35 000 румънски туристи са посетили България от края на декември до 11 февруари, съобщи за БТА заместник-министърът на туризма Мариела Модева. Днес тя беше в Букурещ по случай откриването на пролетното издание на румънското туристическо изложение в панаирния комплекс „РОМЕКСПО“.
Следва интервюто, което заместник-министър Мариела Модева даде специално за БТА.
Колко са българските участници на румънското туристическо изложение в Букурещ тази година? И на какво залагат, за да привлекат вниманието на туристите и туроператорите?
Тази година бележим рекорд. Българският щанд е най-големият – 250 кв. м. с 32-ма изложители. Имаше дегустация на вина от региона на Североизточна България и Велико Търново. Дегустация на традиционни български храни. Изключително голям интерес предизвика и визията на щанда с тези фотоси, които акцентират върху природните ни дадености, но и върху културния и винения туризъм. Това, което ни се иска да направим още по-добре, е така наречената анимация на самия щанд, защото хората се привличат, когато има живо действие, когато има някакво изпълнение, пърформанс.
Продължавате ли да се целите в румънския пазар и в румънските туристи?
Това, че веднъж сме завоювали румънския пазар, не означава, че той ни е гарантиран. Трябва да се полагат постоянни усилия. Виждате колко екзотични дестинации има, които придобиха популярност по време и след КОВИД – като Занзибар например. Виждате и че все повече регионален маркетинг и реклама се прави на съседните държави, които традиционно са ни конкуренти. Затова идеята е да запазим, да надградим този пазар и да обръщаме внимание и към специализираните видове туризъм. Да дадем възможност на румънските туристи да опознават не само североизточната част на България, но да слязат и надолу към Южното Черноморие, да посетят и други курорти освен Банско. Например Старосел, Мелник – места, където могат да опитат и традиционни български вина и храни.
Какво изкушава румънските туристи в България?
Те основно се интересуват от морските курорти в Североизточната част на България, от Банско, но проявяват интерес към София, Варна, Балчик. Там, където има и исторически и културни ценности. Каварна също им е интересна. Несебър, който е в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. За румънските туристи първостепенен е балансът между цена и качество и възможността да комбинират традиционните и специализираните видове туризъм. Затова ние ги рекламираме заедно, за да имаме една четирисезонна дестинация. Нищо не пречи по време на морската си и зимна почивка те да посетят забележителности. Знаете, че близо до Варна са трите столици. Знаете, че в Провадия са солниците. България е на второ място по минерални извори. Да опитат по време на традиционната си почивка процедура в СПА курорт или процедурите с кал и луга в Поморие. Спецификата на нашия пясък на морските плажове. В момента една от тенденциите, особено след КОВИД, е хората да обръщат внимание на здравословното си състояние. Не само, след като са преболедували.
Липсата на сняг и необичайно високите за сезона температури отразяват ли се на зимния сезон и на интереса на румънците към нашите ски и зимни курорти?
Точно преди началото на изложението специално разговарях с колеги от курорта Банско, Пампорово, Боровец и те казаха, че курортите са пълни. Настроени са изключително оптимистично, защото към изкуствения сняг, който беше създаден, за да компенсира отлагането на началото на сезона в същинската му част, беше надграден като подарък от природата истински сняг с ниски температури. Като изключим малкото забавяне с една-две седмици в началото, на което браншът реагира бързо, всъщност сезонът е много успешен. Миналата година той продължи до началото на април. Тази година също очакваме да е рекорден. Надявам се, че статистиката ще го потвърди.
Като говорим за статистика, колко румънци са посетили България от началото на годината досега?
Използват се различни методики и тази, която се прилага от нас, изключва посетителите, които идват без да нощуват. Затова вероятно реалният брой е по-голям. Имаме към 35 000 румънски туристи от края на декември до 11 февруари. Като ръст спрямо 2021 г., през 2022 г. беше над 25%. Сега вече надминава 44%. Възприемам 2023 като година на пълното възстановяване на туризма. Вече имаме 5% повече от тези, които са идвали през 2019 г. Което означава, че достигаме и надминаваме нивата при условие, че зимният сезон не е приключил. Очакваме положителна тенденция през цялата година. Миналата година имахме между 5,5 и 6 милиона туристи. Тази година силно се надяваме да доближим и да надминем 2019 г., при условие че не се случат някакви много радикални и непредсказуеми събития като КОВИД или като военната инвазия на Русия в Украйна на 24 февруари. Утре правим една година.
А как инфлацията се отразява на туристическите услуги?
Тези последствия, които споменах, се отразиха и на инфлацията, и на цената на енергоносителите. Браншът е функция на всичко това. Но хората искат да се откъснат от ситуацията на трагедия, на затваряне, на изолация. Имат потребност да продължат да пътуват, да продължат да се забавляват, въпреки че когато цените нараснат прекалено много и инфлацията е висока, естествено, че хората приоритизират своите бюджети и належащите си нужди. Но туризмът и културата са функция не само на доходите, а и на желанието за нови, прекрасни моменти в живота.
Източник: БТА
Родена в Румъния, пораснала и в България – две страни, които обичам еднакво много и които, смятам, че още не се познават достатъчно добре и имат още много неща да си кажат една на друга.
