Визитка: Казвам се Руксандра Ламбру. Аз съм от Букурещ, преподавам общо езикознание във Факултета по чужди езици и съм запалена по езиците и културите на славянските народи. Винаги съм се интересувала от чужди езици. Преди да постъпя в университета изучавах френски и немски, а в университета – сърбохърватски и словенски. Скоро след дипломирането си бях лектор по румънски език в Скопие, в известен смисъл може да се каже, че научих южнославянските езици един по един, от запад на изток! След това прекъснах заниманията си с чужди езици и работих няколко години в радиото като редактор на новини. После се върнах в университета, където, както вече споменах, водя общи курсове по филология и лингвистика.
Между 2010 и 2017 г. преподавах румънски език и литература във Великотърновския университет. Това беше предизвикателство, но и любов от пръв поглед към България и нейните хора.
Имаше ли конкретна причина да избереш България или дойде тук случайно?
Това се случи почти за една нощ. Един бивш колега и мой приятел ми каза, че търсят лектор по румънски език за Велико Търново. По-скоро като на шега обсъдих идеята със съпруга ми и той ме насърчи, така че се явих на конкурса за лектор (бяхме двама кандидати за този пост). За хората около мен, колеги, приятели, това беше неочакван избор, не можеха да повярват. Те не разбираха защо съм избрала да отида в България, за тях тя не беше достатъчно „екзотична“, за да си струва усилията. И им стана малко жал за мен. През 2010 г. в Румъния не беше толкова модерно да се посещава България, хората не знаеха много за красотата на тази страна, само няколко колеги ми казаха „ходих в България и ми хареса“. Днес не мисля, че има колега, приятел или познат, който да не е бил поне веднъж във вашата страна и всички искат да се върнат.
Какво беше първото ти усещане, когато пристигна в България? Очакваше ли повече или по-малко?
Очаквах повече затруднения, трудности в общуването, трудности в манталитета, но не беше така. Беше лесно и красиво. Както казах, беше любов от пръв поглед.
Какви бяха предизвикателствата, с които се сблъска при нас, и как ги преодоля?
Мисля, че ми отне най-много време да се адаптирам към бюрокрацията. В България няма повече бюрокрация, отколкото в Румъния, просто е различна, така че адаптацията беше по-трудна. Аз не съм много подреден човек, може би това беше и причината.
Руксандра Ламбра с нейни студенти
Разкажи ни за някоя интересна или странна ситуация, която ти се е случила в България.
Когато пристигнах за първи път във Велико Търново, още преди да започна занятия със студентите, се разхождах много из града. Веднъж влязох в аптеката и попитах на български с чужд акцент: „Имате ли аспирин?“, а дамата на гишето кимна отрицателно. Отидох в друга аптека, попитах същото, но на английски, за да ме разберат, но и тук аптекарката поклати глава, че нямат. Останах объркана: как е възможно в аптеката да няма аспирин? Едва на следващия ден осъзнах, че всъщност невербалният отговор на аптекарките е било ДА, само че аз не го разпознах… защото беше обратното на това, с което бях свикнала. От този момент нататък започнах да обръщам повече внимание на жестовете и се научих да ги тълкувам.
Какво би препоръчала на българите да посетят в Румъния?
Бих препоръчала да посетите секуйските крепости в Трансилвания: Сибиу, Брашов, Сигишоара. След това района на Марамуреш, с особената си архитектура на къщите и църквите и с все още живите народни носии. В Марамуреш, ако отидете на църква в неделя, ще забележите, че всички са облечени в народни носии. Същото важи и за сватбите. Друг красив регион е Буковина, където се намира град Сучава и манастирите на ЮНЕСКО. Тези, които имат време и са любопитни, могат да посетят района на Харгита, където и през лятото, и през зимата пейзажите и къщите са красиви, а храната е малко по-различна (секуйска кухня).
Виж още: Доц. Камелия Забава: Чертата, която обединява румънци и българи, е гостоприемството
Какво би препоръчала на румънците да посетят в България?
Тук имам един по-дълъг списък 😊 Като за начало – Велико Търново и околностите му. След това – Пловдив, прекрасната културна столица с толкова много пластове на цивилизацията – от древни до съвременни. София, като изкачването на Витоша е задължително. Обичам и препоръчвам пристанищните градове Варна и Бургас. Като малки съкровища, които да посетите за един ден, предлагам Трявна, Копривщица, Рила. За любителите на природата и планинските преходи предлагам Рила със седемте езера, изкачване на вр. Мусала, „покрива на България“, водопадите в Крушуна и Деветашката пещера. Много от тези места посетих по твое предложение 😊, използвам възможността да ти благодаря още веднъж. В България има много красиви места за посещение, дори аз имам още много в списъка си.
Имаш ли си любима българска дума или израз?
„Ни лук ял, ни лук мирисал“. Макар да съществува еквивалент в румънски, българският израз ми изглежда много симпатичен, шеговит, все едно е излязъл от кутията със скрити съкровища на фолклора.
Кои са общите черти на българите и румънците? И какви са отликите между двата народа?
Труден въпрос. В първите ми години на престой в България ми се струваше, че има много разлики. В последно време като че ли вече не съм толкова убедена, че се различаваме толкова. Покрай войната в Украйна забелязвам някои реакции в общественото пространство и в социалните медии в България и Румъния и мога да кажа, че общото ни комунистическо минало ни натиска, дърпа ни надолу, но и някак си ни сближава. Мисля, че разбираме някои неща по-добре от хората на Запад. Както румънците, така и българите разпознаха по-бързо опасността, която идва от Москва.
Какво друго сближава румънци и българи? Географията 😊. Толкова сме близко, а в последните години, след присъединяването към ЕС, станахме дори още по-близко. Мисля, че сме балканци и едните и другите, макар и румънците да отказват да бъдат асоциирани с балканизма.
Руксандра Ламбру на представяне на румънския писател Марин Сореску в Стражица
Сред разликите бих посочила по-голямата любов към родината и към себе си като народ у българите. Румънците са някак критични с всичко свързано с Румъния и румънското. Румънците не се обичат един друг. Когато пътуват по екскурзии в чужбина и чуят някого да говори на румънски, румънците си мълчат и се отдалечават. Всеки друг народ се радва да среща свои сънародници далеч от родината, само румънците се избягват.
Друга черта, която съм забелязвала: българите са по-честни и не обещават повече, отколкото могат да направят, с риск да изглеждат „студени“ в очите на румънците. Румънците са ентусиасти, понякога изкуствени, обещават повече, но правят малко. Със сигурност, това е субективно мнение и не е много честно да генерализирам.
Какво искаше да ни разкажеш, но ние пропуснахме да те попитаме? Или какво би поискала да кажеш на нашите читатели?
Бих искала да използвам случая и да благодаря на студентите си от Велико Търново. Бяха чудесни и аз самата научих много от тях. На вашите читатели бих искала да кажа, че имат една чудесна страна, която много румънци успяха да опознаят и да обикнат. Най-очевидното доказателство безбройните тематични групи във Фейсбук от типа „Ваканции в България“, „На море в България“, „Планините в България“, „На ски в България“ и т.н., които не са някакви туристически агенции, а са места, където хората пишат препоръки, споделят откритията си и впечатленията си, свързани с вашата страна. Можем да ги наречем своеобразни фен-клубове, като във футбола.
Също така, не можем да се абстрахираме от това, което се случва в близост до нас, така че си пожелавам нашите страни да останат приятели, съюзници, да си сътрудничат, за да се справят с трудностите, които ще последват. В заключение, не мога да не пожелая нещо различно от МИР!
Интервюто взе: Добромир Андреев
Ако и вие знаете други интересни истории, свързващи Румъния и България, искате да научите повече за интересна тема или да представите себе си и Вашия бизнес, ни пишете на i.bahovski@myro.biz
Добромир Андреев е балканист и преводач с български и румънски език. Вярва, че България и Румъния могат да постигнат заедно много повече, стига да се опознаят достатъчно добре.
