26.10. – Димитровден). Планираме да е ежегоден и да става все по-обичан и мащабен. Между другото, организирахме и виртуална дегустация на мавруди за чуждестранни винени експерти, като сред гостите бяхме поканили и колеги от Румъния.
По отношение на други събития бих започнал с основното и най-професионално – DiVino Taste, което се провежда ежегодно вече 10 години през месец ноември в София. Много харесвам и 2 събития в Пловдив – „Дефиле на младото вино“ (в края на ноември) и „Вино и гурме“ (през май).
„Балканският винен фестивал“ – също в София, обикновено през пролетта – пък се опитва да отвори границите (поне винените) и за мен също е доста приятно изживяване.
В големите градове на България – Варна, Бургас, Ст. Загора и др., също има големи ежегодни фестивали. Покрай Трифон Зарезан е хубаво човек да попадне, например, в района на Мелник или пък в с. Брестовица, до Пловдив – там човек наистина може да усети атмосферата на празника и традициите.
Благодаря ти! Наздраве! Noroc și sănătate!
Интервюто взе Юлия Баховски, журналист и основател и на MyBG.biz – румънски медиен портал, които представя България като туристическа и бизнес дестинация.
Можете да четете румънската версия на интервюто с Ивайло Катерски тук
*** И ако познавате интересни истории свързващи Румъния и България, или искате да се представите пред румънската публика, пишете ми на i.bahovski@myro.biz
Родена в Румъния, пораснала и в България – две страни, които обичам еднакво много и които, смятам, че още не се познават достатъчно добре и имат още много неща да си кажат една на друга.
