Банкнотите представляват едновременно истинско бижу и най-кратката енциклопедия за историята и културата на една страна. Кои са личностите, поставени на румънските банкноти?
50 леи – Аурел Влайку (инженер)
Аурел Влайку (1882 – 1913) е роден в Трансилвания, която тогава е в пределите на Австро-Унгария. След завършване на гимназия се записва в Политехническото училище в Будапеща, но това не му е достатъчно и заминава за Германия и през 1907 г. получава диплома на инженер. Докато отбива военната си служба на пристанището в гр. Пула се прочува с това, че построява хвърчило и прикрепя към него фотоапарат, с който прави въздушни снимки. През 1908 се завръща в родния си край с желанието да построи летателна машина. С пари от баща си и други дарители започва да строи първия си планер. Самолетът е завършен през 1909 г. и скоро след това Влайку провежда първите си полети с него. Подкрепен от редица известни личности изобретателят намира финансиране от румънското правителство. Предложено е той да построи самолет за армията. През декември 1910 г. Влайку започва строителството на самолета „Vlaicu II“ в Училището по изкуства и занаяти в Букурещ. С него участва в различни спектакли из страната, където публиката остава изключително очарована. За да покаже на какво е способно творението му, Влайку решава да прелети над Карпатите. На 13 септември 1913 г. на път за гр. Оръщие в Трансилвания, където е очакван за тамошните тържества, Влайку се разбива в склоновете на планината. Новината за смъртта му разтърсва цялата нация, останала удивена от постиженията на младия инженер.
100 леи – Йон Лука Караджале (писател)
Йон Лука Караджале (1852-1912) е един от най-известните румънски писатели. Заради засегнатите теми в неговото творчество често е приравняван на Алеко Константинов (България) и Бранислав Нушич (Сърбия). Роден е в семейството на адвокат и дъщеря на търговец от Брашов, които имат общо трима сина: Костаке, Йоргу и Лука (първите двама остават в историята на румънския театър). Караджале получава началното си образование в Плоещ, а след това в Букурещ. Привлечен от театъра, той посещава класа по мимика и декламация на чичо си Костаке Караджале в Букурещката консерватория. Професионалният му път включва различни длъжности: преписвач в съда в Прахова, суфльор в Националния театър, редактор на в. „Тимпул“, учител в частната гимназия „Св. Георги“ в Букурещ. а през 1888г. става генерален директор на театрите. Започва литературната си дейност, като сътрудничи на почти всички тогавашните издания в Румъния, сред които: „Albina Carpaților“ и „Convorbiri literare“. След скандал за плагиатство избягва в Берлин, където умира през 1912 година.
200 леи – Лучиан Блага (философ)
Лучиан Блага (1895-1961) е навярно най-великата творческа личност в румънската култура през ХХ век. Роден е в окръг Алба, Трансилвания. Учи в Сибиу и Брашов, а после следва теология във Виена. През 20-те години на миналия век се завръща в Румъния, където започва да публикува стихове и пиеси. Междувременно става дипломат и през 1926 г. заминава за Варшава, където е прес аташе. След това бива прехвърлен в Прага, Виена, а по-късно и в други европейски столици. След няколко години дипломатическа дейност в Берн и Лисабон става професор в университета в Клуж-Напока, където специално за него е създадена катедрата по философия на културата – основната област на интелектуалната му дейност. Четири трилогии оформят философското му мислене: Трилогия на познанието, Трилогия на културата, Трилогия на ценностите и Трилогия на космологията. В неговата метафизична система акцентът пада както върху онтологичния и космологичния проблем, така и върху гносеологичното търсене. През 50-те е номиниран за Нобелова награда, но тогавашните румънски власти не му позволяват да отговори на съобщението на Шведската кралска академия. Преждевременната му смърт през 1961 г. е неизбежен резултат от дългогодишните преследвания на комунистическия режим.
Виж още: Непознатата Северна Добруджа (1 част)
500 леи – Михай Еминеску (поет)
Каквото и да се напише за Михай Еминеску (1850-1889) би било недостатъчно. Накратко, той е за Румъния това, което е Вазов за България, при все че творят под различна форма. Еминеску е първият, който превръща румънския език в изкуство. Заради цялостното си творчество е избран посмъртно за член на Румънската академия на науките на 28 октомври 1948 г. Критиците го определят за национален поет на Румъния. Еминеску участва в дейността на литературното дружество „Жунимя“ и е главен редактор на официалния вестник на Консервативната партия „Тимпул“. Цялата му журналистическа дейност е посветена на правото на румънския народ на национално съществуване и защита на правата на румънците в Трансилвания и Буковина. Въпреки особено краткия си живот оставя огромно по обем творчество, което съвременната Румънска академия на науките помества в цели 23 тома. Умира от маниакална депресия на едва 39-годишна възраст. Нещастната съдба, която споделя с неговата нещастна любов – Вероника, често е вдъхновение за нови истории и митове около неговата личност.
Ако и вие знаете други интересни истории, свързващи Румъния и България, искате да научите повече за интересна тема или да представите себе си и Вашия бизнес, ни пишете на i.bahovski@myro.biz
Снимки: Румънска народна банка
Автор: Добромир Андреев
Добромир Андреев е балканист и преводач с български и румънски език. Вярва, че България и Румъния могат да постигнат заедно много повече, стига да се опознаят достатъчно добре.
