Дали е трудно да се учи румънски език?
Да разговаряш с чужденец на собствения му език ти дава невероятно предимство. То се изразява не само в опознаването на чуждата култура, но и в разширените възможности за правене на бизнес.
Може би затова и последните години азиатски езици като китайски, корейски и японски набираха популярност, но последната криза доказа, че нещата могат да се обърнат за дни и, на практика, търгуването с тези държави беше затруднено и дори стана невъзможно.
Още преди това, поради Брекзит, започнаха да се чуват все повече мнения, че английският губи почва в Европа и вече не може да се използва като универсален език.
Има обаче едни езици, които винаги са на мода и е добре да ги познаваме – езиците на нашите съседи. Румъния е втората по големина съседна държава (след Турция), което превръща владеенето на румънски език в преимущество. Да разгледаме няколко числа в подкрепа на това мнение.
19,3 млн.
души е населението на Румъния или с други думи – три пъти повече от България. Ако към него прибавим и още 4 млн. молдовци (официалният език на Република Молдова също е румънски), то големината на румъноговорящия пазар нараства значително, а с него и хоризонтът за правене на бизнес.
250 млрд. долара
е брутният вътрешен продукт на Румъния за последно отчетената 2019-та година. Румънската икономика произвежда широк набор от артикули, включително и не малко на брой машини – автомобили, влакове и други. Това е може би една от причините, стокообменът между двете страни бележи ръст повече от десетилетие.
Според данните на Министерството на икономиката, най-добрата година е 2019, когато търговията между България и Румъния се е равнявала на 5 млрд. евро, което е ръст от 8.7 % спрямо предходната 2018. Трябва да се отбележи, че салдото е положително за България, което означава, че страната ни изнася повече стоки и услуги на север, отколкото получава от там.
За съжаление, кризисната 2020 година бележи спад от 5%, но салдото продължава да е със същия знак и посока. В този контекст, едва ли е учудващ огромният брой малки и големи търговци и от двете страни на Дунав, които избират за първа чуждестранна експанзия именно съседната за тях държава.
1,2 млн.
са румънските туристи, посетили в България през 2019 година, от общо 9,3 млн. Това ги прави най-многобройната група чуждестранни туристи, пристигнали в страната. По данни на НСИ, румънците запазват първенството си и през 2020 година, когато 982 хил. от всички 4,9 млн. туристи избрали България за своята ваканция, са били граждани на Румъния.
В този ред на мисли, Румъния пък е в топ З по избор на българите за пътуване в чужбина. Предвид тези данни, няма нищо чудно в това че Северното Черноморие буквално „говори” на румънски от доста години насам – от сервитьори и продавачи до собственици на хотели и къщи за гости. Тълпите туристи стигат и по-далеч.
През зимния сезон колони от румънски автомобили потеглят за Банско, превърнало се в естествен притегателен център за любителите на снежните спортове. До преди пандемията румънците бяха сред най-честите посетители и на старо Търново и защо не – 190-те километра от Букурещ се изминават за близо 3 часа, в зависимост от натовареността на граничния пункт Дунав мост.
Едва 2
са университетите в България, където се преподава румънски език – в Софийски университет (в специалности Румънска филология и Балканистика) и във Великотърновския университет (специалност Приложна лингвистика). Реципрочно, български език се учи в Румъния единствено в Букурещкия университет, но курсове там се организират през година.
По силата на двустранна спогодба пък от 1999 година е открита българската гимназия „Христо Ботев“ в румънската столица и румънската гимназия „Михай Еминеску“ в София.
А къде остават съвременните технологични решения като Google Translate? Все още е доста наивно да смятаме, че машините могат да бъдат надежден „мост“ между носители на различни езици. Освен смешните ситуации, в които можем да попаднем, с използването на технически средства за превод неволно можем да обидим нашия събеседник и да попаднем в положение, в което провалът на бизнес преговорите да ни се стори като последна грижа.
Тази статия има аудио версия, която можете да слушате тук:
Автор: Добромир Андреев
Ако и вие знаете други интересни истории, свързващи Румъния и България, искате да научите повече за някоя интересна тема или да представите себе си и Вашия бизнес на румънския ни сайт Mybg.biz, ни пишете на i.bahovski@myro.biz.
Следете Myro.biz за още новини и полезна информация, свързани с Румъния.
Добромир Андреев е балканист и преводач с български и румънски език. Вярва, че България и Румъния могат да постигнат заедно много повече, стига да се опознаят достатъчно добре.
