Василия Стоичкова в ефира на една от най-гледаните румънски телевизии Pro-TV
Визитка: Казвам се Василия Стоичкова и съм родена в Горна Оряховица. В момента съм втора година във Факултета по музика към Университета „Трансилвания“ в Брашов. Занимавам се изцяло с музика от 6 годишна, когато започнах да свиря на пиано. Малко по-късно започнах и уроци по пеене. На 10 годишна възраст беше моят дебют на конкурс. От тогава до ден днешен продължавам да участвам на различни конкурси и фестивали, но вече на професионално ниво.
Защо избра Румъния?
В Румъния съм от 2 години. 6 години преди това обаче пътувах често до страната – понякога всеки месец, а се е случвало и по 2-3 пъти на месец, тъй като участвах на конкурси из цялата страна. Разбира се, идвала съм няколко пъти и като по-малка. Още при първото ми явяване на конкурс (в началото на 2016) спечелих две много големи награди – едната от които беше за дует с един от най-известните артисти на Румъния – Адриан Ромческу – певец, музикант и композитор. Тогава осъзнах, че щом на една чужда сцена бях оценена на толкова високо, мястото ми е точно там, където исках, на сцената и това ме мотивира още повече и започнах да участвам на много конкурси в Румъния. Нивото на участниците в тях беше доста високо, защото всички бяха много добре подготвени. Печелила съм различни конкурси – най-високата ми награда е Гран При, както и много други трофеи и първи места. Общо взето, без награда не се прибирах вкъщи. И така идвайки все по-често тук, участвайки на много конкурси и фестивали, аз започнах да опознавам страната, хората, културата и те ми харесаха изключително много. Най-вече ме завладя фактът, че тези хора оценяваха таланта ми, въпреки че съм чужденка и че не говорех техния език. Това означаваше много за мен и ме доближи още повече до тях. Тогава бях в гимназията и идваше времето, в което трябваше да реша с какво ще се занимавам занапред. Безспорно, това беше – музика. Исках да се отдам изцяло на нея и да се развия още повече в тази област и да се реализирам в нея и тя да стане моя професия. Така и започнах да обмислям варианта да дойда да следвам в Румъния, поради няколко причини. Първо, че идвах доста често, имах представа за страната, близо е до моята държава. Второ, имаше човек, който много ми помогна в Брашов – той ми обясни как мога да дойда да уча тук, какви са вариантите и ме подкрепи във всеки един аспект да се установя тук. Не мога да отрека, че се влюбих в този град, още след първото ми посещение.
Какви бяха основните предизвикателства, с които се сблъска в началото и как ги преодоля?
Основните предизвикателства, подобно на всеки чужденец в една нова страна, беше езикът, за който мога да кажа, че е доста сложен от граматична гледна точка. Аз изкарах подготвителна година тук, в университета в Брашов. Това беше единственият шанс, за да мога после да следвам по желаната специалност. Предимството ми да науча езика доста бързо бе, че аз вече владеех два езика английски и испански, който е латински език и доста си прилича с румънския, но румънският за сега си остава най-трудният изучаван от мен език. Преди идването ми тук имаше трудности с приравняването на дипломата ми, лични документи и т.н., но се справих. В началото се чувствах доста странно – сама на едно абсолютно ново място, с нови хора, не говорех езика, но за щастие, тогава общувах с колегите ми от подготвителната година, които бяха от цял свят. Това бе едно незабравимо изживяване за мен и нещо, което ме обогати много и ми създаде приятелства за цял живот. Именно с тези хора, бях много близка и не се чувствах изолирана и отхвърлена, защото всички бяхме в едно положение.
Според тебе, по какво се различават българите и румънците? А по какво си приличат?
Честно казано, двата народа имаме доста общи неща – от гледна точка на религия, обичаи, традиции, кухня, а дори и на външен вид имаме почти еднакви черти и понякога трудно би казал кой е румънец и кой българин. Но въпреки това се и различаваме доста. Разликата ни е в манталитета. Докато българите сме егоистични, много често завиждаме един на друг, румънците, най-вече в Трансилвания, са много по-топли, любезни, готови да помогнат, искрени. Разбира се, навсякъде има и изключения, но това е едно общо наблюдение до сега. Обкръжаващата ми ме среда ме кара да се чувствам комфортно, да се чувствам себе си.
Имаш ли си вече любими места в Румъния и кои са те?
Да, вече си имам любими места в Румъния. На първо място поставям Брашов – целият град. Защото това е един уникално красив град, намиращ се в сърцето на Карпатите, исторически и туристически център. Има много места за посещение(не съм успяла да посетя все още всичките), а близо до града само на 12км е Пояна Брашов, където много ми харесва да ходя на ски. Има много места за развлечения, места за разходки в планината, един град, в който никога не можеш да скучаеш. Брашов е европейски град, съчетаващ унгарско-австрийския стил с румънския, град с много богато историческо минало. Други красиви места са Замъкът „Пелеш“ в Синая, Бущени, Бран. Също така, високопланинският път Трансфъгъръшан с язовирът Видрару.
Имаш ли си любима румънска дума?
Интересен въпрос. Не съм се замисляла до сега за любима румънска дума, но много ми харесва как звучат 2 думи – pisică (котка) и cățel (кученце).
Какви съвети би дала на тези, които обмислят или им предстои да се преместят в Румъния?
Бих казала на хора, които искат да се преместят в Румъния, че това е доста добър вариант за един по-спокоен живот, но в същото време, не толкова различен от нашите представи, т.е. след известно време, дори не се чувстваш, че си в чужда държава. Разбира се, като всяка страна и тук има проблеми, но поне румънците работят върху тях и градят непрестанно във всеки един аспект, развиват се. Единствената по-сериозна трудност би било научаването на езика, тъй като е съвсем различен от нашия славянски език, но не и невъзможен. Особено тук в средата се учи и по-лесно.
Какво още би искала да споделиш, а ние не те попитахме?
Искам да добавя, че доста пъти съм чувала коментари от хора, че не е добре в Румъния, че е същото като в България и като цяло доста има все лоши отзиви. Искам да опровергая този стереотип, защото повечето от хората, които твърдят това, никога не са били в Румъния или са били по времето на комунизма, когато знаем, че и за двете държави са били едни доста трудни периоди. Фактът е обаче, че румънците са започнали да градят след тежката Революция и да се съвземат от миналото. Те са амбициозни и се стремят и сравняват с големите европейски държави. Смятам, че ще стигнат далече, тъй като при тях развитието е все нагоре. Румъния е една много красива страна, богата на ресурси и всеки може да има бъдеще тук!
Снимки: Личен архив
Интервюто взе: Добромир Андреев
Ако и вие знаете други интересни истории, свързващи Румъния и България, или искате да се представите пред румънската публика, можете да ни пишете на i.bahovski@myro.biz
Понякога най-малко познаваме тези, които са най-близо до нас. Пренебрегваме ги, защото са „ей-тука“. Мислим, че „си знаем всичко“ за тях. И че „има време“.
Няма време! Отношенията между България и Румъния текат по този начин от дълги години. А ние искаме да променим това. Защото знаем, че двата народа са толкова близки. Но не се познават достатъчно. И ако се опознаят, могат да бъдат не само добри приятели. Но и страхотни бизнес партньори.
Затова създаваме MyRo.Biz – единственото по рода си онлайн списание за България и българския бизнес в Румъния. Тук първи ще научавате всичко ново и важно за вашия предприемачески успех на север от Дунава. Правила, закони, наредби, промени, услуги, статистика, справки, конкуренция, институции, пазар – ще бъдете подготвени за всяка важна бизнес стъпка. А, както знаем, късметът идва при подготвените.
